Определение № 197 от 27.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 46/2019 г.

Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. С определение № 86 от 27 февруари 2020 г. производството по настоящото дело е спряно, тъй като е констатирано, че въпросът по кой процесуален ред и пред кой съд следва да се разгледа искът за отговорността на държавата за вреди, причинени от нарушение на правото на Европейския съюз, предмет на образуваното пред общото събрание на съдиите от ОСГТК на ВКС и на Първа и Втора колегия на ВАС тълкувателно дело № 2/2015 г. по описа на ВКС, е от значение за правилното разрешаване на настоящия спор и касае както допустимостта на касационното обжалване, така и основателността на частната касационна жалба. Тъй като по соченото тълкувателно дело е постановено определение № 1 от 25 март 2021 г., с което е отклонено искането на председателя на Висшия адвокатски съвет за приемане на съвместно тълкувателно постановление по въпроса, пречката за движението на делото е отпаднала, поради което производството следва да бъде възобновено. Образувано е по частната касационна жалба на И. Г. Х., с адрес в [населено място], представляван от адв. А. Б., против въззивното определение № 3028 от 21 юни 2018 г., постановено по в.ч.гр.д. № 458/2018 г. по описа на окръжния съд в гр. Благоевград, с което е потвърдено определение № 1528 от 9 май 2018 г., постановено по гр.д. № 814/2016 г. по описа на районния съд в гр. Гоце Делчев, за прекратяване на производството по делото на основание чл. 129, ал. 3 ГПК поради неотстраняване в срок на нередовности на исковата молба. В частната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност и необоснованост на въззивното определение. Твърди се, че съдът неправилно е възприел фактите по делото, поради което неправилно е определил приложимите правни норми и е допуснал съществено процесуално нарушение като не е дал ясни и точни указания за отстраняване нередовността на исковата молба, което е равнозначно на липса на указания. Иска се отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по въпросите: 1. ратифицираната от Европейския съюз Конвенция на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания неразделна част от правото на Съюза ли е; спазени ли са чл. 19 от Договора за функционирането на Европейския съюз, чл. 4, чл. 5, чл. 12 и чл. 13 от Конвенция на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания и чл. 5 от Директива № 2006/123/ЕО на Европейския парламент и Съвета, когато лице с физически увреждания, шизофрения и когнитивни затруднения, което не е поставено под запрещение, е било привлечено като ответник в граждански процес, без ефективно да може да се ползва от адвокатски услуги и при отсъствие на представител, правен наставник, подпомагащ психиатър или друго лице за подкрепа и съвети, е било осъдено да плати обезщетение и лишено от имущество и средства; изпълнява ли държавата членка, ратифицирала Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания, задължението си да създаде подходящи механизми за подпомагане и ограничавани ли са гарантираните от чл. 5, чл. 12 и чл. 13 от Конвенцията, чл. 21 и чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз права на човек с деменция, болен от шизофрения и с физически увреждания, който е привлечен сам като ответник в гражданския процес без да има представител, доверен защитник, правен наставник, подпомагащ психиатър или друго лице за подкрепа и съвети; следва ли да се разгледа и реши от съд на държава членка иск от наследници на човека с увреждания за вреди от нарушаване от правото на Съюза, като се приложат чл. 4, § 3 от Договора за Европейския съюз, чл. 216, § 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, Хартата на основните права на Европейския съюз, Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания и принципите на равенство и на ефективност, когато този човек с увреждания е бил осъден в обстановката, описана във втория въпрос, да плати, но поради смъртта му изпълнението е насочено към наследниците, при условие че вътрешният ред на същата държава членка допуска наследници да търсят обезвреда за нарушения на националното право спрямо наследодателя им. В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Относимите обстоятелства са следните: Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от И. Г. Х. и И. Г. Х. срещу държавата, Народното събрание, Върховния касационен съд, Софийския градски съд и районния съд в гр. София за осъждане на ответниците при условията на солидарност да заплатят на всеки от ищците по 7500 лева. Исковете се основават на обстоятелството, че техният наследодател Г. И. Х. бил конституиран като страна в производство по съдебна делба по гр.