Определение № 363 от 18.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1671/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по искане на Д. К. П. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 7432 от 14.11.2012 г. по гр.д.№ 13155/ 2012 г. С него е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 6860/ 2011 г. и по този начин е отхвърлен предявения от жалбоподателя против Е. А. В. иск, квалифицирани по чл.26 ал.2 ЗЗД, за установяване на нищожността на сключения на 11.11.1998 г. с нотариален акт № **, т.*, рег.№ ***, н.д.№ 74/ 2008 г., на нотариус рег.№ *** договор за продажба между П. М. Г. и Е. А. В.. Жалбоподателят твърди, че въззивният съд разрешил в противоречие с практиката на ВКС процесуалноправният въпрос за задължението на въззивния съд да назначи повторна съдебно-почеркова експертиза при необективност на приетите от първата инстанция заключения и на това основание моли решението да бъде допуснато до касационно обжалване. Ответната страна – Е. А. В. - оспорва жалбата като недопустима и неоснователна. Съдът намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. Предявеният иск е за установяване на нищожността на правна сделка поради липса на съгласие, а фактическите твърдения на касатора се свеждат до това, че името на продавача е изписано погрешно в съставения нотариален акт и че подписът за продавач не е положен от П. Г.. Първоинстанционният съд е допуснал единична, впоследствие и тройна експертиза, като вещите лица от тройната експертиза са дали еднозначен отговор, че документът е автентичен. С въззивната жалба е поискано назначаване на нова тройна експертиза с доводи, че вещите лица не са изследвали оригиналния нотариален акт. Съдът е отхвърлил това искане по съображения, че оригиналът на нотариалния акт се съхранява в службата по вписване и е изследван от вещите лица, след което е постановил атакуваното решение. При тези мотиви на въззивната инстанция поставеният от касатора въпрос обуславя решението, но не е решен в противоречие с практиката на ВКС. Касаторът не е посочил в изложението на основанията си за допускане на касационно обжалване, нито е представил такава практика. Напротив, въззивното решение е съобразено с установената практика, според която съдът не е длъжен да назначи повторна експертиза, ако няма съмнения в обективността и компетентността на вещите лица и не е налице нов сравнителен материал. По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК и