Определение № 848 от 23.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 50310/2016 г.
ВКСIV гражданско отделение23.11.2016 г.докладчик Василка Илиева
Диспозитив
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2198 /12.11.2015г., постановено по възз. гр. д. № 2508/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд. Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Ф. Б., подадена чрез адв. В. Н., против решение № 2198/12.11.2015 г., постановено по възз.гр.д. № 2508/15 по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 17.04.2015 г. по гр.д. № 1382/2014 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от К. Ф. Б. срещу [фирма] иск с правно основание чл. 226,ал.1КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120 000 лв., изразяващи се в претърпени болки и страдания, настъпили в резултат на смъртта на баща й Ф. В. Б., причинена виновно от водача Б. С. Б. при ПТП на 17.07.2013 г., при управление на л.а. „Л. 21011“., ведно със законната лихва от датата на смъртта 25.07.2013 г. и е осъдена К. Ф. Б. да заплати сторените по делото разноски. Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Твърди се, че същото е необосновано и постановено в противоречие с практиката на съдилищата, както и с константната практика на ВКС. Иска се неговата отмяна и уважаване на исковете в пълен размер. Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1,т.3 ГПК по следният въпрос: „При наличие на влязла в сила присъда на наказателния съд, която е задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, следва ли гражданският съд да тълкува разширително чл. 300 ГПК, като приема, че не следва да се разглежда въпроса относно настъпилия вследствие на извършеното деяние вредоносен резултат, макар да е налице причинно-следствена връзка между деликта и настъпилата по-късно смърт, вследствие на влошаване на здравословното състояние на пострадалия“. В срока по чл. 287, ал.1 вр. чл. 60, ал. 6 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация – [фирма] чрез адв. М. Д., в който се оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: За да се произнесе, Софийски апелативен съд е посочил, че с влязло в сила решение № 82/06.12.2013 г., постановено по нахд № 234/2013 г. по описа на РС – Кубрат, водачът Б. Б. е признат за виновен в това, че на 17.07.2013 г. при управление на л.а. „Л. 21011“ е нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Ф. В. Б. – счупване на бедрената шийка на десния крак, което е довело до трайно затруднение на движенията на десния долен крайник, като на основание чл. 78а НК Б. Б. е бил освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание. Ищцата К. Ф. Б. е предявила иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на баща й Ф. В. Б., за която твърди, да е настъпила вследствие на горепосоченото ПТП. Първоинстанционният съд е отхвърлил претенцията като неоснователна, а решението му е потвърдено от въззивната инстанция с мотивите, че влязлата в сила присъда, включително и когато производството се е развило по реда на глава XХVІІІ от НПК, е задължителна за гражданския съд. Следователно гражданският съд е обвързан от реализираната наказателна отговорност. След като виновният водач е признат за виновен за това, че е причинил по непредпазливост средна телесна повреда на пострадалия – престъпление по чл. 342, ал. 1, предл. 2 НК, то гражданският съд няма право да преценява инцидентно дали поведението на дееца не осъществява състав на друго престъпление, а именно – причиняване на смърт по непредпазливост. Въззивният съд е достигнал до извода, че не е налице причинна връзка между настъпилата смърт и претърпения инцидент от пострадалия Б. и доколкото отговорността на застрахователя е функция на тази на прекия причинител на увреждането, то искът по чл. 226 КЗ срещу застрахователя е неоснователен. Въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по поставения въпрос, конкретизиран от касационната инстанция съгласно т. 1 на ТР № 1/2009 г. по тълк.д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС – „Доказателственото значение на присъдата /съответно решението по чл. 78а НК/, постановена за конкретно телесно увреждане и допустимо ли е в гражданското съдопроизводство да се установяват и други увреждания на пострадалото при ПТП лице”,тъй като е обусловил решаващата воля на съда, обективирана в обжалваното решение.Освен това въпросът се отнася до тълкуването на конкретни правни разпоредби, регламентиращи значими обществени отношения. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.