Определение № 516 от 29.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1081/2019 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) - чрез синдиците А. Н. Д. и К. Х. М., срещу определение № 375 от 02.04.2019 г. MF ч. в. гр. д. № 243/2019 г. на Софийски окръжен съд. С посоченото определение е оставена без уважение частната жалба на „КТБ” АД (н.) срещу определение от 08.02.2019 г., постановено от съдия по вписванията при РС - Сливница по преписка вх. № 270/08.02.2019 г. на Служба по вписванията - [населено място], с което е отказано вторично вписване/отбелязване в имотния регистър на вписан в ТР особен залог върху търговско предприятие на „Елит Петрол” АД, учреден в полза на КТБ АД (н.) с договор от 30.07.2013г. В частната касационна жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно и за връщане на делото на Служба по вписванията - [населено място] със задължителни указания за извършване на заявеното вписване. Оспорва се извода на въззивния съд, че не е спазено изискването на чл.264, ал.1 от ДОПК поради непредставяне на декларация от учредителя на обезпечението, че последният няма непогасени и подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Според частния жалбоподателq декларацията по чл. 264 ДОПК е необходима единствено в случаите на първоначално вписване или подновяване, но не и когато учреденото обезпечение е валидно в резултат на прогласената нищожност на заличаването му по силата на разпоредбата на § 5 ПЗР на ЗИДЗБН /ДВ бр.22/13.03.2018 г./. В изложение по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а като значим за изхода на делото е посочен следния въпрос: „ Какъв е видът на вписването на обстоятелствата с правно основание § 5 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ, бр.22 от 13.03.2018 г., както и с оглед на вида на вписването - какъв следва да бъде предметния обхват на проверката, извършвана от съдията по вписванията по чл.32а, ал.1от ПВ, когато пред същия е образувано охранително производство по искане на несъстоятелна банка с правно основание § 5 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ, бр.22 от 13.03.2018 г., във вр. с чл.22а от ПВ; В този случай приложим ли е чл.264 от ДОПК, който установява изискуемост на документи, относими към първоначално вписване на обстоятелства в имотен регистър по чл.22а от ПВ”. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. На настоящия състав на ВКС е служебно известно, че пред Съда на Европейския съюз в Люксембург е висящо дело С-647/18 г., образувано по преюдициално запитване, отправено от Видински окръжен съд на 17.10.2018 г., в което са включени и следните въпроси: „1.) Следва ли ценността „правова държава”, закрепена в чл. 2 ДЕС и принципите, на които същата се основава: законност, правна сигурност, независим и ефективен съдебен контрол със зачитане на основните права и равенство пред закона, да се тълкуват в смисъл, че не допускат приемане на националноправна разпоредба като; 5 от ПЗР на ЗИДЗБН, която извънредно преурежда обществените отношения, свързани с вписването на обезпечения в публичните регистри в полза на конкретен частноправен субект; 2.) Може ли българският съд директно да се позове и приложи чл. 2 от ДЕС, ако установи, че начинът, по който националната разпоредба на § 5 от ПЗР на ЗИДЗБН преурежда с обратна сила правните последици от вписванията на обезпечения в публичните регистри в полза на „КТБ” АД /н./, нарушавайки ценността „правова държава” и горепосочените принципи, на които същата се основава”. Отговорът на преюдициалното запитване има пряко отношение към първия поставен от частния жалбоподател въпрос, свързан с приложението на разпоредбата на § 5 ПЗР на ЗИДЗБН. Като се има предвид факта, че в молбата на „КТБ” АД (н.) от 08.02.2018 г. искането за вписване/отбелязване на особен залог е основано на разпоредбата на § 5 ПЗР на ЗИДЗБН, настоящият състав намира, че производството по делото следва да бъде спряно на основание чл.631 ГПК до произнасянето на Съда на Европейския съюз по дело С-647/18 г. Независимо, че в случая преюдициалното запитване е направено от друг съд, спирането на делото се налага и по съображенията в мотивите към т.1 от ТР № 8/07.05.2014 г. по т.д.№8/2013 г. на ВКС, ОСГТК, които са относими и за хипотезата на чл.631 ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,