Определение № 2159 от 15.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 994/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Подадена е касационна жалба от Теменуга С. Ж. и Г. С. Ж. против решение № 45/05.03.2026 г. по в. т. д. № 6/2026 г. на Апелативен съд - Варна в частта, с която е потвърдено решение № 88/14.11.2025 г. по т. д. № 76/2025 г. на Окръжен съд - Добрич за отхвърляне на исковете на касаторите, с правно основание чл. 432 КЗ, срещу Застрахователно дружество „Евроинс“ АД, за осъждане на последното да заплати на касаторите, разликата над сумата от 176 024,70 лв. (равностойни на 90 000 евро) до пълния претендиран размер от 300 000 лв. (равностойни на 153 387,56 евро) за всеки един от тях, представляващи обезщетения за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, причинени в резултат на ПТП настъпило на 15.04.2024 г., ведно със законна лихва върху сумите считано от 30.04.2024 г. до окончателното им изплащане. В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното въззивно решение. Навеждат се оплаквания за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, за нарушение на материалния закон и за необоснованост. Според касаторите общият размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е бил занижен, което не отговаря на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД. Твърди се, че не са отчетени всички критерии за определяне на това обезщетение. Навеждат доводи за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касацията - Застрахователно дружество "Евроинс" АД е депозирал писмен отговор на касационната жалба, с които оспорва по същество последната, както и изпълнението на изискванията към общото и допълнителните основания за достъп до касация. Претендира присъждане на разноски по спора. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба е редовна - подадена от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че спорът пред него се заключава до размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди, тъй като първоинстанционното решение е обжалвано само от Теменуга Ж. и Г. Ж. в частта му, с която са отхвърлени предявените от тях искове срещу Застрахователно дружество „Евроинс“ АД с правно основание чл.432 от КЗ за сумите над 150 000 лв. (равняващи се на 76 693,78 евро) за всеки от тях до претендираните по 300000 лв. (равняващи се на 153 387,56 евро). Въззивният съд е посочил, че от съвкупната преценка на събраните доказателствата по делото, в това число и на приетата съдебно-медицинска експертиза, се установя, че в резултат на настъпилото ПТП Теменуга Ж. е настанена в отделение по акушерство и гинекология на МБАЛ-Добрич АД с травми на корема и гръдния кош, като е констатирана двуплодна бременност, която е резултат от инвитро процедура след 14-годишен стерилитет. Посочил е още, че при постъпването в лечебното заведение не е визуализирана сърдечна дейност на единия от близнаците, а вторият първоначално е бил с признаци на живот, но при извършената по-късно на същия ден операция са извадени два мъртви плода. Въззивният съд е отбелязал, че двете деца са били в 24-25 гестационна седмица, жизнеспособни и правилно развити, като при така протеклата бременност се е очаквало нормално раждане. Приел е, позовавайки се на показанията на свидетелите М. С. и И. П., че в продължителен период от време касаторите не са успели да заченат дете по естествен път, поради което след третата година от сключването на брака са започнали да правят опити за лечение, последвано от няколко неуспешни инвитро процедури. Посочил е още, че според свидетелските показания произшествието и загубата на двете деца предизвикало силен стрес у касаторите, като и двамата съпрузи преживяли еднакво тежко смъртта на бъдещите си деца, затворили се в себе си, били единни в скръбта си и се подкрепяли постоянно. Въззивният съд е отбелязал още, че известно време след инцидента, Теменуга Ж. успяла да забременее отново и към настоящия момент касаторите имат дете, но независимо от това според свидетелите, двамата продължавали с тъга да говорят за загубата си. Въззивният съд е приел, че в конкретния случай за определяне на размера на претърпените неимуществени вреди следва да бъдат отчетени възрастта на пострадалите, които по време на инцидента са били съответно на 39 г. и 44 г., негативното отражение на произшествието върху касаторите във физически и психологически план, както и факта, че Теменуга Ж. се е намирала в шестия месец от бремеността, като обективен индикатор за формирана психо‑емоционална привързаност. Съдът е счел, че следва да се съобрази и обстоятелството, че са налице дългогодишни опити за успешно забременяване, съпътстващи от неуспешни инвитро процедури, както и обстоятелството, че бременността е имала желан и дългоочакван характер, което води до по-висок интензитет на преживяната загуба. Посочил е още, че настъпилата вследствие на пътнотранспортното произшествие смърт на двата плода носени от касаторката, представлява тежко по характер и последици увреждане не само за жeната, но и за нейния съпруг, както и ще споменът от събитието ще има траен негативен ефект върху съпрузите, независимо от последващото раждане в семейството. Съдът е приел, че с оглед на константната съдебна практика, като се отчита и конкретната обществено - икономическа обстановка към датата на ПТП, размерът на обезщетението за претърпените от касаторите неимуществени вреди следва да се определи в размер на 90 000 евро за всеки от двамата. С оглед присъдените с първоинстанционното решение обезщетения в размер на 150 000 лв. (равняващи се на 76 693,78 евро) за всеки от касаторите, съдът е счел, че исковете следва да се уважат и за разликата до размера на 176 024,70 лева (равняващи се на 90 000 евро) или за още 13 306,22 евро за всеки от двамата. