Определение № 612 от 16.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 438/2020 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Н. М. М. и Ю. К. М., дейставаща лично и със съгласието на своя баща К. Й. М., обжалват решение № 2517 от 18.11.2019 г. по в.гр.д. № 3133/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което след частична отмяна са отхвърлени исковете на настоящите жалбоподатели срещу ЗК „Лев Инс“ АД, [населено място] за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 26.03.2014 г. – на Н. М., съответно, за разликата от 5 000 лв. до 26 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 26.03.2014 г. до окончателното изплащане на сумата и на Ю. М. - за разликата от 20 000 лв. до 50 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 26.03.2014 г. до окончателното изплащане на сумата. В касационната жалба сочат основание по чл. 281, т. 3 от ГПК – нарушение на материалния закон. Считат, че решението е неправилно по отношение на определения размер на дължимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди. Позовават се на константната практика на Върховния касационен съд по приложението на чл. 52 от ЗЗД. Изложени са съображения за недостатъчно оценяване на всички релевантни критерии за определяне на дължимото обезщетение, а именно интезитета, продължителността и характера на претърпените болки и страдания, както и икономическото развитие на страната. Молят да се отмени решението в обжалваните части. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК сочат следният правен въпрос: Приложението на принципа на справедливост, във връзка с критериите при определяне на конкретен размер обезщетение за неимуществени вреди по чл. 52 от ЗЗД, в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя във връзка с приложението на т. 11 от ППВС 4/68 г., с което обосновава основание за допускане касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Ответникът по касационната жалба - ЗК „Лев Инс“ АД, не заявява становище по същата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срок. Съобщение с препис от решението е връчен на 26.11.2019 г. Касационната жалба е от 17.1.2019 г. Следователно е в срока по чл. 283 от ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за неоспорен от страните извода на първоинстанционния съд, че е налице състояло се пътно-транспортно произшествие на 26.03.2014 г. в [населено място]. Вина за настъпване на ПТП има водач на лек автомобил, който е имал качеството на застраховано лице към момента на настъпване на инцидента, както и факта на настъпилите физически увреждания за ищците Н. М. и Ю. М., които са в пряка причинно-следствена връзка с вредоносното действие, извършено от водача на лекия автомобил, чиято отговорност е застрахована при ЗК „Лев инс“ АД. Пред въззивния съд, сезиран с въззивна жалба от застрахователя, не са оспорени фактите, а е оспорено заключението на първоинстанционния съд, че обезщетенията са в размер на 26 000 лв за Н. М. и 50 000 лв за Ю. М.. Като е съобразил заключението по допуснатата по делото СМЕ, въззивният съд е установил, че вследствие на инцидента Н. М. е получила следното увреждане - „Травматична миалгия на шията“ - болка в областта на мускулите, която е продължила за период от около две седмици и се е провокирала при движение на главата. В този период пострадалата е търпяла болки, като при нужда е следвало да приема обезболяващи. Това е обусловило извод за следващо се обезщетение от 5 000 лв. Ю. М. е получила увреждането „Мозъчно сътресение. Разкъсване на вътрешната колатерална връзка на дясното коляно“. Сътресението е протекло без загуба на съзнание, което е налагало спазването на режим за по-голям покой, ненатоварване, избягване гледането на телевизия, кино, четене и др. подобни дейности, а втората травма е била оперирана артроскопски. Колянната става е била иммобилизирана за срок от четири седмици. Общата продължителност на лечебния и възстановителен период на Ю. е продължила до три месеца, в който пострадалата е търпяла болки. Това е обусловило извод за обезщетение в размер на 20 000 лв. Въззивният съд, за да определи обезщетенията е преценил тежестта на получените увреждания, продължителността на възстановителния период и интензитета на търпените болки и страдания, както и момента на настъпване на застрахователното събитие – 26.03.2014 г., който момент бил от значение за съобразяване на конкретните икономически условия и нормативно определените лимити за отговорността на застрахователите. Допускането касационно обжалване на въззивното решение е обусловено от наличие на предпоставките, установени в чл. 280 от ГПК. На основание чл. 280, ал. 2, пр. 1 и 2 от ГПК касационната инстанция може да допусне обжалване на въззивното решение и служебно, ако установи вероятност съдебното решение да е нищожно или вероятност да е постановено недопустимо съдебно решение. В случая не се установяват посочените основания. Съгласно чл. 280, ал. 1 и чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК касаторът следва да обоснове основание за достъп до касация. Касационната инстанция може да извърши селекция на касационната жалба само на основанията, посочени от ако е посочено от касатора и ако се установи, че тези основания са налице по отношение на обжалваното въззивно решение. Съгласно разясненията в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д. 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Материалноправният и/или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на решението, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. По отношение на посочения от касаторите въпрос, настоящият съдебен състав намира, че е дадено разрешение на въпроса за справедливото дължимо обезщетение на увредените лица, чиито вреди са причинени от пътно-транспортно произшествие, извършено виновно от виновен водач на автомобил, за чийто действия по силата на договор за застраховка отговаря ЗК „Лев Инс“ АД. Въпросът е включен в предмета на делото, разрешен е от въззивния съд и е обусловил извода на съда относно следващите се размери на обезщетения за причинените неимуществени вреди на касаторите. Съдът изрично е изложил мотиви, че размерът на обезщетенията, с оглед момента на увреждането 26.03.2014 г., с оглед претърпените болки и страдания, подробно описани, следва да се определи в размер, съответно, за Н. М. - на 5 000 лв. и на 20 000 лв. за Ю. М.. Поради това е налице общото основание за допускане на решението до касационно обжалване. Но в случая липсва допълнителното сочено основание по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК, така както е мотивирано от касаторите, противоречие с т. 11 от ППВС № 4/1968 г. Въззивният съд, съобразно действителното съдържание на чл. 52 от ЗЗД, така както е разяснено в ППВС № 4/68 г., е определил размера на следващите се обезщетения по справедливост. Приел е, че справедливостта не е абстрактно понятие, а е обусловено от конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се съобразят при определяне размера на обезщетението – начин на настъпване на увреждането, а именно, при описаното пътно-транспортно произшествие, характер на увреждането на всяка от пострадалите, вид на вредите, физическите страдания и психологическото им преживяване от увредените, продължителността на болките и страданията, лечението, което в случая на ищцата Ю. е включвало и операция, периодът на възстановяване и неудобствата, които са търпели в този период, обстоятелството, че липсват последици от уврежданията и за двете жалбоподателки. Въззивният съд е дал разрешение в мотивите и е обосновал изхода на спора именно при приложение на критериите, които следва да се вземат предвид, за да се определи обезщетението по справедливост. Въззивният съд е отчел както общите, така и специфичните критерии в случаите на всяка от ищците, обсъдил е всички данни, преценил е по отделно и в съвкупност релевантните обстоятелства и е определил следващото се обезщетение. Липсва разрешение в отклонение от допълнително соченото основание – задължителна практика на ВС, съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. В съответствие с константата практиката на ВКС, въззивният съд е отчел и обществено-икономическите условия в страната по време на проявление на вредите, отразени в нивата на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Подробният анализ на всички признаци, съобразно разясненията в задължителната и константната практика на ВКС, са определили размера на следващите се обезщетения, без да е налице противоречие с посочените разяснения по тълкуването и прилагането на чл. 52 от ЗЗД. По изложените съображения не може да се приеме, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Поради изхода не делото, разноски на касаторите не се дължат. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение