Определение № 60323 от 03.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 1615/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Петрол Холдинг” АД /н./, представлявано от синдика З. Н., срещу решение № 66 от 08.01.2020г. по т.д. № 2988/2019г. на САС, ТО, 15 състав, с което е потвърдено решение № 864 от 07.05.2019г. по т.д. № 2512/2018г. на СГС, ТО, VI-21 състав. С потвърденото първоинстанционно решение е отхвърлена молбата на касатора по чл.625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на „Ойл Енерджи Трейдинг” ЕООД.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и необоснованост. Твърди, че въззивният съд не е взел предвид всички факти и събрани доказателства, установяващи качеството му на кредитор на „Ойл Енерджи Трейдинг” ЕООД, както и че от решението не става ясно на какво основание се отхвърля молбата му – поради това, че няма вземане или поради това, че вземането не е породено и не се отнася до търговска сделка. Сочи, че нито първоинстанционният, нито въззивният съд са взели предвид наличието на законовата презумпция по чл.608, ал.2 ТЗ. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът прави искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, като сочи следните правни въпроси:

1. Когато съдът е сезиран с молба за откриване на производство по несъстоятелност и е осъществена презумпцията на чл.608, ал.2 ТЗ по отношение на дружеството-ответник, длъжен ли е да изследва състоянието на дружеството за евентуална неплатежоспособност? Във връзка с поставения въпрос касаторът повтаря доводите си за неправилност на извода на въззивния съд, че няма качеството на кредитор на ответника.

2. По силата на чл.20а ЗЗД договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили. Има ли право съдът да не зачете действителни уговорки между страните по един договор, с които не се нарушават редът и добрите нрави?

3. При встъпване в дълг и възникване на договорна солидарност между длъжници, които не са в предходно правоотношение и встъпилият в дълг не е длъжник на другото лице, може ли встъпилият в дълга да получи внесеното от него преди погасяване на цялото задължение?

4. Материално легитимирано ли е дружество-кредитор, което е в неплатежоспособност, да сезира съда с молба за откриване на производство по несъстоятелност спрямо дружество-длъжник, когато вземането му произтича от неоснователно обогатяване?

Ответникът „Ойл Енерджи Трейдинг” ЕООД не представя отговор на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

Въззивният съд е взел предвид, че предмет на делото е подадена от „Петрол Холдинг” АД /н./ молба по чл.625 от ТЗ с искане да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на „Ойл Енерджи Трейдинг” ЕООД. Посочил е, че към молбата са приложени договор за банков кредит от 19.04.2013г., сключен между „КТБ” АД /сега в несъстоятелност/ и „Ойл Енерджи трейдинг” ЕООД; договор за встъпване в дълг, сключен между „КТБ” АД и „Петрол холдинг” АД; заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК; изпълнителен лист, издаден в полза на „КТБ” АД против двете дружества, както и документи, удостоверяващи образуването на изпълнително производство за задълженията към „КТБ” АД, движението по същото и размера на погасената част от задължението.

Въз основа на събраните доказателства въззивния съд е приел за установено, че ищецът е солидарен длъжник по договор за банков кредит от 19.04.2013г., с който на „Ойл Енерджи трейдинг” ЕООД е отпуснат кредит в размер на 16 200 000 евро. Приел е, че едно от обезпеченията на така отпуснатия заем е задължаването на ищеца наред с длъжника по договора, във връзка с което между „КТБ” АД и ищеца е подписан договор за встъпване в дълг от 22.07.2013г. Посочил е, че в чл.5 на същия, на който текст се позовава и ищецът, е предвидено, че с всяка платена от поемателя сума по задължението последният се суброгира в правата на удовлетворения кредитор спрямо първоначалния длъжник.

Въззивният съд е посочил, че по ч.гр.д.№ 17958/2013г. по описа на Районен съд-Варна са били издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с която е разпоредено „Ойл Енерджи трейдинг” ЕООД и ищецът „Петрол холдинг” АД да заплатят солидарно на „КТБ” АД сумата от 16 120 874 евро, както и изпълнителен лист за същата сума и за разноските в заповедното производство. По образуваното за събиране на вземането изп.дело № 3304/2013г. по описа на ЧСИ М. П., присъдинено към изп.дело № 3045/2013г., по искане на взискателя „КТБ” АД АД е осъществено принудително изпълнение против ищеца „Петрол холдинг” АД чрез продажба на 51 900359 броя акции, представляващи 47,51% от капитала на „Петрол” АД, осъществена за сумата 103 813 928,52 лв. С протокол за погасяване от 30.12.2013г., съставен от ЧСИ М. П., е удостоверено, че след погасяване на сумите по първоначалното изпълнително дело, с наличния остатък от 3 018 000,90 лв. по изп.дело №3345/2013г. са погасени 2 946 931,56 лв. за задължението по изп.лист, както и такси, дължими на съдебния изпълнител.

Въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд, че ищецът не е доказал качеството си на кредитор с изискуемо вземане към ответника, което да произтича от търговска сделка. Намерил е за установено, че ищецът и ответникът в производството са солидарни длъжници на „КТБ” АД /н/ за сумата от 16 120 874 евро, за която е издаден изпълнителен лист и съответно е образувано изп.дело № 3304/2013г. по описа на ЧСИ М. П., и че по това изп.дело са погасени 2 946 931,56 лв. от задължението към кредитора, като остават дължими 30 401 729,05 лв. Приел е, че отношенията между длъжниците се уреждат съобразно правилата на чл.122-217 от ЗЗД и че съгласно ал.2 на чл.127 ЗЗД, за да възникне обратно вземане от един от солидарните длъжници към останалите, първият следва да е изпълнил повече от своята част от задължението, освен ако изрично не е уговорено противното. Намерил е, че в случая между солидарните длъжници няма такива уговорки, като е неоснователно позоваването от страна на жалбоподателя на клаузата на чл.5 от договор за встъпване в дълг, съгласно която същият се суброгира в правата на кредитора за всяка платена сума, тъй като този договор не е подписан от ответника „Ойл Енерджи трейдинг” ЕООД и не може да се приеме, че между страните по делото е постигнато съгласие в този смисъл.

Въззивният съд е посочил, че съществуването на изискуемо парично задължение, възникнало при или по повод търговска сделка, е предпоставка за наличие на активна материалноправна легитимация на молителя, поискал откриване на производство по несъстоятелност на ответника, и липсата на такава сама по себе си е достатъчна за отхвърляне на молбата. С оглед на това е оставил без обсъждане доводите във въззивната жалба за наличие на предпоставките за уважаване на молбата предвид въведените в чл.608 от ТЗ презумпции за неплатежоспобност.

Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Касаторът, макар да е формулирал четири правни въпроса, не е посочил по отношение на тях наличието на кой от допълнителните селективни критерии, предвидени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК поддържа.

От друга страна, първият въпрос по начина, по който е формулиран, не съответства на мотивите на въззивния съд и поради това не осъществява общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросът е предпоставен от съдържащото се в него твърдение, че е осъществена презумпцията на чл.608, ал.2 ТЗ, какъвто извод не е направен във въззивното решение. Въззивният съд е приел, че не е доказана активната легитимация на ищеца и съществуването на негово вземане, произтичащо от или отнасящо се до търговска сделка, и поради това е намерил, че не следва да се произнася по наличието на предпоставките за прилагане на презумпцията на чл.608, ал.2 ТЗ, с което не се е отклонил от трайната практика на ВКС.

Вторият въпрос е формулиран общо и не е съобразен с данните по делото и с мотивите на въззивния съд. Съдът не е отказал да зачете уговорки между страните по сключен договор, а е приел, че ответникът не е страна по договора за встъпване в дълг от 22.07.2013г. /на клаузата на чл.5 от който се позовава касаторът/, сключен между ищеца и „КТБ” АД /н./, и поради това не е обвързан от него.

Третият въпрос също не съответства на мотивите на въззивния съд, тъй като е поставен във връзка с твърденията на касатора, че между него и ответника като солидарни длъжници не е съществувало предходно правоотношение. Във въззивното решение не са излагани мотиви относно наличието или отсъствието на предходно правоотношение между встъпилия в дълг ищец /касатор в настоящото производство/ и длъжника, а е прието, че договорът за встъпване в дълг, на чл.5 от който се позовава ищецът като уреждащ отношенията между страните по делото във връзка с възникната солидарност, не обвързва ответника, който не е страна по него. Поради това е споделен изводът на първоинстанционния съд, че при липса на твърдения за „друго”, платеното на кредитора следва да се понесе от солидарните длъжници по равно, т.е. във вътрешните отношения между страните по делото като солидарни длъжници по договора за кредит следва да се приеме, че всеки от тях отговаря за половината от задълженията.

Четвъртият въпрос не е обсъждан от въззивния съд и не обусловил решаващите му изводи, поради което не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. Съдът не е приел, че ищецът има вземане, произтичащо от неоснователно обогатяване, тъй като е счел, че отношенията между длъжниците се уреждат съобразно правилата на чл.122-217 от ЗЗД и се е произнесъл по наличие на предпоставките на чл.127, ал.2 ЗЗД.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на спора на касатора не се дължат разноски.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,