Определение № 377 от 24.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2204/2019 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба с вх. № 1202/05.03.2019 г., подадена от ответницата по делото Т. Ч. Б. срещу решение № 430/31.12.2018 г., постановено по въззивно гр. дело № 358/2018 г. на Пернишкия окръжен съд. Въззивното решение е обжалвано в частта, с която е обявен за недействителен, на основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, спрямо ищеца П. К. М., сключеният с нотариален акт № ..., том ..., рег. № ..., дело № ... г. на нотариус с рег. № ..., договор за покупко-продажба, с който ищецът, действащ чрез пълномощника си – жалбоподателката-ответница, е продал на последната следния недвижим имот: поземлен имот, представляващ дворно място с площ 1 205 кв.м., находящо се в землището на [населено място], общ. П., местността „П...“, и означено по скица като имот пл. № ... по плана на новообразуваните имоти на същото село, утвърден със заповед № РД-129/06.03.2007 г., при граници: от запад – път, от северозапад – река, от изток – река и от югозапад – имот пл. № .... При извършената служебна проверка и по изрично направеното възражение от ищеца с отговора на касационната жалба, настоящият съдебен състав намира жалбата за процесуално недопустима по следните съображения: Видно и от исковата молба по делото, обжалваната част от въззивното решение е постановена по иск с правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД за обявяването недействителността на процесния договор за продажба на недвижим имот. Видно от удостоверение за данъчна оценка с изх. № 14/МСИ-1150-1/17.09.2014 г. (лист 28 от първоинстанционното дело), данъчната оценка на процесния имот е 2 930.60 лв. С оглед на това, цената на предявения по делото иск, определена съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4, във вр. с т. 2 от ГПК, възлиза също на 2 930.60 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ГПК, постановеното по този иск въззивно решение, не подлежи на касационно обжалване. Поради това, подадената касационна жалба, като процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство по настоящото дело, също като процесуално недопустимо, следва да се прекрати. Независимо от този изход на делото, на ищеца – ответник по касационната жалба, не следва да се присъждат, претендираните от него съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция, тъй като не се установява той да е направил такива разноски – в тази насока не са представени никакви доказателства по делото. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение