Определение № 50493 от 12.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 1619/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на И. В. Р. – синдик на „Енергийна финансова група“ АД /н/, [населено място], „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД, [населено място] и „Водоснабдяване и канализация Д.“ АД /н/, [населено място], срещу решение № 722/24.11.2021 г., постановено по т.д.№ 907/2021 г. от Софийски апелативен съд, с което частично е отменено решение от 02.07.2021 г. по т.д.№ 1737/2019 г. на Софийски градски съд и е прогласен за относително недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Енергийна финансова група“ АД /н/ договор за цесия, сключен на 21.06.2018 г. между „Енергийна финансова група“ АД и „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД, по иск, предявен от синдика на „Енергийна финансова група“ АД /н/ - И. В. Р. против „Енергийна финансова група“ АД /н/ и „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД на основание чл.647, ал.1, т.2 ТЗ. Първоинстанционното решение е обезсилено в частта за отхвърляне на предявения от синдика на „Енергийна финансова група“ АД /н/ срещу „Енергийна финансова група“ АД /н/ и „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД иск за обявяване за недействителен спрямо кредиторите на несъстоятелността на договор за цесия от 21.06.2018 г. на основание чл.649 ТЗ във връзка с чл.135 ЗЗД, като решението е потвърдено в останалата част за отхвърляне на предявения иск на синдика на „Енергийна финансова група „АД /н/ за присъждане в полза на масата на несъстоятелността на сумата от 700000 лв. Решението е постановено при участието на „Водоснабдяване и канализация Д.“ АД /н/ като трето лице помагач на страната на ответника и на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД – на страната на ищеца. Касаторът И. В. Р. – синдик на „Енергийна финансова група“ АД /н/ обжалва решението в частта за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт, като въвежда като основания за допускане на касационно обжалване очевидна неправилност и разрешаването на процесуални и материалноправни въпроси от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Касаторът „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД обжалва решението в частта за прогласяване на нищожността на договора за цесия на основание чл.647, ал.1, т.2 ТЗ и за обезсилване на първоинстанционното решение. Поддържа основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2, пр.2 ГПК. Касаторът „Водоснабдяване и канализация Д.“ АД /н/ обжалва изцяло въззивното решение и поставя въпроси за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Третото лице помагач „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД оспорва жалбата на „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД и намира за основателна жалбата на синдика на „Енергийна финансова група“ АД /н/. Касаторите са подали отговори по жалбите на останалите касатори, а ответникът „Енергийна финансова група“ АД /н/ не е депозирал отговори на касационните жалби. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно между страните, че на 21.06.2018 г. е сключен договор, по силата на който „Енергийна финансова група“ АД е прехвърлило на „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД вземанията си към „Водоснабдяване и канализация Д.“ АД на обща стойност от 2857237,41 лв. по четири фактури за неплатена цена на доставена от цедента и получена от длъжника електрическа енергия. В договора за цесия е било посочено, че в полза на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД е учреден особен залог върху всички настоящи и бъдещи вземания на цедента от длъжника по сключени между тях споразумение от 31.07.2015 г. и меморандум от 24.11.2016 г. Според клаузата на чл.4 от договора за цесия е постигнато съгласие, че събирането от страна на цесионера изцяло или отчасти на цедираните вземания се счита за автоматично съответно погасяване на задълженията на „Енергийна финансова група“ АД, като главницата на задълженията се намалява с такава сума, каквато част от главницата на цедираните вземания е събрал цесионерът. С решение от 28.08.2018 г. е открито производство по несъстоятелност на „Енергийна финансова група“ АД с начална дата на несъстоятелността 31.12.2015 г. С две писма от 14.08.2018 г. и от 21.08.2018 г. „Енергийна финансова група“ АД е уведомило съответно „Водоснабдяване и канализация Д.“ ЕАД и „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД, че поради липса на съгласие по чл.17, ал.3 ЗОЗ на заложния кредитор „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД договорът за цесия не е породил правно действие, а с писмо от 24.10.2018 г. синдикът на „Енергийна финансова група“ АД е поканил „Водоснабдяване и канализация Д.“ АД да изпълни задълженията си. В списъка на одобрените от съда предявени в производство по несъстоятелност вземания е включено вземането на „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД в размер на 2857237,41 лв. Съгласно счетоводните записвания „Водоснабдяване и канализация Д.“ ЕАД е платило на „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД сумата от 773230,20 лв. по фактура от 31.01.2018 г., вземането по която е част от прехвърлените с договора за цесия от 21.06.2018 г. вземания. Софийският апелативен съд е изложил съображения, че договорът за цесия е породил правно действие, независимо че към датата на сключването му прехвърлените вземания са били предмет на особен залог. Липсата на съгласие по чл.17, ал.3 ЗОЗ на заложния кредитор не обосновавала нищожност на договора за цесия. Предявеният от синдика иск е бил предявен за обявяване за недействителен договора за цесия на основание чл.647, ал.1, т.3 ТЗ, като договорът за цесия от 21.06.2018 г. е сключен в периода от подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност спрямо цедента до постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност – 28.08.2018 г. и попада в хипотезата по чл.647, ал.2 ТЗ. Според решаващия състав договорът за цесия няма възмезден характер, тъй като в него не е уговорена цена за прехвърленото вземане. Цесионерът е поел задължение в случай на събиране на цялото или на част от прехвърленото вземане да прихване събраната сума от своето насрещно спрямо цедента вземане, което е в същия размер от 2857237,41 лв. Погасяването на вземането на цедента спрямо цесионера е поставено в зависимост от бъдещо несигурно събитие – събиране на цедираното вземане от цесионера, както и от волята на цесионера – до положи усилия и активност за събирането му и от реално събраната сума. Транслативният ефект на прехвърлянето настъпва със сключването на договора за цесия без уговорена насрещна престация. С оглед на приетия безвъзмезден характер на договора въззивният съд е приел, че искът за обявяване на недействителност следва да се разгледа на основание чл.647, ал.1, т.2 ТЗ. Посочено е, че правната квалификация не обвързва съда, който е длъжен да се основе на фактическите и правни твърдения на ищеца в исковата молба и да изследва всички отделни хипотези по чл.647, ал.1 ТЗ. Искът за връщане на сумата от 700000 лв. в масата на несъстоятелността е отхвърлен, тъй като е прието, че той не е обусловен иск по смисъла на чл.649, ал.2 ТЗ. С договора за цесия ответникът „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД е получил вземане, което се връща в масата на несъстоятелността по силата на уважения отменителен иск и подлежи на събиране в рамките на производството по несъстоятелност спрямо длъжника „Водоснабдяване и канализация Д.“ АД. Първоинстанционното решение е обезсилено в частта по иска по чл.135 ЗЗД, предвид уважаването на отменителния иск. Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване. В касационната жалба и изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД е въведен довод за вероятна недопустимост на въззивното решение, тъй като предявеният иск бил по чл.647, ал.1, т.3 ТЗ, а въззивният съд се е произнесъл по иск по чл.647, ал.1, т.2 ТЗ. Касаторът поддържа, че ищецът е твърдял, че е налице нееквивалентност на престациите по договора за цесия, докато апелативният съд е приел, че договорът е безвъзмезден, с което е подменил предмета на спора. Доводите, че договорът за цесия е възмезден с оглед уговорката за прихващане на получените от длъжника суми с насрещно вземане на цесионера срещу цедента са обвързани и с основанието за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение и с предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, но без да е формулиран конкретен правен въпрос. Видно от молба от 26.11.2019 г. в изпълнение на указанията на първоинстанционния съд ищецът е посочил, че предявява отменителния иск по чл.647, ал.1, т.3 ТЗ по отношение на сключения договор, доколкото същият е за цесия, но е налице очевидна нееквивалентност на престациите и даденото значително надвишава полученото, тъй като „няма реално плащане на сума по договора от страна на „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД, а е предвидено прихващане на насрещни задължения, които дружеството в несъстоятелност има към „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД“. В молбата са изложени и твърдения, че „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД е предявило в производството по несъстоятелност вземанията си срещу „Енергийна финансова група“ АД, а „Водоснабдяване и канализация Д.“ АД е плащало суми на цесионера въз основа на договора за цесия. При тези изявления на ищеца и мотиви на въззивния съд касационното обжалване следва да се допусне за проверка за вероятна недопустимост на обжалваното решение. В касационните жалби и изложенията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на синдика на „Енергийна финансова група“ АД и на „Водоснабдяване и канализация Д.“ АД позоваването е на очевидна неправилност и са посочени въпроси по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като всички те са свързани с отхвърления от въззивния съд осъдителен иск. Според синдика на „Енергийна финансова група“ АД това са въпросите дали при обявена относителна недействителност на договор за цесия предявеният осъдителен иск за осъждане на цесионера да върне в масата на несъстоятелността на полученото от него вземане, платено от третото лице – длъжник, представлява обусловен иск по смисъла на чл.649, ал.2 ТЗ. Третото лице помагач „Водоснабдяване и канализация Д.“ АД е формулирало въпроса в смисъл дали при уважен конститутивен иск по чл.647, ал.1 ТЗ следва да се уважи и предявения с него обусловен осъдителен иск за попълване на масата на несъстоятелността по чл.649, ал.2 ТЗ. Посочена е практика на ВКС по решение № 104/09.09.2019 г. по т.д.№ 1954/2018 г. на ІІ т.о., определение № 200/26.04.2021 г. по ч.т.д.№ 317/2021 г. на ІІ т.о. и определение № 60500/20.10.2021 г. по ч.т.д.№ 76/2021 г. на ІІ т.о. Съставът на ВКС приема, че двата поставени въпроса са свързани, като касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса, така както е формулиран от синдика на „Енергийна финансова група“ АД. В частта за обезсилване на първоинстанционното решение не са поставени правни въпроси по чл.280, ал.1 ТЗ, поради което в тази част касационното обжалване не се допуска. На основание чл.649, ал.6 ТЗ държавна такса не се дължи предварително. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд