Определение № 3460 от 07.12.2025 г. на ВКС по т. д. № 2299/2025 г.

Производството по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от „АТЛИМАН КЛУБ“ ЕООД, чрез управителя му К. М., за когото е представено удостоверение за юридическа правоспособност, срещу въззивното определение № 1915/18.07.2025г., поправено с определение № 1943/21.07.2025г., по в.ч.гр.д. № 1882/2025г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е потвърдено разпореждане от 08.04.2025г. по гр.д. №3736/2020г. на СГС за връщане на частната жалба на „Атлиман клуб“ ЕООД с вх. № 285443/20.12.2024г. като нередовна. Частният касационен жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Изтъква, че частната му жалба с вх. № 285443/20.12.2024г. е редовна и следва да бъде разгледана по същество. Претендира допускане на касационно обжалване, отмяна на определението и връщане на делото на първоинстанционния съд за администриране на частната жалба. В приложеното изложение по чл. 284, ал.3, т. 1 ГПК на основанията за допускане до касационно обжалване, се позовава на предпоставките по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК и чл. 280, ал.2 предл. 3 ГПК - очевидна неправилност, като поставя следния въпрос: „Длъжен ли е въззивният съд да изследва всички релевантни факти относно редовност на частна жалба, респ. допустимостта й?“. Ответникът „ЮНИВЪРС ФАЙНЪНС“ ЕАД оспорва жалбата чрез процесуалния си представител – адв. К. К. по съображения, изложени в писмения отговор от 16.10.2025г. Поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на определението до касационен контрол, а по същество частната жалба е неоснователна. Твърди, че бланкетната частна жалба се подава от третото лице - „Атлиман клуб“ ЕООД единствено с цел злоупотреба с процесуални права и шиканиране на процеса. Ответникът по частната касационна жалба – ищецът по производството - Б. З., не изразява становище по същата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите по жалбата и данните по делото, намира следното: Въззивният съд е бил сезиран с частна жалба срещу разпореждане на СГС от 08.04.2025г. по гр.д. №3736/2020г. за връщане на две частни жалби, подадени от третото лице - помагач „Атлиман клуб“ ЕООД, съответно с вх.№2829338/13.11.2024г. и с вх.№285443/20.12.2024г. като нередовни. Жалбоподателят е твърдял, че неправилно СГС е приел, че са дадени указания за внасяне на държавна такса, които не са изпълнени в срок. САС е приел, че с определение от 25.09.2024г., постановено по гр.д.№ 3736/2020год. по описа на СГС е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в предходно определение на съда от 13.08.2024г., като същото е връчено на „Атлиман клуб“ ЕООД на 28.10.2024г. В указания в определението срок, на 11.11.2024г. „Атлиман клуб“ ЕООД е депозирал частна жалба срещу акта с вх. № 282938. С разпореждане от 18.11.2024г. частната жалба е оставена без движение, с указания до жалбоподателя за внасяне на държавна такса по сметка на САС в едноседмичен срок от съобщението. Разпореждането от 18.11.2024г. е връчено на частния жалбоподател на 11.12.2024г., а на 18.12.2024г. частният жалбоподател е депозирал молба с вх. № 285441 от 20.12.2024г., с която е представил платежно нареждане от 18.12.2024г. за внесена по сметка на САС държавна такса от 15 лв. по частната жалба, посочвайки че го представя в срок. САС е приел, че на 20.12.2024г. с вх. № 285443 в СГС по дело № 3736/2020г. е депозирана и втора частна жалба от „Атлиман круб“ ЕООД срещу разпореждане от 11.11.2024год., постановено по същото дело. С разпореждане от 23.12.2024г. частната жалба е оставена без движение с указания към жалбоподателя в едноседмичен срок от връчване на разпореждането да внесе по сметка на САС държавна такса в размер на 15 лева. Съобщението с указанията по горното разпореждане е връчено на жалбоподателя на 23.01.2025г., като няма представен вносен документ по делото. САС е приел, че обжалваното разпореждане е частично неправилно -по отношение частна жалба вх.№ 2829338 от 13.11.2024г. и съответно -правилно по отношение частна жалба вх.№ 285443 от 20.12.2024г. Счел е, че са отстранени нередовностите по първата частна жалба и е внесена държавна такса, поради което не е следвало да бъде върната. За втората частна жалба е приел, че указанията не са изпълнени и се явява нередовна, поради което връщането й от СГС следва да бъде потвърдено. С тези мотиви с обжалваното определение е отменено разпореждането от 08.04.2025г. по гр.д. №3736/2020г. на СГС в частта, с която е върната частна жалба с вх.№2829338/13.11.2024г., и тя е изпратена на СГС за окомплектоване, и е потвърдено разпореждането от 08.04.2025г. по гр.д. №3736/2020г. на СГС в частта, с която е върната частна жалба с вх.№285443/20.12.2024г., подадена срещу разпореждането от 11.11.2024г. на СГС. ВКС, състав на Първо търговско отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от активно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, представено е изложение на основанията за допускане до касационно обжалване. Допускането на касационно обжалване се извършва съгласно предпоставките, предвидени в чл. 280 ГПК. Не е налице вероятност обжалваното определение да е нищожно или недопустимо, поради което няма основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 1 и 2 ГПК. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Както се приема в цитираното ТР, касаторът трябва да изложи точна и ясна формулировка на значимия правен въпрос, съдът не е длъжен да го изведе от изложението към касационната жалба, а може само да го конкретизира и доуточни. Поставеният от касатора въпрос е общ и не удовлетворява селективния критерий по чл. 280, ал.1 ГПК. Въззивният съд не е приел, че частната жалба, с която е бил сезиран срещу разпореждането на СГС за връщане на две частни жалби е недопустима, напротив разгледал я е по същество и е преценил основателността й. Въпросът в тази си част не е обуславящ за решаващите изводи на съда и отговорът не би довел до друг изход на спора. По отношение на питането за изследване на всички релевантни факти за редовност на частната жалба, също не се установяват предпоставките за допускане на въззивното определение до касационно обжалване. Няма конкретизиран от касатора факт, който да твърди, че не е обсъден от апелативния съд. Изводът на САС, че втората частна жалба е останала нередовна поради неизпълнение на указанията за внасяне на държавна такса, е съобразен с данните по делото, противно на поддържаната от жалбоподателя теза. Наред с горното частният жалбоподател не е обосновал надлежно бланкетно посоченото от него основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1/19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая касаторът не релевира такива доводи, като в изложението му липсват твърдения за неправилна /създадена поради неточно тълкуване/ съдебна практика, която да се нуждае от промяна, нито са посочени настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съдебната практика, както и не е обоснована непълнота, неяснота или противоречие в правната уредба, пораждащи необходимост от създаването на съдебна практика. Не са налице предпоставки за допускане до касационно обжалване на определението на САС и на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност. Очевидната неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. Съгласно практиката на ВКС очевидно неправилен е съдебният акт, който е постановен contra legem до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл, който е постановен extra legem, т. е. съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма и който е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на логическите и опитни правила. Касаторът не е изложил никакви конкретни доводи за аргументиране на сочената очевидна неправилност. Не се установява обжалваният съдебен акт да е постановен при превратно приложение на закона или грубо нарушение на правилата на формалната логика и не е налице основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Предвид гореизложеното настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на въззивното определение до касационно обжалване. С оглед изхода на спора на частния касационен жалбоподател не се следват разноски, а ответникът, депозирал отговор, не е заявил искане за разноски и не е доказал сторени такива по частната жалба. Воден от горните съображения, ВКС, състав на Първо търговско отделение,