Определение № 3088 от 17.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3367/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

С решение № 88 от 15.04.2024 г. по в. гр. д. № 476/2023 г. на Окръжен съд-Кюстендил е потвърдено решение № 176 от 04.04.2023 г. па гр. д.№ 1841/2022 г. на Районен съд-Дупница в частта, с която на основание чл.134 ЗЗД, вр. чл.30 ЗН по иск на Н. П. Б., действаща по реда на чл.26, ал.2 ГПК като процесуален субституент от името на О. Н. М., е намалено с 1/2 саморъчно завещание от 26.10.2018 г., с което Д. В. Д. е завещала на М. В. М. 1/2 идеална част от апартамент № 37, ет.5, вх.А, в [населено място],[жк], представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор [№], с площ по документи 89.98 кв.м., с прилежащ обект мазе № 7 с площ 9.67 кв.м., като е възстановена на О. Н. М. запазената част от наследството на Д. В. Д., починала на 07.01.2020г., в размер на 1/2 идеална част /1/4 от целия имот/.

Срещу въззивното решение са подадени две касационни жалби: касационна жалба вх. № 2305 от 23.05.2024 г. от М. В. М. и касационна жалба вх.№ 2307 от 23.05.2024 г. от О. Н. М..

В изложението към касационната жалба на М. М. се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси:

1. Ищцата като кредитор на длъжницата има ли правен интерес да иска от името на наследник възстановяване на запазена част от наследство, изчерпващо се единствено с имота, предмет на делото;

2. Има ли право кредиторът на наследника да упражни негови имуществени права, когато се касае за такива права, упражняването на които зависи изцяло от личната преценка на наследника с право на запазена част;

3. Кредиторите на наследника по отношение на открито наследство по закон разполагат със сурогаторен иск по чл. 134 ЗЗД, но не и в случай на наследство по завещание; След като кредиторът не може да обоснове правен интерес, искът следва ли да се приеме за недопустим.

В изложението към жалбата на О. М. се поддържа основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по следния въпрос: Има ли право кредиторът на наследника да упражни негови имуществени права, когато се касае за такива права, упражняването на които зависи изцяло от личната преценка на наследника с право на запазена част.

В двете изложения се поддържа, че поставените въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВС и ВКС – решение № 159 от 17.02.2021 г. по гр. д. № 759/2020 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 138 от 05.01.2016 г. по търг. д. № 1727/2014 г. на ВКС, ІІ т.о., ППВС № 5/31.10.1972 г.

Ответницата Н. П. Б. оспорва жалбите. Счита, че те не следва да се допуснат до разглеждане по същество.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Ищцата Н. Б. има качеството на кредитор на ответницата О. М. по договор за заем от 06.10.2009 г.; анекс към същия от 27.08.2014 г., запис на заповед от 28.08.2018 г., за сумата 35000 лв. От Районен съд-Дупница са издадени изпълнителни листове по ч. гр. д. № 117/2019 г. за сумата 10 000 лв. и по ч. гр. дело № 1585/2021 г. за сумата 25 000 лв. Длъжницата О. М. е единствен законен наследник (дъщеря) на Д. В. Д., б. ж. на [населено място], починала на 07.01.2020 г.

Д. В. Д. е била собственик на 1/2 идеална част от апартамент № 37, находящ се в [населено място],[жк], ет.5, вх.А, който имот е завещан със саморъчно завещание с дата 26.10.2018 г. от Д. Д. в полза на М. М. (внук на завещателката), като това е бил единственият имот на завещателката. С протокол от 07.02.2020 г. нотариус Д. Г. е обявила по искане на М. В. М. описаното саморъчно завещание, предадено за пазене при нотариуса в затворен плик. С нотариален акт № 155, том IІІ, дело № 522/2021 г. на нотариус Д. Г. М. В. М. е признат за собственик въз основа на обстоятелствена проверка на основание завещание на 1/2 идеална част от гореописания апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор [№].

При така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел следното:

Съгласно нормата на чл. 134, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да упражни имуществените права на длъжника, когато неговото бездействие заплашва удовлетворението на кредитора, освен ако се касае за такива права, упражнението на които зависи от чисто личната преценка на длъжника. Прието е, че в процесния случай за ищеца Н. Б. е налице правен интерес да получи защита по чл. 134 ЗЗД и да упражни имущественото право на своя длъжника - наследник по закон на завещателя – О. М., чрез предявяване на иск по чл. 30 ЗН за намаляване на завещанието, направено в полза на трето лице (ответника М. М.), с което се накърнява запазената част от наследството. Въззивният съд е приел, че бездействието на наследник с право на запазена част да поиска намаляване на завещателното разпореждане, облагодетелстващо трето лице, застрашава кредитора, тъй като би довело до невъзможност да се удовлетвори с тази част от имуществото на длъжника. Ако такъв наследник не упражни правото си да иска намаление на завещанието, последиците от това негово бездействие се приравняват на тези от отказа от наследство, при който кредиторите му могат да искат унищожението в своя полза, доколкото не могат да се удовлетворят от имуществото му. Евентуалното уважаване на предявения при условията на чл. 134 ЗЗД конститутивен иск по чл. 30 ЗН би довело до запазване на съответната част от наследственото имущество в патримониума на наследника - длъжник, като се обезпечи последващо принудително изпълнение, насочено именно върху това имущество.