д. № 14552/2007 г. по описа на районния съд в гр. София, като в това производство бил осъден да заплати обезщетние, без съдебните инстанции да отчетат, че страдал от параноидна шизофрения и деменция. Ищците твърдят, че след смъртта на наследодателя им са им връчени покани за доброволно изпълнение по образувано въз основа на влязлото в сила решение в делбеното производство изпълнително дело, като действията по принудително изпълнение били насочени срещу тях, тъй като държавата и нейните институции не изпълнили задълженията си, произтичащи от чл. 4, § 3 ДЕС, чл. 216, § 2 ДФЕС, ХОПЕС, КПХУ; че съгласно тези международни актове на наследодателя им е следвало да бъдат осигурени ефективни правни средства за защита пред съда, да бъде подпомаган, съветван, защитаван и представляван, делото да бъде гледано от независим и безпристрастен съд, да не бъде дискриминиран. Поддържа се, че законодателят не е създал механизми, гарантиращи равни възможности за ефективна защита и недискриминация на човек с увреждания, който не е поставен под запрещение, но е конституиран като ответник в съдебен процес, поради което и в конкретния случай на Х. не е бил назначен служебен процесуален представител. При липса на вътрешни законови механизми съдилищата не прилагали европейските норми и свеждали процеса до формалност, като не са предприели мерки за осигуряване на необходимата на наследодателя на ищците подкрепа. Претендираната от всеки от ищците сума от 7500 лева е формирана като сбор от заплатени от тях държавни такси в делбеното производство, разноски по публична продан на съсобствения имот, съразмерно дяловете им, разликата между експертната оценка на имота и цената, получена от публичната продан, разноски по настоящото дело, допълнителни разходи по изпълнителното производство. Исковата молба е оставена без движение с разпореждане № 3222 от 11.10.2016 г., след като първоинстанционният съд е констатирал, че всеки от ищците е предявил по пет иска, като е внесена държавна такса само в размер на 10 лева, поради което са дадени указания за посочване на цена на исковете и за довнасяне на държавна такса в общ размер на 90 лева, тъй като всеки от тях дължал по 50 лева. Дадени са още указания за представяне на удостоверение за наследници на Г. И. Х.; за уточняване на обстоятелствената част на исковата молба, като се конкретизират кои са посочените дела – делото за делба и образуваното във връзка с него изпълнително дело, размерите на държавната такса по делото за делба, разноските за публичната продан съразмерно дяловете на ищците, разликата между експертната оценка на имота и цената, получена от публичната продан; за уточняване на основанията за ангажиране отговорността на посочените ответници; за прилагане на заверени преписи на представените към исковата молба доказателства. В изпълнение на указанията ищците са представили удостоверение за наследници, заверени копия на представените от тях документи и доказателства за внесена държавна такса в размер на още 10 лева, като са посочили, че първоначално внесената такса е за И. Х., както и поправена искова молба, в която са посочили номерата на делата. С определение № 4361 от 20 декември 2016 г. районният съд е приел, че ищците не са изпълнили указанията за посочване цена на иска и внасяне на дължимата държавна такса в пълен размер и не са уточнили основанията си за насочване на исковете срещу Народното събрание, поради което производството по делото е прекратено на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. С определение № 144 от 10 януари 2017 г., постановено по в.ч.гр.