Определение № 200 от 05.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3393/2016 г.

Производството е по чл.274 ал.3 т. 1 ГПК. С частна касационна жалба вх. Nо 9638 /30.06.2016 година [община] чрез процесуалния представител адв. К. Г.- САК обжалва и иска да се отмени Определение No 2068 от 16.06.2016 година постановено по ч.В.гр.д. Nо 2549/2016 год. на АС-София. Поддържа се, че атакуваното определение е незаконосъобразно, поради липса на връзка на преюдициалност с гражданско-правния спор по т.д. No 1802/2016 год. на СГС,ТО 6 с-в. Поддържа се теза, че въпроса за общото правоприемство на Мюсюлманското изповедание по отношение на вещните права на редица мюсюлмански общини и настоятелства няма отношение на по настоящия спор, който касае конкретно правоприемство по отношение на спорния недвижим имот-а именно музейния комплекс „Байракли джамия“ в [населено място]. Искането да се допусне касационно обжалване, с оглед на постъпила допълнителна молба от 14.07.2016 година, се поддържа с довод, че извода на апелативния съд за преюдициалност по обжалваното решение е направен при липсата на обусловеност на двата правни спора. В срока за отговор, ответната страна – Мюсюлманско изповедание С. поддържа теза за недопустимост на касационното обжалване на определенията по чл. 229 ГПК, респ. за неоснователност на частната касационна жалба поради факта, че въпросът за правопримеството на бивш недвижим имот на мюсюлманската общност е част от предмета на спора по заявения от Мюсюлманското изповедание ревандикационен иск. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия като прецени наведените доводи и на основание чл. 280 ал.1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК, намира: Частната касационна жалба е процесуално допустима като подадена в срок и насочена срещу обжалваем съдебен акт от категорията на тези, визирани с чл. 274 ал.1 т.1 ГПК- определение на въззивен съд, с което е оставена без уважение частна жалба срещу определение, което прегражда, макар и временно, съдебното исково производство. С посоченото определение, апелативният съд е оставил без уважения частна жалба на [община] срещу Определение Nо 348 от 14.04.2016 год. по гр.д. Nо360/2013 година на ОС-София за спиране на исковото производство на основание чл. 229 ал.1 т.4 ГПК.За да постанови определението за спиране на първоинстанционния съд, втората инстанция е приела за обоснован извода за наличие на обусловеност на заявения от Мюсюлманското изповедание С. иск за собственост на „Байракли джамия“ в [населено място] от решаването на спора по търговското дело на СГС за наличие на общо правоприемство на Мюсюлманското изповедание на имоти, притежавани от мюсюлманските общности и настоятелства, в т.е. и на тези имоти, намиращи се на територията на [община]. Касационното обжалване, при липсата на конкретно изведен/ формулиран / правен проблем, без посочена законова хипотеза по чл. 280 ал.1 т.1, 2 и/или т. 3 ГПК не може да бъде допуснато. С разясненията на ТР 1/2009 година на ОСГТК на ВКС изрично се приема, че само ако има конкретно посочен от касатора/ в т.ч. и на частния касатор/ правен проблем, разрешен от съда, чиито съдебен акт се обжалва, и само доколкото този проблем е разрешен в противоречие със задължителна практика на ВКС/ поне цитирана от касатора/, или се разрешава противоречиво от съдилищата / при задължителното представяне на влезлите в сила съдебни актове/ или се касае до необходимостта от постановяване на задължителна практика на ВКС поради липса на такава или за гарантиране на еднаквото и точно прилагане на закона, касационният съд може да извърши възложената му като предварителен етап селекция и да допусне касационно обжалване .след като тези изисквания, въпреки указанията на администриращия орган не са изпълнени, то липсва обективната база за преценка в рамките на производството по допускане на касационното обжалване. По изложените съображения, състав на ВКС-второ отделение на гражданската колегия