Определение № 334 от 08.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2238/2014 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от [фирма], чрез адв. В. И. П., срещу въззивно определение № 181/18.02.2014 г. на Ловешки окръжен съд, постановено по ч.гр.д. № 49/2014 г. Излагат се доводи за неправилност. Частната касационна жалба е подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна, която отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Ловешкият окръжен съд, като потвърдил разпореждането на Ловешкия районен съд, е отхвърлил заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК на банката. В изложението към частната касационна жалба е поставен правния въпрос: отговаря ли на изискванията на закона заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, когато в заявлението не са подробно посочени обстоятелствата, от които произтича вземането, но същите могат да се извлекат от представените към извлечението документи. Така поставеният правен проблем е предмет на тълкуване по Тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС – т. 2б. В същото тълкувателно дело се разглежда още и въпросът дали съдът е задължен при констатирана нередовност на заявлението по чл. 410, ал. 2 ГПК, съобразно с изискванията по чл. 127, ал. 1 и ал. 3 и чл. 128, т. 1 и т. 2 ГПК, да дава указания на заявителя за поправянето му или направо следва отхвърля заявлението; в т. 13 е поставен въпросът кои въззивни актове в заповедното производство подлежат на касационно обжалване. Налице са основания да бъде спряно производството по настоящи спор до постановяване на тълкувателния акт. Мотивиран от горното, съдът