Определение № 388 от 05.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4699/2015 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх.Nо 2846 /29 .07.2015 год. на М. С. А. от [населено място], подадена чрез адв. Г. Г. АК Шумен срещу въззивно Решение No 114 от 13.07.2015 година по гр.възз. д. Nо 132/2015 год. на ОС- Търговище, по допускане на съдебна делба на жилищен имот, придобит в режим на съпружеска имуществена общност, при равни права. С посоченото решение, окръжният съд в правомощията по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решението по допускане на съдебната делба, между страните- бивши съпрузи, на апартамент в [населено място], при равни права. За да приеме ,че е налице съсобственост на придобития по време на брака на страните недвижим имот, чрез участие в Ж. и че правата на страните- бивши съпрузи в съсобствеността са равни, решаващият въззивен съд е приел, че ответникът М. А. не е доказал твърдението си, че в резултат на вложени лични средства от 22 000 лв. има по –голям дял в съсобствеността. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон при преценка на доказателствата по оборване на презумцията на чл. 19 ал.1 СК 85/ отм./, и е необосновано, основания за отмяна по см. на 281 т.3 ГПК. Искането да се допусне касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т. 1 ГПК с довод, че по обуславящите изхода на спора правни въпроси за доказателствата и доказателствените средства за оборване презумпцията по чл. 19 ал.1 СК/ 85- отм. и предмета на доказване на иска по чл. 21 ал.1 СК /85 -отм., въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителна съдебна практика по чл. 290 ГПК, обективирана с Решение No 188 от 25.07.2012 година по гр.д.No 17/2012 година на ВКС- II отд.. В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор- становище от ответника по касация Н. Р. чрез адв. И. И. АК Т. с който се сочи, че не са налице предпоставките на закона за допускане на касационно обжалване, поради липсата на конкретно формулиран правен въпрос по чл. 280 ал.1 ГПК. Въпросът за доказателствата и доказателствените средства почива на твърдението, че решението на възззивния съд е неправилно, която теза е несъстоятелна. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 и ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, но е процесуално допустима с оглед характера на производството- съдебна делба, първа фаза, по допускането. След преценка на наведените доводи на страните, настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките на закона за допускане на касационно обжалване. За да се извърши селекция за допускане до касационно обжалване съгласно разясненията на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС касаторът следва да посочи / изведе / онзи правен въпрос, в предметната рамка на спора, чието разрешение според него и защитата му е 1./ в противоречие със задължителна или 2./ незадължителна съдебна или 3./ липсва практика, поради което произнасянето на ВКС би било от значение за развитие на правото и да обоснове нуждата от произнасяне от ВКС с оглед липсата на съдебна практика по въпроса, или недостатъчната такава и в кака насока следва да бъде извършено уеднаквяването на съдебната практика по приложение на конкретната правна норма. Изведените правни въпроси с изложението на касатора М. А. касаят проблема с доказването на правно-релевантните за по спора за признаване на правото на частична или пълна трансформация на лични средства вложени в придбиването на недвижим имот по време на брака и опровергаване на законовата презупмция за съвместен принос по чл. 19 ал.1 СК/85г.-отм. При преценката дали въззивното решение е в противоречие с представената от касатора задължителна съдебна практика, настоящият състав намира, че не може да бъде направен позитивен извод за наличие на „противоречие“ по см. на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Противоречието по цитирания текст от ГПК не може да означава само и единствено различен правен резултат. Противоречието следва да се корени в изразеното в мотивите на съдебните решения принципно разбиране на съдилищата за начина на доказване на „ приноса‘ на съпрузите по време на брака им за придобиване на вещни права, обхванати от съпружеската имуществена общност, или за доказателствата и доказателствените средства за опровергаване на законовата презумпция за съвместен принос. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС – второ отделение на гражданската колегия