Определение № 2393 от 13.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 100/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Я. Л. Я., лично и като законен представител на М. А. Н. и Н. А. Н., чрез адв. Г. Ю., срещу въззивно решение № 247/ 17.05.2024 г., постановено по възз. гр. д. № 132/2023 г. на Окръжен съд – Благоевград, с което е отменено решение № 906862/22.10.2022 г. по гр. д. № 663/2021 г. на РС – Благоевград и на основание чл. 128, ал. 1 СК е определен режим на лични отношения на Н. А. Н. и Л. С. Н. с внуците им М. Н. и Н. Н., както следва: през първата година след влизане в сила на въззивното решение - всеки трети петък от месеца, от 16:00 ч. до 19:00 ч., като срещите да се провеждат по местоживеене на децата, без присъствие на родителите им или на социални работници; ищците да взимат и връщат децата на адреса на местоживеенето им; режимът не се отнася за времето, когато определеният ден съвпада с национален празник или с отпуска на майката през лятото или през ваканциите на децата; след изтичане на първата година - всяка първа и трета събота от месеца, от 9:00 ч. сутринта до 12:00 ч. на обяд, като срещите могат да се осъществяват и извън територията на [населено място] и режимът може да се съвместява с определения по същото време режим на лични контакти на бащата А. Н.. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението се сочи, че на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационният контрол следва да се допусне по въпросите: 1) по какви критерии следва да се ръководи съдът при преценката за интереса на детето, при определяне на режима на лични контакти с неговите баба и дядо по смисъла на чл. 128 СК, при наличие на твърдение от един от родителите за съществуваща опасност за психическото и емоционалното здраве на децата с оглед обстоятелството, че в същата къща, в която следва да бъдат осъществявани контактите, живее и другият родител, от който децата изпитват страх; 2) следва ли да бъде преценявано, дали контактите между детето и неговите баба и дядо да бъдат осъществявани съвместно с тези на родителя, комуто е изрично определено време за това или с оглед нуждите на детето следва да се определи и допълнително време за самостоятелни отношения между детето и бабата и дядото; 3) дали влошените отношения между бабата и дядото, от една страна, и майката на децата от друга страна, застрашават живота и здравето на децата с оглед поведението на бабата, която след фактическата раздяла между родителите е участвала в разправии с майката, на които свидетели са ставали децата; 4) по какви критерии следва да се ръководи съдът при преценка на интереса на детето при определяне на режим на лични контакти с неговия дядо по смисъла на чл. 128 СК, при наличие на твърдение от родителите за съществуваща опасност за психическото и емоционалното здраве на детето. Ответниците по касационната жалба Н. Н. и Л. Н., чрез адв. С. П., в писмен отговор изразяват становище за липса на основания за допускане на касационния контрол. Претендират разноски. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното: Въззивният съд е посочил, че малолетните М. Н. ( [дата на раждане] ) и Н. Н. ( [дата на раждане] ) са дъщери на ответниците по иска - Я. Н. и А. Н., а ищците са техни баба и дядо по бащина линия. Преди фактическата раздяла между родителите, семейството и ищците живеели общо в триетажна къща, в [населено място], [община]. Всяко от семействата разполагало с жилище на отделен етаж, като в това семейно жилище на бившите съпрузи били отглеждани децата М. и Н.. От момента на раждането им, ищците помагали активно за отглеждането и възпитанието на внучките си, като между тях била изградена силна връзка на доверие и привързаност. Обсъждайки събраните по делото доказателства, съдът е приел, че Н. и Л. Н. притежават всички необходими качества и възможности за да поддържат нормална и пълноценна връзка с внуците си. Посочено е, че топлите емоционални взаимоотношения между тях и децата са били прекъснати от конфликтите между родителите им преди и по време на развода. Временното отчуждаване на децата от баба им и дядо им се дължи изцяло на поведението на техния баща, което е породило в тях чувство за страх и несигурност. Поради това, за възобновяването на предишните нагласи, взаимоотношения и желание за контакт с баба им и дядо им, е необходимо на децата да се даде време, през което те да свикнат с новото положение и спокойно да се възстанови доверителната връзка не само с техните прародители, но и с баща им. Към момента емоционалното и психическо състояние на децата сочи, че всяко продължително откъсване от средата на майката и от местоживеенето им би довело до ненужно травмиране, респ. - не би било нито в интерес на децата, нито в интерес на техните баба и дядо, които безспорно имат необходимост от здрава и пълноценна връзка с внуците си. С оглед обстоятелството, че бабата и дядото живеят в друго населено място, за определен преходен период от време срещите с децата ще следва да се осъществяват на територията на [населено място], където те живеят със своята майка и която среда те възприемат като сигурна и безопасна. След изтичането на адаптивния период, срещите с децата ще могат да се осъществяват и в [населено място], като съдът е съобразил, че по същото време и място ще се съвместява и режимът на лични контакти с бащата, определен с влязлото в сила решение № 680/19.10.2023 г. по гр. д. № 1502/2020 г. на РС – Благоевград. При тези решаващи изводи на въззивния съд, настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение, намира, че предпоставки за допускане на касационния контрол не са налице. Поставените в изложението въпроси, обобщени и уточнени, касаят критериите, от които следва да се ръководи съдът за формиране на преценката си за най-добрия интерес на детето при определяне на режим на лични контакти по чл. 128 СК. Въпросите са релевантни, но не са разрешени в противоречие с установената практика на ВС и ВКС по този вид спорове. В т.3 от ППВС № 1/1974 г. е разяснено, под „интереси на децата“ се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание – формиране на трудови навици и дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждането на детето като съзнателна личност и гражданин. В практиката на ВКС (вж. - решение № 291/28.01.2020 г. по гр. д. № 865/201 г., IV г. о.; решение № 140/10.07.2015 г. по гр. д. № 3356/2014 г., IV г. о. и др.) се приема, че определянето на мерки за лични отношения на бабата и дядото с детето по реда на чл. 128 СК е обусловено от конкретната преценка на съвкупността от обстоятелствата по делото. Интересът на детето е винаги индивидуален и конкретно установим. Дефинираното в разпоредбата на § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето съдържание на понятието „най-добър интерес на детето“ предпоставя индивидуален подход, съобразен със спецификите на личността на детето - физически, психически и емоционални особености, пол, възраст, индивидуални потребности и др. При определяне на конкретния режим на лични отношения на дете с баба и дядо винаги се отчитат възрастта на детето, нивото на физическото му и емоционално развитие, отношението му към бабата и дядото, техните качества да го отглеждат и възпитават, влиянието, което те могат да оказват за пълноценното му развитие като личност. Мерките по чл. 128 СК следва да са съобразени с обичайния дневен режим на детето (отглеждане, занимания, обучение, почивка), с възможностите на родителя, на когото е възложено упражняването на родителските права, както и с режима на лични контакти с другия родител, ако такъв е определен и се изпълнява. Вземат се предвид и постоянното местоживеене на детето, съответно на бабата и дядото. При определяне на мерките за лични отношения по чл.128 СК освен посочените обстоятелства, когато се налага може да се определи и адаптивен период от време, през който детето да се подготви да възприеме промяната в начина му на живот досежно времето за контакти с бабата и дядото. В случая, въззивният съд не се е отклонил от тези правни разрешения. Подробно са обсъдени и взети предвид всички конкретно установени по делото обстоятелства в тяхната съвкупност, като е прието, че личните контакти с бабата и дядото по бащина линия безспорно са в интерес на децата. Съобразени са възрастта на децата, местоживеенето и ангажираността на родителите им, за да е нормално обезпечено и времето на децата за общуване с тях; както и че определеният режим за контакти с бабата и дядото на децата не трябва да води до затруднения в обичайния им начин на живот и отглеждане. Отчетено е и обстоятелството, че бащата пребивава в дома на родителите си (ищците), което дава възможност на последните, след изтичане на адаптивния период да съвместяват времето за общуване с внучките си с времето за лични контакти на баща им. По този начин най-пълно се съобразява и обичайния дневен режим на децата, като се разпределя оптимално времето им по режимите за лични контакти. Предвид изложеното, не се установява противоречие на въззивното решение с установената съдебна практика на ВС и ВКС. Несъгласието на жалбоподателката с крайния резултат по спора и поддържаните в тази връзка оплаквания в изложението касае правилността на обжалваното решение (чл. 281, т. 3 ГПК), която не е предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК. При този изход на спора, жалбоподателката следва да заплати на ответниците по жалбата - Н. и Л. Н. - претендираните за касационното производство разноски, които възлизат на сумата 500 лв. (заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита). Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение