Определение № 119 от 24.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2942/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 260123/ 09. 04.2021 г. по гр.д. № 95/ 2021 г., с което Хасковският окръжен съд, потвърждавайки решение № 260064/ 20.11.2020 г. по гр.д. № 423/ 2020 г. на Свиленградски районен съд, на основание чл. 150 КТ е осъдил Поделение за товарни превози Пловдив към “БДЖ – Товарни превози“ ЕООД да заплати на И. Д. Х. сумата 7461.93 лв. – възнаграждение за положен извънреден труд за периода 27.07.2017 – 27.05.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 27.07.2020 г. до окончателното издължаване. Решението се обжалва от Поделение за товарни превози Пловдив към “БДЖ – Товарни превози“ ЕООД с искане да бъде допуснато до касационен контрол по следните въпроси: 1. При сумирано изчисляване на работното време кой е първичният документ за изчисляване на реално положения труд/ отработено работно време: график за работа или лична сметка за отчитане на работното време? 2. Следва ли лична сметка за отчитане на работното време / при сумирано изчисляване на работното време/, попълнена от работник/ служител, да се приеме за график за работното време и за присъствена книга? 3. Лична сметка за отчитане на работното време или сумирано изчисляване на работното време доказателство ли е за явяване на работа на работник/ служител на работа? 4. Дължи ли се трудово възнаграждение по график за работа, когато работник/ служител по лична сметка за отчитане на работното време не е положил труд? От ответника по касация И. Д. Х. е постъпил отговор. Изложени са съображения, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а в случай, че жалбата бъде допусната до разглеждане по същество – същата се явява неоснователна. Претендира разноски. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 283 ГПК и при спазване на предпоставките за нейната редовност. За да потвърди първоинстанционното решение и да уважи предявения иск, въззивният съд е приел, че между И. Д. Х. и Поделение за товарни превози Пловдив към “БДЖ – Товарни превози“ ЕООД е било налице трудово правоотношение. Приел е за установено, че служителят е полагал труд при условията на ненормиран работен ден - на смени, организирани като 12 часови дневни и нощни дежурства. Съдът приел за установено още, че за периода 27.07.2017 – 27.05.2020 г. И. Х. е положил общо 1370 часа извънреден труд, кредитирайки като обосновано и компетентно изготвено заключението на съдебно-икономическата експертиза както относно часовете положен труд, така и относно паричната им равностойност и размера на дължимата законна лихва. Обсъдил събраните по делото гласни и писмени доказателства. Част от поставените от касатора въпроси /1-3/ са близки до предмета на спора, но същите са непрецизни. Съдът е коментирал както графика за работното време, така и изготвяните лични сметки, но е обосновал изводите си за дължимост на възнаграждението за извънреден труд на събраните по делото гласни и писмени доказателства в съвкупност, а не е формирал извод само и единствено въз основа на сочените от касатора документи. Съдът е изложил подробни съображения защо в случая счита, че положеният извънреден труд се установява от приложените по делото графици, но не само от тях, а и от другите събрани доказателства. Подробно е аргументирал защо не дава вяра на т.нар. лична сметка. Приел е за опровергано съдържанието на представените лични сметки, изследвайки доказателствата, които водят към този му извод поединично и в тяхната съвкупност. Затова, че служителят е действително е полагал извънреден труд реално, фактически, по делото са налице множество доказателства. Те са посочени и обсъдени. Изводът на съда в тази насока е по съществото на спора. Правният въпрос, който осъществява общото основание от чл. 280, ал. 1 ГПК за допускането на касационното обжалване на решението, следва да е включен в предмета на делото и да обосновава изводите на въззивния съд. Изразяването му в прекалено частна (по конкретното дело и/ или решение) формулировка го свежда до оплакване за правилността на решение, т. е. до касационно основание ( чл. 281 ГПК ). В предварителната фаза по селекция на жалбата Върховният касационен съд не обсъжда касационните оплаквания ( ТР № 1/19.02.2010 г. ОСГТК на ВКС). Правният въпрос, от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение / чл. 281, т. 3 ГПК /. Не може да представлява правен въпрос по смисъла на чл. 280 ГПК питането от касатора правилно или неправилно е въззивното решение /в каквато насока клонят първи, втори и трети въпрос/. Поставените въпроси не могат да формират основание за допускане до касационен контрол. Четвъртият въпрос е неотносим, абстрактен и теоретичен. Полагането на извънреден труд от работника е установено по делото. Затова и поставянето въпрос с условност, произтичаща от хипотеза, че трудът не е положен, няма как да обуслови допускане на касационно обжалване. При този изход на производството пред настоящата инстанция ответникът по касация има право на разноски пред ВКС (чл. 78, ал. 1 ГПК). На ищеца е предоставена адвокатска помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. На адвоката се дължи възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от същия закон. Възнаграждението следва да се определели в съответствие с чл. 9, ал. 3 и чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Обжалваемият интерес е 7461.93 лв. За изготвения отговор дължимото възнаграждение е в размер на 3/4 от това, което би се дължало за изготвяне на касационна жалба съобразно обжалваемия интерес. Сумата е в размер на 527,33 лв. Тя следва да се възложи в тежест на касатора и да се присъди в полза на адвокат М. Д.. В обобщение, и по четирите повдигнати въпроса е изключено соченото допълнително основание от чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационен контрол. При тези мотиви, съдът