Определение № 2104 от 22.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3393/2025 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена от името на ЗД „Бул Инс“ АД чрез адв. И. касационна жалба с вх.№ 4652 от 20.02.2025 г. срещу осъдителната част на решение № 67 от 21.01.2025 г. на Софийски апелативен съд, постановено по гр.д. № 2852/2023 г. по описа на същия съд, с което след частична отмяна на първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от Р. В. С. против МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД, град Перник осъдителен иск с правно основание чл.49 ЗЗД за обезщетяване на неимуществените вреди, търпени от ищеца от смъртта на неговата майка С. В., лечебното заведение е осъдено да заплати на ищеца сумата 130 000 лева, ведно със законната лихва от 27.05.2022 г. Касаторът е трето лице помагач на ответника. Сочи, че въззивното решение е постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано. В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК, тъй като във въззивното решение съдът се е произнесъл по материалноправния въпрос относно критериите за определяне на справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за причинени на пострадалия от деликт неимуществени вреди. Твърди се противоречие с ППВС № 4/68 година. Поставени са и редица процесуално-правни въпроси, за които не е посочена връзка с обжалваното решение; същите не кореспондират и с касационните основания, изложени от жалбоподателя. Касаторът се позовава и на очевидна неправилност на решението. Главните страни Р. С. и МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД не изразяват становище по касационната жалба. Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение приема, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска по следните съображения: Въззивният съд е разгледал предявен от Р. В. С. против МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД, град Перник осъдителен иск за заплащане на 500000 лева за обезщетяване на неимуществени вреди от смъртта на майката на ищеца С. В., настъпила в причинна връзка с неосъществяване от страна на ответното лечебно заведение на достатъчно лечение и необходимите лечебно – диагностични мероприятия при престоя й в болницата. Ответникът и привлеченото от него трето лице помагач ЗД „Бул Инс“ АД оспорили предявения иск. Въззивният съд установил, че ищецът е единствен син на починалата на 27.05.2022 г. С. В., с която той живеел в едно домакинство до смъртта й. На 05.05.2022 г. майката на ищеца постъпила за лечение в Неврологично отделение на МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД, град Перник поради получен мозъчен инфаркт. Тя е имала придружаващи заболявания – захарен диабет - ИНТ, тип 2; хипертонична болест на сърцето със застойна сърдечна недостатъчност. Била изписана след проведена 4-дневна терапия, но на 18.05.2022 г. отново постъпила за лечение в ответната болница във Второ вътрешно отделение в общо увредено състояние, диагностицирано като декомпенсиран захарен диабет, диабетна полиневропатия, диабетна нефропатия, диабетна периферна ангиопатия. Въпреки проведеното лечение, настъпили усложнения, в следствие на които болната починала на 27.05.2022 г. Като анализирал заключенията на двете съдебно-медицински експертизи въззивният съд се доверил на заключението на вещото лице Д. П., невролог, че извършената в неврологичното отделение диагностично – лечебна дейност не била в пълен обем. Основният пропуск е, че не били осъществени консултации със специалисти ендокринолог и кардиолог, които били необходими с оглед двете придружаващи заболявания захарен диабет, неинсулинозависим и артериална хипертония със застойна сърдечна недостатъчност. Прието е от това заключение, че настъпилото по причина на мозъчния инсулт остро разстройство на мозъчното кръвообращение било предпоставка за декомпенсиране на диабета, като още при постъпването в отделението стойността на кръвната захар била над нормата и налагала прилагане на адекватно лечение – включване на инсулин за контролиране на кръвната захар в условията на спешно състояние. Високото кръвно налягане водело чрез спазъма на кръвоносните съдове до усложнения – исхемични огнища. Поради липса на консултации с посочените специалисти не била извършена нито диагностика, нито адекватно лечение на придружаващите заболявания. Това довело до втората хоспитализация по повод декомпенсиран диабет и тежки усложнения - остра бъбречна недостатъчност, белодробен и мозъчен оток и откъм сърдечното и неврологичното заболявания - исхемична кардиомиопатия, пристъпно предсърдно мъждене, мозъчносъдова болест, състояние след исхемичния мозъчен инсулт, левостранна хемипареза, вследствие които болната починала. При посочените констатации съдът направил извод, че при лечението в Неврологичното отделение не бил спазен принципът за достатъчност и качество на медицинската помощ по член 81,ал.2, т.1 от Закона за здравето относно придружаващите заболявания на пациентката, вследствие на което последвало усложнение на състоянието й, довело до смъртта й. Пропуските били в причинна връзка с вредата, което обуславяло наличие на деликт от страна на лечебното заведение. Въззивният съд изложил, че между ищеца, който бил на 59 години, и майка му, на 85 години, живеещи в общо домакинство, са съществували отношения, наситени с близост, обич, подкрепа, обичайни за тази родствената връзка. Загубата на майка, макар в напреднала възраст, прекъснала емоционалната връзка с нея и била източник на естествена скръб и морални болки за ищеца, за които с оглед момента на увреждането – май 2022 г. - справедливото по смисъла на член 52 ЗЗД обезщетение било в размер на 130 000 лева. При тези мотиви на въззивния съд поставените от касатора въпроси не обосновават допускане на решението до касационен контрол. Правният въпрос е разрешен от въззивния съд в съответствие, а не в противоречие с практиката на ВС и ВКС. В т. ІІ от ППВС № 4/1968 г. е разяснено, че при причиняване на смърт наред с обстоятелства като характер на увреждането, начин на извършването му и обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания, от значение са също възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. Въззивният съд се е съобразил с посочените критерии и е постановил решението си в съответствие, а не в противоречие със задължителната практика. Поставените процесуално-правни въпроси също не могат да обусловят допускане до касация поради липса на връзка с обжалваното въззивно решение. Не е налице и очевидна неправилност на обжалваното решение. Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на поддържаната от страните защитна позиция, събраните доказателства и тяхното съдържание. Очевидната неправилност на съдебния акт трябва да е изводима от мотивите му и би била налице при прилагане на отменена или несъществуваща правна норма или при прилагане на правна норма със смисъл, различен от вложения от законодателя, както и при неприложена императивна правна разпоредба, при отказ да се приложи правна норма или при пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато това е довело до формиране на решаващ изхода на делото резултат. В настоящия случай подобни констатации от прочита на мотивите към обжалвания съдебен акт не могат да бъдат направени. Изводите на въззивния съд са логични, последователни и съответстващи на закона и на правилата на формалната житейска логика. В обобщение, липсват основания за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение