Определение № 262 от 28.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 2078/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Трейс БГ” ЕАД, [населено място] (с предходно фирмено наименование „Трейс-София“ ЕАД) срещу решение № 1109 от 03.06.2020 г. по в. т. д. № 80/2020 г. на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на постановеното от Софийски градски съд, VI-13 състав решение № 1905 от 25.10.2019 г. по гр. д. № 146/2019 г., е оставено без уважение направеното от дружеството-касатор възражение за прихващане със сумата 155 892.72 лв. – цена на продадено арматурно желязо по фактура № [ЕГН] от 30.09.2012 г. и в резултат на това изцяло са уважени предявените от ищеца „Маримекс“ ООД, [населено място] срещу „Трейс БГ” ЕАД обективно съединени искове: искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ за заплащане цената на стоки по 10 бр. фактури, подробно описани в исковата молба, възлизащи на обща сума 106 684.16 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба до окончателното й изплащане, както и искове с правно основание чл. 86, ал. 1ЗЗД за обща сума 32 513.74 лв. – законна лихва за забава върху първата сума за периода от 23.01.2016 г. до 23.01.2019 г. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Излага подробни съображения срещу извода за неоснователност на възражението му за прихващане и по-конкретно за отсъствие на предпоставките по чл. 103, ал. 2 ЗЗД поради това, че вземането му е погасено по давност и че към датата на изтичане на давността същото не е било ликвидно. Счита, че преценката за неликвидност е направена, без да се отчете факта, че до момента на депозиране на отговора на исковата молба от страна на дружеството-ищец това вземане не е било оспорвано нито по основание, нито по размер, а точно обратното – било е осчетоводено от „Маримекс“ ООД, включено е в дневника за покупко-продажбите и за него е ползван данъчен кредит. В касационната жалба е заявено несъгласие и със становището на въззивната инстанция, че в хипотезата на съдебно прихващане погасителният ефект настъпва след като влезе в сила решението, с което се установява съществуването на вземането и неговата ликвидност. Според касатора, това становище е в явно противоречие с разпоредбата на чл. 104, ал. 2 ЗЗЗД, предвиждаща, че погасителният ефект настъпва от деня, в който прихващането е могло да се извърши. Като обосноваващи допускане на касационното обжалване, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „ 1. Допустимо ли е прихващане с погасено по давност вземане; 2. От кой момент настъпва погасителният ефект на заявено в хода на висящ процес възражение за съдебно прихващане с погасено по давност вземане; 3. Налице ли е спор по материалното правоотношение между страните по търговска продажба, ако получателят на стоката е осчетоводил издадената от продавача фактура и е ползвал данъчен кредит по нея; 4. Сочи ли на правен спор липсата на извършено плащане между страните при конкретизирано по основание и размер вземане“. По отношение на първите три въпроса се поддържа, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, съответно: решение № 113 от 09.07.2013 г. по гр. д. № 1274/2013 г. на II г. о. и решение № 35 от 25.07.2017 г. по т. д. № 3164/2015 г. на I т. о. (за първия въпрос); решение № 103 от 01.08.2017 г. по гр. д. № 61323/2016 г. на IV г. о. (за втория въпрос); решение № 109 от 07.09.2011 г. по т. д. № 465/2010 г. на II т. о. и решение № 252 от 03.01.2013 г. по т. д № 1067/2011 г. на II т. о. (за третия въпрос). За последния въпрос е заявено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответникът по касация – „Маримекс“ ООД, [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна, по съображения в писмен отговор от 27.08.2020 г. Претендира разноски за касационното производство. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приел за безспорно между страните наличието на договорни правоотношения във връзка с продажбата на стоки по процесните 10 броя фактури и дължимостта на сумите по тях. Като спорен е преценил единствено въпросът за погасителния ефект на направеното от ответника „Трейс БГ” ЕАД възражение за прихващане със сумата 155 892.72 лв. по фактура № [ЕГН] от 30.09.2012 г., представляваща стойността на доставено на ищеца „Маримекс“ ООД арматурно желязо. За разлика от първата инстанция обаче, Софийски апелативен съд е счел възражението за прихващане за неоснователно, тъй като, от една страна, вземането на ответното дружество по посочената фактура е погасено по давност, а от друга страна – същото не е ликвидно, доколкото е оспорено от ищеца. Като аргумент за наличието на спор във връзка с това вземане е посочена липсата на плащане по процесната фактура повече от 7 години, както и липсата на предприети от кредитора на същото действия за събирането му. С оглед неликвидността на вземането на ответника и поради това, че в хипотезата на заявено възражение за прихващане в хода на висящ процес погасяването на вземанията настъпва занапред, след като решението влезе в сила, въззивният съд е направил извод, че в случая, преди изтичането на давностния срок за активното вземане не са били налице предпоставките по чл. 103, ал. 1 ЗЗД за извънсъдебно прихващане. Ето защо, след отмяна на първоинстанционното решение, предявените искове са уважени. Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато по въпроса: „От кой момент настъпва погасителният ефект на заявено в хода на висящ процес възражение за съдебно прихващане с погасено по давност вземане“. По отношение на този въпрос е осъществена както общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК да е значим за изхода на конкретното дело, така и поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – да е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Релевантна обаче в случая е не посочената от касатора казуална практика на ВКС, а създадената след подаване на касационната жалба задължителна практика – т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2020 г. от 18.03.2022 г. По отношение на останалите въпроси, като касаещи правилността на обжалвания акт, произнасянето по същите следва да бъде извършено при разглеждане на касационната жалба. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК