Определение № 125 от 25.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 2024/2019 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с ал.2, изр.1 ГПК във връзка с чл. 286 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на пълномощника на Г. В. Г. срещу разпореждане от 04.07.2019 г. по в.гр. дело №85/19 г. на ОС-Монтана, с което е върната касационната жалба вх. №2531-68107/17.06.2019 г. на същия жалбоподател срещу решение от 17.05.2019 г. по същото дело на същия съдебен състав. Навежда се оплакване за неправилност на обжалваното разпореждане, доколкото съдът е върнал касационната жалба без да са налице основания за това. Ответникът по настоящата частна жалба не изразява становище по нея. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с ал.2, изр.1 ГПК във връзка с чл. 286 ал.2 ГПК. Разгледана по същество, тя е неоснователна. За да постанови обжалваното разпореждане за връщане на касационната жалба, съдът е приел, че обжалваното с нея съдебно решение е по спор с цена на иска 19 900 лева-неустойка за забавено изпълнение на заплащане на застрахователно обезщетение по групова застраховка „Злополука“ на основание чл.23 от договор № 45-06-009/22.02.2012 г. сключен между ВСС и ЗАД“ОЗК-Застраховане“АД. Спорът е търговски и за него е приложима императивната норма в чл. 280 ал.3,т.1 ГПК, според която не подлежат на касационно обжалване решенията по търговски дела с цена на иска до 20 000 лева. В настоящата ЧЖ са изложени оплаквания и наведени доводи, че разпореждането не съдържа достатъчно мотиви, в които да се обсъждат всички доводи и възражения на страните, и че жалбоподателката е трето ползващо се от застраховката лице и потребител на застрахователни услуги по смисъла на параграф 1 ,т.1 от ДР на КЗ, както го разглежда и ВКС в задължителната си практика-ТР №1/23.12.2015 г. по тълк.дело №1/14 на ОСТК. Спорното правоотношение е с предмет потребителски спор, който не е търговски, а граждански, поради което и достъпът до касационно обжалване е цената на иска е над 5000 лева. Първото оплакване е неоснователно, доколкото съдебният състав е изложил в мотивите на обжалвания акт, своите съображения по приложението на чл.280 ал.3,т.1 ГПК. Второто оплакване попада в кръга на въпросите, по които е образувано тълк.дело № 3/19 на ОСГТК на ВКС, с оглед на което и производството по настоящата ЧЖ е било спряно на основание чл.292 ГПК. С оглед постановяването на ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 3/2019 от 23.02.2022 год. по тълкувателно дело № 3 по описа за 2019 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС производството по настоящото дело следва да се възобнови. В това тълкувателно решение, по конкретно повдигнатия за тълкуване въпрос, ОСГТК на ВКС е дало задължителни за съдилищата указания по тълкуване и прилагане на закона като е приело, че когато, съобразно предмета на материалноправния спор, делото е търговско до приемането на Закона за изменение и допълнение на ГПК /обн., ДВ, бр.100 от 20.12.2019 г./ касационно обжалване на въззивното решение е допустимо при цена на иска над 20 000 лева. С изменението на чл.113 ГПК с посочения Закон за изменение и допълнение на ГПК /обн., ДВ, бр.100 от 20.12.2019 г./ е създадено ново процесуално правило, имащо действие и за висящите въззивни производства, според което образуваните дела на и срещу потребители се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес. От тази норма следва, че за тях е приложим предвиденият в чл.280, ал.3, т.1, пр.1 ГПК праг за касационно обжалване от 5 000 лева, когато въззивните решения са постановени след влизане в сила на изменението на чл. 113 ГПК ДВ бр.100/2019г. В настоящия случай пред ОС-Монтана е била подадена КЖ вх. вх. №2531-68107/17.06.2019 г. от страна на същия жалбоподател срещу решение от 17.05.2019 г. по по в.гр. дело №85/19 г. на ОС-Монтана на същия съдебен състав. Следователно въззивното решение по спора е постановено по търговски спор, основан на абсолютна търговска сделка по смисъла на чл.286 ал.2 във връзка с чл.1 ал.1 т.6 ТЗ и датата на постановяването му 17.05.2019 г. предхожда изменението на чл.113 ГПК с посочения Закон за изменение и допълнение на ГПК /обн., ДВ, бр.100 от 20.12.2019 г ./, създаващо ново процесуално правило, имащо действие и за висящите въззивни производства, според което образуваните дела на и срещу потребители се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес. От това следва, че делото по настоящия спор е търговско и до приемането на Закона за изменение и допълнение на ГПК /обн. ДВ, бр.100 от 20.12.2019 г./ касационно обжалване на въззивното решение е допустимо само при цена на иска над 20 000 лева, а в процесния случай искът е с цена от 19 900 лева. Ето защо в произнасянето на ОС-Монтана, липсва противоречие с цитираната задължителна практика на ВКС. Съдът е приел, че спорът е търговски и е с цена на иска под 20 000 лева, поради което въззивното решение по него е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, тъй като за него е приложима императивната норма в чл. 280 ал.3,т.1 ГПК, според която не подлежат на касационно обжалване решенията по търговски дела с цена на иска до 20 000 лева. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение