Решение № 8371 от 27.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1831/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария" („УМБАЛ Дева Мария“) ЕООД, представлявано от управителя д-р Х. Я., чрез пълномощника адв. Е. Кокаларова, срещу Решение № 9967 от 13.11.2025 г. постановено по адм. д. № 50/2025 г. по описа на Административен съд – Бургас, в частта, с която е отхвърлена жалбата на „УМБАЛ Дева Мария“ ЕООД, с ЕИК: 200800019, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, [жк], [улица], представлявано от управителя д-р Х. К. Я. против писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание с № РД 25-ПП-496/17.12.2024г., издадена от Управителя на НЗОК, в останалата част (от точка седма до точка двадесет и шеста), с която на основание чл.76а, ал.1 от ЗЗО, „УМБАЛ Дева Мария“ ЕООД, с ЕИК: 200800019 е поканенo да възстанови неоснователно получена сума в общ размер на 4320 лева и в частта, с която е осъдено „УМБАЛ Дева Мария“ ЕООД, с ЕИК: 200800019, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, [жк], [улица], представлявано от управителя д-р Х. Я., да заплати на Националната здравноосигурителна каса разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото в размер на 73.20 /седемдесет и три лева и 20 стотинки/ лева. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. По изложените в жалбата съображения касаторът моли съдебното решение в оспорената част да бъде отменено. Претендира присъждане на сторените в процеса разноски. Ответникът - управителят на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), чрез пълномощника гл. юрк. Истаткова, в съдебно заседание изразява становище за правилност на съдебното решение в оспорената от лечебното заведение част, поради което моли да бъде потвърдено. Счита за неправилно решението в останалата му част, с която е отменена писмената покана. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния 14 дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за неоснователна. Съображенията за това са следните: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Бургас е Писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание, № РД 25-ПП-496/17.12.2024г., издадена от Управителя на НЗОК, с която, на основание чл.76а, ал.1 от ЗЗО и чл. 450, ал. 1 от НРД за МД 2023 г. – 2025 г., изпълнителят на болнична медицинска помощ "Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария" ЕООД е поканен да възстанови неоснователно получената от него сума в общ размер на 17 701.68 лева, представляваща заплатените от РЗОК – Бургас суми по отчетените клинични пътеки и амбулаторна процедура по съответните ИЗ, подробно описани в Протокол за неоснователно получени суми с № РД-25-719-2/08.11.2024 г. С първоинстанционното решение административният съд е отменил писмената покана, в частта от точка първа до точка шеста, с която изпълнителят на БМП е поканен да възстанови неоснователно получена сума в общ размер на 13 381.68 лева и е отхвърлил жалбата на лечебното заведение против писмената покана в останалата част (от точка седма до точка двадесет и шеста), с която е поканено да възстанови неоснователно получена сума в общ размер на 4320 лева, като е присъдил съдебни разноски по съразмерност. Касационна жалба от управителя на НЗОК срещу съдебното решение, в частта му, с която е отменена писмената покана и е осъдена НЗОК да заплати съдебни разноски, не е постъпила. В проведеното на 01.06.2026 г. открито съдебно заседание по делото процесуалният представител на управителя на НЗОК, в качеството му на ответник по касация, е направил устно изявление, че оспорва съдебното решение в частта му, в която е отменена писмената покана. Касационна жалба от управителя на НЗОК не е подадена нито в рамките на посочения чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен преклузивен срок, нито извън него, поради което настоящият съдебен състав приема, че съдебното решение в частта му, с която е отменена Писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание с № РД 25-ПП-496/17.12.2024г., издадена от Управителя на НЗОК, в частта от точка първа до точка шеста, с която на основание чл.76а, ал.1 от ЗЗО, „УМБАЛ Дева Мария“ ЕООД, с ЕИК: 200800019 е поканен да възстанови неоснователно получена сума в общ размер на 13 381.68 лева, и в частта, с която е осъдена НЗОК да заплати на „УМБАЛ Дева Мария“ ЕООД разноски в размер на 491.40 /четиристотин деветдесет и един лева и 40 стотинки/ лева, е влязло в сила като необжалвано. От фактическа страна по делото е установено, че със заповед № РД-25-719/18.10.2024г. управителят на НЗОК е наредил да бъде извършена тематична проверка на „УМБАЛ Дева Мария“ ЕООД по изпълнение на сключения с лечебното заведение договор № 020903/24.10.2023г. за оказване на БМП в съответствие с НРД за медицинските дейности за 2023-2025г., като е определил и длъжностните лица, които да я извършат. За резултатите от извършената проверка е съставен Протокол № РД-25-719-1/08.11.2024г., както и Протокол за неоснователно получени суми № РД 25-719-2/08.11.2024г. В протокола за неоснователно получени суми е посочено, че се дължи възстановяване на суми в общ размер на 17 701.68 лева за отчетените от „УМБАЛ Дева Мария“ ЕООД дейности по КП и по АПр с ИЗ, описани подробно в т.1-26 от протокола, поради това, че не са били спазени различни изисквания на НРД за медицинските дейности за 2023-2025г., касаещи съответните КП и Амбулаторна процедура /АПр/ № 11. В точки от 7 до 26 от протокола за неоснователно получени суми са описани случаи на хоспитализации на пациенти по АПр № 11 „Консервативно лечение на продължителна бъбречна колика“ с окончателна диагноза N20.0 „Камък в бъбрека“. По отношение на всички тези пациенти е установено, че от представените анамнестични и клинични данни за тях, клинико-лабораторните им показатели и проведеното изследване „ехография на урогенитална система“ не се потвърждава като основна диагнозата „Камък в бъбрека“ и че същите не кореспондират със заложените изисквания /симптоми/, съгласно индикациите за изпълнение на Амбулаторна процедура № 11. Прието е, че при всички описани случаи на прием по АПр 11 от лечебното заведение не са спазени изискванията за индикациите за изпълнение на амбулаторната процедура, заложени в алгоритъма на същата и че е налице неизпълнение на чл. 321, т. 5, б. „а“, във връзка с чл. 381, ал. 1, т. 3 и чл. 383 ал.1 от НРД за МД 2023 - 2025г. Протокол за неоснователно получени суми № РД 25-719-2/08.11.2024г. е връчен на представител на „УМБАЛ Дева Мария” ЕООД като срещу констатациите в същия е подадено писмено възражение. На 17.12.2025г., управителят на НЗОК, след като разгледал и приел за неоснователно възражението на изпълнителя на БМП, е издал Писмена покана № РД 25-ПП-496/17.12.2024г. Писмената покана е обжалвана от лечебното заведение пред Административен съд - Бургас, който с процесното решение в оспорената му част е приел, че писмената покана е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО – Управител на НЗОК, в предвидената от закона писмена форма и съдържа фактически и правни основания за нейното издаване, спазена е процедурата, предвидена в чл.76а от ЗЗО, и не е нарушен материалния закон. Посочено е, че съгласно изискванията на АПр № 11, т. 5.а. „Индикации за изпълнение на амбулаторната процедура. Спешна диагностика и лечение на продължителна бъбречна колика със: Разгърната клинична картина на бъбречна колика, включваща някой от следните симптоми: - силна болка и тежест в лумбалната област; гадене и повръщане; неповлияване на оплакванията от прием на медикаменти в амбулаторни условия; положително succussio renalis; данни от образни изследвания за застойни промени в горните пикочни пътища и/или наличието на конкремент“. По делото е извършена съдебно-медицинска експертиза, заключението по която е прието без оспорване от страните по делото и което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Предвид становището на вещото лице, че не са били налице горепосочените индикации за изпълнение на АПр № 11 във всички случаи, описани в точки от седма до двадесет и шеста в оспорената писмена покана, съдът намира, че при тях е налице констатираното от административния орган неизпълнение на чл. 321, т. 5, б „а“ във връзка с чл. 381, ал. 1, т. 3 от НРД за МД 2023-2025г. В заключение първоинстанционният съд е приел, че заплатените суми за отчетените дейности по АПр № 11 с ИЗ, описани в точки от седма до двадесет и шеста в оспорената писмена покана, се явяват неоснователно получени от изпълнителя на БМП и следва да бъдат възстановени от него. Решението е валидно, допустимо и правилно. