Определение № 76 от 01.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 136/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на И. Б. Т., [населено място], приподписана от пълномощника му адвокат М. Б., срещу определение №4562 от 09.10.2018 г. по ч. гр. дело № 757/2018 год. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено определение №2233 от 17.04.2018 г. по гр.д. №26/2015 г. на Районен съд - Разлог. С първоинстанционното определение е прекратено производството по делото, поради невнасяне от ищеца на определения депозит за особен представител на част от ответниците. Въззивният съд е приел, че с определение № 1168 от 23.02.2017 год. първоинстанционният съд е назначил особен представител на двама от ответниците по делото. Задължил е ищеца в двуседмичен срок, считано от датата на получаване на препис от определението, да внесе по сметка на Районен съд – Разлог разноски за назначаването на особен представител на в размер 1 764.00 лв. (хиляда седемстотин шестдесет и четири лева) - по 882.00 лв. за всеки ответник. Определението е връчено лично на ищеца на 13.03.2017 г. В дадения му срок, той е направил искане за освобождаване от внасяне на определените разноски. С определение № 6966 от 05.12.2017 г. РС - Разлог е отхвърлил молбата му. С определение № 1011 от 27.02.2018 г., постановено по в. ч. гр. д. № 170/2018 г. на Благоевградския окръжен съд този отказ е потвърден. След като депозитът за особен представител не е внесен, то отсъства процесуална предпоставка за провеждане производството по делото. Според жалбоподателя определението е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се очевидна неправилност на определението. Излагат се доводи за произнасяне на въззивния съд по въпроси, обуславящи изхода на спора, по които се твърди наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поставя се въпросът за възможността да влезе в сила акт, който не е връчен на страната по делото. По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира следното: Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима. Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима. Съобразно разпоредбите на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и във връзка с въведените от касатора основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, касационно обжалване се допуска и при очевидна неправилност на въззивното определение. Повдигнатият въпрос, посочен по-горе, е обусловил правните изводи на въззивния съд и е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, с оглед на което следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение. Поначало в съдебните актове може да не се посочи дали подлежат на обжалване, пред кой съд и в какъв срок, в случаите когато те не подлежат на обжалване. Когато погрешно е посочено изрично, че определнието е окончателно, а то в действителност подлежи на обжалване, тогава и срокът за обжалването му не е започнал да тече. Така в разглеждания случай в определение № 1011 от 27.02.2018 г., постановено по в. ч. гр. д. № 170/2018 г. на Благоевградския окръжен съд, с което отказът на първоинстанционния съд за освобождаване от деловодни разноски е потвърден е посочено изрично, че определението е окончателно. Това определение обаче не попада в приложното поле на чл.274, ал.4 ГПК и подлежи на касационно обжалване, поради което към настоящия момент не е влязло в сила. По тази причина към момента няма влязло в сила определение, с което е отхвърлено искането на ищеца за освобождаване от разноски по делото. Ето защо определението на Благоевградския окръжен съд и оставеното в сила с него определение на РС - Разлог следва да се отменят. Делото следва да се върне на първоинстанционния съд за извършването на по-нататъшни съдопроизводствени действия. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.