д. № 5/2017 г., окръжният съд в гр. Благоевград е отменил първоинстанционното определение с мотиви, че дадените указания не били относими към исковата молба, като в същото време не били ясни и конкретни; че не били дадени указания с оглед заявеното в исковата молба оплакване относно нарушение на принципа на равенство, предвиден в чл. 6, ал. 2 КРБ, за да се изведе предметът на делото чрез основанието на иска и петитума,; че не били дадени указания за уточняване откъде произтича искането за ангажиране солидарната отговорност на ответниците. Съобразно указанията на въззивната инстанция с разпореждане № 2830 от 24 юли 2017 г. районният съд отново е оставил исковата молба без движение с указания ищците да формулират ясен петитум, в които да се посочи основанието да се иска присъждане на претендираните суми, предвид изложените оплаквания за нарушаване принципа на равенство, както и за уточняване на основанията за ангажиране солидарната отговорност на ответниците. С разпореждането е указана и възможността за използване на правна помощ. С молба от 31.07.2017 г. ищците са отправили искане към съда ответниците да бъдат осъдени при условията на солидарност да заплатят сумата от 11342 лева на И. Х. и сумата от 7978 лева на И. Х., като е уточнено в какво се изразяват претендираните вреди. Изложили са подробни съображения относно твърдяното нарушение от страна на ответниците на правото на Европейския съюз и относно наличието на предпоставки за ангажиране отговорността на ответниците, както и за наличието на пасивна солидарност. С определение № 1528 от 9 май 2018 г. районният съд в гр. Гоце Делчев приема, че ищците са конкретизирали размера на претендираните суми и техния произход, посочили са основания за ангажиране солидарната отговорност на ответниците, но не са формулиран ясен петитум, в който да се посочи основанието да се иска присъждане на претендираните суми. Поради това е прието, че са налице предпоставките на чл. 129, ал. 3 ГПК за прекратяване на производството. С обжалваното определение въззивният съд е приел за правилен извода на първата инстанция, че са налице предпоставките за връщане на исковата молба поради неизпълнени от ищците указания за отстраняване на констатирани в нея нередовности, довели до неяснота на петитума, с който съдът е сезиран. Посочено е, че дадените от районния съд указания са били ясни и конкретни, в т.ч. на страната е указана и възможността да ползва правна помощ. Констатирано е, че с депозираните уточняващи молби е конкретизиран размерът на претендираните суми и техния произход, както и основанията за солидарна отговорност на ответниците, но не е формулиран ясен петитум, от който да се изведе основанието, на което се търси присъждане на претендираните суми. Според съда от обстоятелствената част на исковата молба би могло да се приеме, че ищецът претендира вреди от осъществено спрямо праводателя му дискриминационно отношение по признак увреждане („здравословен статус” – както е посочено в определението). Посочено е, че такава претенция, касаеща присъждане на парично обезщетение за претърпени имуществени вреди, може да бъде предявена пред съд, наред с иска за установяване на нарушение по чл. 71 ал. 1 т. 1 ЗЗДискр., в което производство съдът ще изследва налице ли е дискриминационно поведение. Същевременно са изложени съображения, че при предявяване на иск спорното материално право следва да бъде индивидуализирано чрез посочването на страните, между които е възникнал правният спор, чрез ясно и точно изложение на обстоятелствата, от които произтича правото, както и какво искане за защита се отправя до съда; че по една неясна искова молба съдът не може да изпълни процесуалното си задължение да даде правна квалификация на иска, да разпредели доказателствената тежест и ответникът не би могъл да упражни надлежно правото си на защита. Касационният съд приема, че подадената от И. Х. частна касационна жалба е редовна и процесуално допустима. Тъй като ищцата И. Х. не е обжалвала въззивното определение, по отношение на нея прекратителното определение на районния съд в гр. Гоце Делчев е влязло в сила. Неоснователно е искането на жалбоподателя И. Г. Х. за отправяне на преюдициално запитване по поставените в касационната жалба въпроси, тъй като същите не касаят изхода на настоящото производство. Съгласно чл. 628 ГПК преюдициално запитване се прави в случаите, когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на институциите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото. В случая не се констатира необходимост от тълкуване на конкретна разпоредба на Общностното право като относима към процесуалния спор за законосъобразността на прекратяването на исковото