Определение № 209 от 15.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3479/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. Б. Б., чрез пълномощника й адв. Ц. В., срещу въззивно определение № 779 от 11.08.2020 г. по ч. гр. д. № 3004/2020 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, с което е потвърдено определение от 16.06.2020 г. по гр. д. № 5144/2019 г. на Старозагорския районен съд за оставяне без уважение молбата на частната жалбоподателка с правно основание чл.248, ал.1 ГПК за изменение на постановеното по делото въззивно решение, в частта му за разноските. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на въззивното определение и се иска неговата отмяна. В изложението за допускане до касационно обжалване се поддържа, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следния въпрос, формулиран от настоящата инстанция съобразно правомощията й по т.1 на ТР № 1/10.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС: не следва ли да намери приложение чл.78, ал.2 ГПК при определяне на отговорността за разноски, когато ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и е признал иска. Ответникът по жалба, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на същата. Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: Частната касационна жалба е недопустима на основание чл.274, ал.4 ГПК. Същата има за предмет на обжалване на въззивно определение, с което е потвърдено определение, постановено в производство по чл.248 ГПК за изменение на въззивно решение, което не подлежи на обжалване. С въззивното решение М. Б. е осъдена на основание чл.108 ЗС да предаде на Е. Д. владението върху движими вещи, като цената на всяка една от тях е под 5 000 лв. Същата е определена въз основа на заключение на съдебно-техническа експертиза. Отхвърлени са исковете за заплащане на обезщетение за лишаването от ползване на същите движими вещи, чиято обща стойност възлиза на 9 980 лв., но цената на отделните обективно съединени претенции е под 5 000 лв. Съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК /редакция съгласно ДВ, бр. 86/2017 год./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лв., с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти. Въззивното решение не се включва в приложното поле на изключенията, тъй като касае движими вещи. В настоящата хипотеза при условията на обективно съединяване са предявени искове с цена на всеки един от тях под 5 000 лв., поради което частната касационна жалба е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт и следва да бъде оставена без разглеждане. Образуваното въз основа на нея производство подлежи на прекратяване. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,