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите формулират следните правни въпроси: 1/ Следва ли въззивният съд, при постановяване на своето решение, да вземе предвид и да обсъди всички факти и обстоятелства, които са наведени от страните в първоинстанционното производство?; 2/ Длъжен ли е съдът, след като присъжда допълнително застрахователно обезщетение, да обсъди всички факти и обстоятелства, които са събрани по делото, за да постанови увеличаване на застрахователното обезщетение?; 3/ Кои факти и обстоятелства следва да бъдат обсъдени от съда при решаване на въпроса за определяне на справедлив размер на обезщетение за неимуществени вреди /съгл. чл. 52 от ЗЗД/?; 4/ Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 от ЗЗД и кои са критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя?; 5/ Липсата на посочване и на лимит, както и на съобразяване в достатъчна степен на задължителните критерии на понятието „справедливост" при условията на предявен пряк иск срещу застрахователя, както и на конкретните за разглежданото дело факти, представлява ли нарушение на принципа на справедливост при определяне на справедливо по размер обезщетение в нарушение на задължителното ППВС 4/1968 г.?; 6/ Длъжен ли е съдът да посочи всички съществени критерии и да ги съпостави реално с доказателствата по делото, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика - ППВС 4/1968 г.?; 7/Следвало ли е АС-Варна да отчете всички специфични обстоятелства на базата, на които е определил стойностния размер на вредата, да ги анализира, като изясни точното им значение за неговото определяне и как, и на каква база е достигнал до извода, че този размер /13 306,22 евро/ покрива всички критерии на понятието „справедливост"/чл.52 ЗЗД/; 8/ Следва ли съдът, при приложението на чл. 52 от ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди от непозволено увреждане, да се съобрази с указанията, съдържащи се в т. II на ППВС № 4/1968 г. и да обсъди и анализира всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на комплексната им оценка да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост?; 9/ Следва ли съдът да отчете всички специфични за всеки конкретен случай обстоятелства, които имат важно значение при преценката за размера на неимуществените вреди, като обсъди, подложи, прецени и анализира в самото решение всички факти и обстоятелства?; 10/ Следва ли в мотивите към решението на АС-Варна да бъдат посочени както релевантните конкретни обстоятелства, така и тяхното значение за присъдения от тях допълнителен размер на застрахователно обезщетяване?; 11/ Следва ли, в мотивите към решението да бъдат обсъждани обществено-икономическите условия в страната, както към момента на настъпилото увреждане, така и към момента на определеното застрахователно обезщетение? Ако те липсват в мотивите, може ли да се счита,че е изпълнен законовия критерий за справедливост? По всички въпроси касторът въвежда допълнително основание за селекция на касационната жалба по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като твърди противоречие с практика на ВКС, както следва: решение № 93/23.06.2011 г. по т.д. № 43/2010 г. на ВКС, II т.о., решение № 259/19.12.2014 г. по гр.д. № 1746/2014 г. на ВКС, III г.о., решение № 104/25.07.2014 г. по т.д. № 2998/2013 г. на ВКС, I т.о., решение № 136/01.03.2012 г. по гр.д. № 414/2010 г. на ВКС, III г.о., решение № 88/17.06.2014 г. по т.д. № 2974/2013 г. на ВКС, II т.о., решение № 158/ 17.10.2014 г. по т.д. № 3594/2013 г. на ВКС, I т.о., решение № 28/27.02.2024 г. по т. д. № 2250/2022 г. на ВКС, II т.о., решение № 356/09.12.2014 г. по гр.д. № 2946/2014 г. на ВКС и решение № 22/11.03.2022 г. по гр.д. № 117/2021 г. на ВКС; решение № 31/25.03.2014 г. по т.д. № 1203/2013 г. на ВКС, II т.о., решение № 217/20.12.2017 г. по т.д. № 990/2017 г. на ВКС, II т.о. и решение № 15/13.02.2018 г. по т.д. № 1423/2017 г. на ВКС, II т.о. Настоящият състав на ВКС намира, че всички поставени въпроси се свеждат до обобщения въпрос № 4 - Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 от ЗЗД и кои са критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя? Същият въпрос се явява обуславящ за произнасянето на въззивния съд относно точно определения от него размер на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от двамата касатори. За проверка съответствието на даденото по този въпрос разрешение от ВнАС и цитираната в изложението съдебна практика на ВКС, обективирана в решения по чл.290 ГПК, и задължителната практика по ПП №4/68 г. на ВС следва да бъде допуснато касационно обжалване, на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Касаторите са освободени от внасяне на държавна такса. Водим от горното, съставът на ВКС, Първо т.о.