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. От анализа на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд обосновано е приел, че административният орган е постановил законосъобразен акт в частта му по т. 7 - т. 26, срещу която е отхвърлена подадената от лечебното заведение жалба. Възраженията наведени в касационната жалба са неоснователни. Не се установява пациентите да са имали оплаквания за бъбречна болка. В т. 5а от алгоритъма на АПр № 11 са описани индикациите за изпълнение по тази амбулаторна процедура. От заключението на вещото лице по назначената и приета без възражения от страните СМЕ се установява, че относно случаите по т. 7 - т. 26 от писмената покана не е била налице нито една от цитираните в АПр № 11 индикации. Установено е наличието на застойни промени в пикочните пътища на ниво простатна жлеза, с различна по степен и тежест доброкачествена простатна хиперплазия, която не покрива индикациите за изпълнение на АПр № 11. Този извод не е бил оспорен. Съгласно чл. 200, ал. 3, изр. 2 ГПК, приложим субсидиарно на основание чл. 144 от АПК, оспорването на експертизата може да бъде направено докато трае изслушването на вещото лице. Несъгласието на страната със заключението на експерта се преодолява по реда на чл. 200, ал. 2, изр. 2 ГПК със задаване на въпроси на вещото лице или с оспорване на заключението по реда на чл. 200, ал. 3 ГПК. В проведеното на 16.10.2025 г. открито съдебно заседание, в което е прието заключението на изготвената СМЕ, вещото лице изрично е заявило, че поддържа представеното заключение, от процесуалния представител на жалбоподателя пред първата инстанция и настоящ касатор, е зададен един единствен въпрос въпрос към вещото лице, относно разположението на простатната жлеза в човешкото тяло, изразено е становище за приемане на експертизата, не е направено искане за назначаване на повторна или допълнителна експертиза и не са представени доказателства, опровергаващи направените констатации. Оспорването на заключението пред касационната инстанция е процесуално недопустимо. Амбулаторната процедура е система от определени с НРД изисквания и указания за поведение на различни видове медицински специалисти при изпълнението на определени по вид и обхват дейности по отношение на пациенти, чието състояние не налага непрекъснат престой в лечебното заведение. В случая е установено, че не са налице индикациите за изпълнение на АПр № 11, отчетена е медицинска дейност, за която няма съответни медицински индикации, поради което заплатените суми за отчетените дейности по АПр № 11 за ИЗ по т. 7 - т. 26 от писмената покана са неоснователно получени от изпълнителя на БМП и следва да бъдат възстановени от негова страна. Във връзка с другите доводи на жалбоподателя следва да се посочи, че допуснатата техническа грешка, относно фамилията на лицето, което представлява лечебното заведение, не води до незаконосъобразност на акта, а освен това имената му са правилно посочени в титулната част на акта. Неточното посочване на местно компетентния административен съд, пред който може да се обжалва акта, също не води до неговата незаконосъобразност. В константната си практика ВАС застъпва становището, че неправилното посочване на местно компетентния съд не ограничава по никакъв начин правото на защита на оспорващия, тъй като последният е реализирал това свое право. Съгласно чл. 135, ал. 2 от АПК при преценка, че не е компетентен да разгледа жалбата сезираният съд, е длъжен да я изпрати на надлежния съд, като делото се смята за образувано от деня на завеждането му пред ненадлежния съд, като извършените от последния действия запазват силата си. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и същото като правилно следва да бъде оставено в сила в оспорената му част. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,