производство, инициирано от жалбоподателя. Отговорността за обезщетяване на вреди, причинени от Република България в нарушение на правото на Европейския съюз, може да бъде реализирана както директно по силата на Договора за Европейския съюз, така и по вътрешното право на всяка държава членка. Правото на Европейския съюз не установява процесуалните правила, които се прилагат към разглеждането на исковете за обезщетяване на вреди и действа процесуалната автономия на държавите членки, които носят отговорността за осигуряване на ефективна защита на правата на страните. Касационният съд приема, че касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по първия поставен от жалбоподателя въпрос за задължението на съда за даване на ясни и изчерпателни указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба. Съгласно установената съдебна практика (определение № 87 по ч. гр. д. № 266/2019 г., II г.о., определение № 164 по ч. гр. д. № 2864/2018 г., II г.о., определение № 29 по ч. г. д. № 34/1999 г., II г.о.; определение № 62 по ч. гр. д. № 388/2020 г. на ВКС, IV г.о., и др.), съдът е длъжен да разгледа и разреши всяка подадена молба за защита и съдействие на лични и имуществени права, но само когато тя отговаря на изискванията за редовност. Съдът следва да прецени наличието на положителните процесуални предпоставки и липсата на процесуални пречки за съществуването и за надлежното упражняване на правото на иск. В чл. 129 ГПК е предвидено задължението му служебно да следи за редовността на исковата молба и при констатиране на пропуски да даде на ищеца указания за отстраняването им, неизпълнението на които има за последица връщане на исковата молба, предвид императивната разпоредба на чл. 129, ал. 3 ГПК. Указанията обаче следва да са ясни, точни и изчерпателни, формулирани по начин, по който да могат да се възприемат от страната, тъй като неточните или неясни указания на съда са равнозначни на липсата на такива и неизпълнението им не е основание за прекратяване на делото (определение № 512 по ч.гр.д. № 3026/2016 г., IV г.о.). Разгледана по същество, частната касационна жалба е основателна. С оглед отговора на поставения въпрос, който се споделя от настоящия съдебен състав, въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, тъй като, действайки при условията на пълен въззив, не е извършил служебна проверка дали предходната инстанция е изпълнила задълженията си по чл. 129, ал. 2 ГПК. В случая районният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като даваните от него указания не са били формулирани достатъчно ясно и точно, за да може страната на приведе исковата си молба в съответствие с процесуалния закон. Въпреки неясните указания на първоинстанционния съд, настоящият състав счита, че недостатъците на искова молба са били отстранени с последващите уточнителни молби. Когато в исковата молба не са изложени конкретните обстоятелства, на които се основават исковите претенции, а самите претенции са неясни, то тя не отговаря на изискванията за редовност по чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК. Предходните инстанции обаче не са отчели, че отправеното до съда искане подлежи на тълкуване с оглед изложените фактически твърдения, въз основа на които се извежда интересът от определена защита, като при надлежно посочване на фактите, от ищеца не може да се изисква формулиране на юридически издържан петитум, съобразен с редакцията на приложимата за случая правна норма (определение № 201 по ч.гр.д. № 3063/2014 г., II г.о. ВКС). В случая съдът е сезиран с надлежни твърдения относно допуснати нарушения на правото на Европейския съюз, които според ищците съставляват основание за ангажиране отговорността на ответниците по чл. 4, § 3 ДЕС, а с молбата от 31.07.2017 г. е уточнено и съдържанието на искането към съда, а именно – за осъждане на ответниците да заплатят при условията на солидарност обезщетение за вреди, претърпени вследствие нарушаването на правото на Европейския съюз, в посочените от ищците размери. Предвид изложеното, обжалваното въззивно определение, както и преграждащото развитието на производството определение на районния съд в гр. Гоце Делчев следва да бъдат отменени като незаконосъобразни, а делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, а именно – за осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,