Определение № 302 от 21.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 864/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК. Д. Т. Г. представлявана от адвокат Д. Д. е подала касационна жалба срещу решение № 250 от 18.05.2011 г. по гр.д. № 233 от 2011 г. на Плевенския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 10 от 3.01.2011 г. по гр.д. № 4315 от 2010 г. на Плевенския районен съд и е уважен предявеният от отрицателен установителният иск от Т. С. Г. и е отхвърлен предявеният от него положителен установителен иск за собственост на апартамент № ..., [населено място], [улица]. В касационната жалба се навеждат оплаквания за необоснованост на решението, но се подържа и неправилност поради допуснати съществени процесуални нарушения при преценка на доказателствата, необоснованост, както и неправилно приложение на материалния закон. В представеното изложение касаторката са е позовала на разпоредбата на чл.280, ал.1ГПК. В обстоятелствената част обаче не е формулиран въпрос по който счита, че следва да се допусне касационно обжалване. В изложението отново са преповторени оплакванията по чл.281, т.3 ГПК. Цитирано е съдебно решение № 15 от 15.01.1980 г. по гр.д. № 2571 от 1979 г. на І-во г.о. на ВС, без същото да е представено. Въпросното решение е постановено по реда на чл.26 ЗЗД и в него е прието, че договорът за продажба на чужда вещ не е нищожен. Ответника Т. С. Г. не е представил отговор. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на Д. Т. Г. НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ, тъй като не са налице условията на чл.280, ал.1 ГПК и липсва поставен въпрос за произнасяне. Плевенския окръжен съд е споделил изводите на Плевенския районен съд и е уважил предявеният от Т. С. Г. срещу Д. Т. Г. отрицателен установителният иск и е отхвърлил предявеният от него положителен установителен иск за собственост на апартамент № ....., [населено място], [улица] защото е счел, че този апартамент е изграден чрез Ж. и не е спазен специалният ред, предвиден в чл.35 ЗЖСК за снабдяване на член- кооператора, който е бившата съпруга на ищеца и майка на ответницата- касатор с нотариален акт. В мотивите на решенията се прокрадва разбирането ,че създаденият специален ред по ЗЖСК изключва общият ред по чл.79, ал.1 от Закона за собствеността за придобиване на собствеността. Действително в мотивите към съдебният акт има много спорни моменти, които обаче не са повдигнати като въпроси по реда на чл.280, ал.1 ГПК. А въпроса в цитираното съдебно решение за действителност на сделката, с която е извършена продажба на чужд имот е разгледан аналогично и в касираният съдебен акт и въобще не е спорен. Сделката действително е валидна, но с нея не се прехвърля правото на собственост, тъй като продавача не го притежава. Абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по съществен материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл. 280, ал. 1, т. 1 – т.3 изисквания, а именно - въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В изложението не е поставен въпрос, което обуславя и извода, че касационна проверка на решението не следва да бъде допусната. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,