Поставените в изложението по чл.284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси касаят възможността кредитор на наследник с право на запазена част да упражни имущественото право на своя длъжник да иска намаляване на завещанието, с което е накърнена тази запазена част. Въпросите са включени са в предмета на делото и са обусловили решаващите изводи на въззивния съд, поради което отговарят на общия селективен критерий на чл.280, ал. 1 ГПК за достъп до касационно обжалване.

Произнасянето на въззивния съд по тези въпроси е в съответствие със задължителната практика на ВКС – т. 3, б.”б” от ППВС № 7/28.11.1973 г. В постановлението е разяснено, че правото да се иска възстановяване на запазена част може да бъде упражнено както от наследника с право на запазена част, така и от неговите наследници. То не може да бъде упражнено от други приобретатели на наследствени права, освен ако изрично им е прехвърлено. При бездействие на наследника със запазена част кредиторите му могат да искат намаление на завещания и на дарения за възстановяване на запазената му част, доколкото не могат да се удовлетворяват от личното му имущество. Ако наследник с право на запазена част не упражни правото да иска намаление на завещанията или на даренията и това заплашва удовлетворението на кредиторите му, те имат право да упражнят правото на своя длъжник. Това е в съгласие с разрешението, дадено в чл. 56 ЗНасл., според което кредиторите на лицето, което се е отказало от дадено наследство, могат да искат унищожението на отказа в своя полза, доколкото не могат да се удовлетворят от имуществото му. Правото на отказ от наследството е също в зависимост от личната преценка на наследника, но законът въпреки това създава иск в полза на кредиторите за унищожаване на отказа при посочената предпоставка. Бездействието да се упражни правото за възстановяване на запазена част по своите последици за кредитора не се отличава от отказа от наследство, поради което следва да му се признае възможността да упражни правата на своя длъжник.

Следва да се посочи, че приетото в т.3б на ППВС № 7/1973 г. се отнася както за универсалните завещания, така и за заветите.

Посочената от касаторите практика на ВКС е неотносима и не обуславя противоречие по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, което да доведе до допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Същата касае друга фактическа обстановка и съответно – друга правна проблематика. В решение № 159 от 17.02.2021 г. по гр. д. № 759/2020 г. на ВКС, ІV г.о., е прието, че за кредитора не е налице правен интерес от предявяване по реда на чл.134 ЗЗД на установителен иск за прогласяване на нищожност на договор за доброволна делба на основание чл.75, ал.2 ЗН. В решение № 138 от 05.01.2016 г. по търг. д. № 1727/2014 г. на ВКС, ІІ т.о., е прието, че кредитополучателят, който е застраховал живота си срещу определени рискове, респективно наследниците на застрахования по групова застраховка „Живот“ кредитополучател имат правен интерес и активна процесуална легитимация да предявят иск против застрахователното дружество в защита на имуществените права на банката, като искат осъждането на застрахователното дружество да заплати на ползващото се лице по застрахователния договор – банката, дължимата застрахователна сума при осъществяване на застрахователното събитие, ако твърдят наличие на предпоставките на разпоредбата на чл. 134 ЗЗД. Нито едно от двете решения не разглежда въпроса за правния интерес и активната легитимация на кредитора да упражни по съдебен ред правото на своя длъжник да иска възстановяване на запазена част от наследството, каквато е хипотезата по настоящото дело. Другата посочена практика - определение № 372 от 11.06.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 244/2015 г., I т. о., определение № 506 от 12.07.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 2589/2013 г., II т. о., определение № 438 от 29.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1135/2015 г., II т. о., определение № 362 от 30.04.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 156/2010 г., I т. о., също е неотносима, тъй като не разглежда възможността искът по чл.30, ал.1 ЗН да бъде предявен по реда на чл.134 ЗЗД от кредитор на правоимащия наследник.

При този изход на делото всеки от жалбоподателите следва да бъде осъден да заплати в полза на адв. Н. В. П., пълномощник на ответницата Н. П. Б., адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА в размер на по 1000 лв. за подадените отговори на двете касационни жалби.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,