Определение № 284 от 22.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 869/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба от страна на пълномощника на Национална агенция по приходите-гр. София срещу определение №551/18.02.2020 г. по ч.гр.д. №5109/2019 на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение №5141 от 31.07.2019 по т.д. №2743/18 на СГС, с което е прекратено като недопустимо производството по иска на ищеца-частен касатор с правно основание чл.694 ал.2,т.1 ТЗ срещу „ИНТЕРКОМЕРС ГРУП ПЛЮС“ЕООД/ в несъстоятелност/–гр.София ЕИК[ЕИК] за установяване,че ответното дружество дължи на НАП сумата от 10 000 лева-предплатени разноски, които кредиторът НАП е внесъл съгласно чл.629б ТЗ.

Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение на въззивния съд.

Като основания за допускане до касация се сочат визираните в чл.280 ал.1, т.3 ГПК.

Ответната страна не изпраща писмен отговор на ЧКЖ.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в законовия срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалвания пред ВКС акт, въззивният съд е изложил следните съображения:

Съгласно чл.629б от ТЗ, когато наличното имущество на длъжника не е достатъчно за покриване на началните разноски, съдът определя сумата, която трябва да бъде предплатена от лицата по чл.625 от Т3. Последната разпоредба определя кръгът от лицата, които имат право да инициират производство по несъстоятелност. Сред тях и НАП, която се явява кредитор по отношение на публичните задължения към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника, или задължение по частно държавно вземане. Т.е. жалбоподателят по силата на закона има качеството на кредитор за определен вид вземания, произтичащи или отнасящи се до търговска сделка. Те подлежат на предявяване пред съда по несъстоятелност в срока, предвиден в чл.685, ал. 1 от Т3.

Предплатените разноски са направени в интерес на всички кредитори и подлежат на възстановяване на лицата, които да ги предплатили. За това вземане, последните представляват кредитори, които се удовлетворяват от сумите, получени при осребряване от масата, извън реда по чл.722, ал 1 от ТЗ. Вземането на разноски, включително и предплатените по чл.629б от Т3 не е такова по отношение на несъстоятелния длъжник, поради което не подлежи на предявяване в срока по чл.685, ал. 1 от ТЗ./ Р № 28/24.07.2019г. по т.д. № 1795/18г., I т.о. на ВКС/. То не подлежи на оспорване, тъй като се определя по размер от съда и се внася по негово разпореждане от лицата по чл.625 от ТЗ, сред които е и НАП. Поради това вземането за предплатени разноски подлежи на удовлетворяване, без да е необходимо да бъде прието, респективно да бъде установено по чл. 694 от ТЗ. Ето защо не е налице, според съда, правен интерес от предявяване на установителен иск по чл.694 ал.1 ТЗ за установяване на вземане основано на чл.632а ТЗ във връзка с чл.629б във вр. с чл.632 ал.2 ТЗ

Като въпроси от значение за изхода на спора в изложението към ЧКЖ се сочат следните такива:

1. При положение, че в разпоредбата на чл. 629б законодателят е очертал кръга от лица като „лицата по чл. 625 от ТЗ или друг кредитор“, използваният в чл. 632а от ТЗ израз е „съответното лице“. Следва ли да се приеме, че съответното лице“ по смисъла на чл. б32а от Т3 не е кредитор на длъжника и не става такъв за тази сума, макар предплатените за издръжка на производството по несъстоятелност суми да се удовлетворяват от масата на несъстоятелността?

2. Разпоредбата на чл. 685а от ТЗ приложима ли е по отношение на вземанията за предплатени от кредитор разноски или с оглед специалната им цел за развитието на производството по несъстоятелност по отношение на предплатените от кредитор разноски по реда на чл. 629б от ТЗ не тече погасителна давност?

3. Съставлява ли пречка за удовлетворяване чрез сметка за разпределение включването в одобрен от съда по несъстоятелността списък на неприетите вземания на вземането за разноски, определени по реда на чл. 629б от Т3?

Така формулираните въпроси не се отнасят пряко към произнасянето на съда с обжалвания въззивен акт по чисто процесуалния въпрос: за липсата на предпоставки за надлежното съществуване и упражняване на правото на положителен установителен иск по чл.694 ал.1 ТЗ на кредитора срещу съответния длъжник в несъстоятелност, по отношение на съществуването на вземане основано на разпоредбата чл.632а ТЗ във връзка с чл.629б във вр. с чл.632 ал.2 ТЗ. От друга страна, в цитираната разпоредба/ чл.632а ТЗ/ изрично е уредено задължението на органа на несъстоятелността да възстанови сумата по чл.629б ТЗ на лицето-кредитор на несъстоятелния длъжник, което я е внесло, когато масата на несъстоятелността се увеличи достатъчно. Това става по реда на детайлно уредената в чл.721 – 729 ТЗ процедура, гарантираща правата на кредитора за вземане по чл.632 а ТЗ. Нормата в разпоредбата е ясна и не се нуждае от тълкуване, което изключва приложението на чл.280 ал.1,т.3 ГПК, досежно наличието на визираното основание за допускане до касация, доколкото не е налице неясна или непълна правна разпоредба, нито е налице необходимост от преодоляване на противоречива съдебна практика по нейното приложение /втората хипотеза не се твърди, нито обосновава от страна на касатора/

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение