Определение № 2321 от 26.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 331/2023 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от С. С. И. и Д. С. А. против решение № 170 от 22.07.2022 г. по гр.д.№ 575/2021 г. на Окръжен съд-Враца, с което е отменено решение №260118 от 31.05.2021г. на Районен съд-Козлодуй, постановено по гр.д. № 169/2020 г. и вместо това е отхвърлен като неоснователен предявения от двете касаторки иск за делба против „Юлстрейд“ О.-гр.С., ЕИК [ЕГН], С. С. А., И. Ц. С., Х. Ц. С. (починал в хода на процеса, заместен от тримата си законни наследници А. Г. С., Ц. Х. С. и Ж. Х. С.), С. К. Ц., П. М. П. и М. М. П. на четири земеделски имота в землището на [населено място], обл.В., останали в наследство от П. И. Сърбенишки, починал на 02.01.1947г., а именно: 1 /нива от 36,719 дка в м.“Вървището“, представляваща имот № ..... по план за земеразделяне, с идентификатор ......; 2 /нива от 40,946 дка в м.“Вървището“, представляваща имот № ..... по план за земеразделяне и 40,953 по скица, с идентификатор..... 3 .нива от 47,652 дка в м.“Турски дол“, представляваща имот № ..... по план за земеразделяне и 47,661 дка по скица, с идентификатор..... и 4. нива от 45,239 дка в м.“Турски дол“, представляваща имот № ..... по план за земеразделяне и 45,247 дка по скица, с идентификатор ..... В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради това, че въззивният съд е изместил фокуса на спора, като е следвало да разгледа въпроса имало ли е съгласие за упълномощаване за разпореждане с дяловете на ищците от наследството на по-общия наследодател, като са дали съгласие за продажба на наследството, останало от преките им наследодатели, в които то е включено. Касаторите твърдят, че не са знаели изобщо за наследството от общия наследодател, поради което не са дали съгласие за разпореждане с него. Затова считат, че липсва представителна власт, а поради това липса и съгласие от тяхна страна за сключване на договорите за продажба на наследство и те са нищожни. Твърдят че са направили подобно възражение в първото съдебно заседание пред РС, но въззивната инстанция не се е произнесла по него. Твърдят и, че пълномощника на ищците е договарял в тяхна вреда, а договора по чл. 212 ЗЗД е нищожен и поради липса на еквивалентност. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК, касаторките са навели основанията по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Не са формулирани ясно въпроси по това основание. Посочени са решения, на които считат, че обжалваното решение противоречи - т.3 от ТР № 5/12.12.2016 г. по тълк.д.№ 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, с решение № 923 от 17.12.2009 г. по гр.д.№ 1682/2008 г. на ВКС, ІV гр.о. и решение № 241/15.01.2021 г. по гр.д.№ 3796/2019 г. на ВКС, ІV гр.о. На основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК се иска допускане до касация по следните формулирани въпроси: 1.Когато упълномощител посочи в пълномощното конкретни наследодатели и конкретно имущество, с което се разпорежда по чл. 212 ЗЗД, съществува ли представителна власт за разпореждане с договор по чл. 212 ЗЗД с наследството на непосочени в пълномощното наследодатели? 2.Може ли да се приеме за включена в пълномощно за сключване на договор по чл. 212 ЗЗД за конкретно наследство и имущество на пранаследодател, за което няма както изрично, така и чрез конкулдентни действия приемане на наследство на пранаследодателя към момента на упълномощаването? 3.Каква би следвало да е приблизително стойността на нееквивалентност на престации при възмезден договор за да води до нищожността му? Ответникът по касация „Юлстрейд“ О.-гр.С. оспорва касационната жалба и допускането до касация, тъй като повдигнатите с касационната жалба въпроси са поставени за първи път в касационна жалба и са преклудирани, а по формулираните въпроси не се е произнасял въззивният съд и те са извън предмета на спора. Останалите ответници не вземат становище по жалбата, а не са подали и отговор на исковата молба. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: По делото е установено следното: От касаторките е предявен иск за делба на четири земеделски имота, възстановени с решения №517/29.03.1993г. и №990/07.10.1994г. по преписка №10026А на наследниците на П. И. С., починал на 02.01.1947г. Искът е предявен срещу „Юлстрейд“ О.-гр.С., ЕИК [ЕГН], С. С. А., И. Ц. С., Х. Ц. С. (починал в хода на процеса, заместен от тримата си законни наследници А. Г. С., Ц. Х. С. и Ж. Х. С.), С. К. Ц., П. М. П. и М. М. П. Установено е, че след смъртта си, П. И. С. е оставил следните наследници по закон - дъщеря Х. П. Т., поч.на 24.06.1979г., дъщеря Б. П. С., поч.на 04.08.1980г., дъщеря Ц. П. С., поч.на 07.07.1978г. и дъщеря Г. С. Д., поч.на 18.03.1968г. Наследник на починалата на 24.06.1979г. Х. П. Т. е само синът й С. Ц. Т., поч.на 11.11.1996г., който от своя страна е наследен от съпругата си Ц. Х. Т., поч.на 16.05.2006г. Ищците Д. С. А. и С. С. И. са наследници на съпрузите С. Ц. Т. и Ц. Х. Т. и по силата на наследствена трансмисия /чл. 57 ЗН/ – на П. И. С.. С договори за продажба на наследствени права по чл.212 ЗЗД от 23.04.2018г., вписан с вх.рег.№1433/23.04.2018г., акт № ....., том 4 и от 04.05.2018г., вписан с вх.рег. №1545/04.05.2018г., акт № ....., том 4, ищците Д. С. А. и С. С. И. са продали на ответника „Юлстрейд“О. наследствените си права, като съвкупност от права и задължения, от наследодателите Ц. Х. Т. и С. Ц. Т.. Продажната цена по договора с всяка от ищците е по 9800 лв. Въз основа на двата договора по чл.212 от ЗЗД ответникът „Юлстрейд“ О. се снабдил с констативен нотариален акт за собственост №50, том ІІІ, рег.№3560, дело №243/2018г., върху 1/4 идеална част от четирите процесни земеделски имота. По двата договора за продажба на наследство по чл.212 ЗЗД прехвърлителките са представлявани от пълномощник. Обема на представителната власт в пълномощните е определен така: да извършва всякакви фактически и правни действия във връзка с подготовката и разпореждането чрез продажба на наследствените ми права по чл. 212 ЗЗД от наследодателите ми Ц. Х. Т. и С. Ц. Т. /…/ като съвкупност от права, задължения, включително правото на собственост на идеалните ми части от наследствени поземлени имоти земеделски земи, находящи се в землището на [населено място], [община], а именно /описани са други, различни от процесните имоти/ Други наследници също са се разпоредили преди и след сключване на тези договори по чл. 212 ЗЗД с наследствените си права от наследството на П. И. С.. С. К. Ц. е продал с договор по чл. 212 ЗЗД от 27.02.2014 г. наследствените си права от наследодателя си К. Ц. С., наследник на дъщерята на общия наследодател Ц., починала на 07.07.1978 г. Н. К. Т. е продала на „Юлстрейд“О. 1/8 ид.ч. от четирите ниви с н.а. № ....,т.VІІІ/23.12.2019 г. Тя е една от двете наследници на дъщерята на общия наследодател Б. П. С., поч. на 04.08.1980г. Т. П. П. е продала на „Юлстрейд“О. 1/32 ид.ч. от четирите ниви с н.а. № 51,т.ІІІ/11.05.2018 г. Тя е наследник от коляното на дъщерята на общия наследодател Г., починала на 18.03.1968 г. С н.а. № ....,т.ІХ/23.12.2015 г. Н. П. С., В. П. Д., Т. Х. Х. С., А. Х. К. са продали своите идеални части общо 9/80 ид.ч. от процесните ниви на едноличен търговец, чието търговско предприятие е купено от „Юлстрейд“ О.. Б. Д. Ц., Г. Ц. Г., Х. И. Ц., Р. И. Р. и Д. С. Ц. са продали общо своите 7/40 ид.ч. на „Юлстрейд“О. с н.а. № .....,т.VІІ/23.10.2015 г. РС е приел, че в обема представителна власт не е включено наследството на общия наследодател П. И. С., защото то е обособено от наследството, оставено от преките му наследници Ц. Х. Т. и С. Ц. Т.. Първата инстанция е допуснала делба между съделители и при квоти както следва: за С. С. И. при 1/8 (20/160) ид. част, за Д. С. А. при 1/8 (20/160) ид. част, за „Юлстрейд“ О. при 71/160 ид. част, за ответницата С. С. А. - 1/8 (20/160) ид. част, И. Ц. С. - 1/20 (8/160) ид. част, за А. Г. С. при 1/60 (2,666/160) ид. част, за Ц. Х. С. - 1/60 (2,666/160) ид. част, за Ж. Х. С. - 1/60 (2,666/160) ид. част, за С. К. Ц. - 1/20 (8/160) ид., за П. М. П. при 1/64 (2,5/160) ид. част и М. М. П. при 1/64 (2,5/160) ид. част. Въззивната инстанция, позовавайки се на теорията и практиката на ВКС е приела, че „наследството е единна съвкупност от права и задължения, без да се прави разлика между придобито по наследяване имущество и имущество, което е придобито на друго придобивно основание лично с труда и средствата на починалото лице“. Посочено е, че наследниците на приелия наследството наследяват единствено правата и задълженията, с които той разполага към датата на смъртта си, независимо, че наследственото имущество на приелия се формира и от собствено нему наследство. Полученото от приелия наследство става негова собственост. Разгледано е конкретно, че към датата на смъртта на П. С. (1947г.) неговата дъщеря Х. П. Т. е била жива и тя е един от наследниците му по закон. Към датата на възстановяване на собствеността върху процесните земеделски земи през1993г., Х. П. Т. вече е била починала, поради което наследствените й права от П. Сърбенишки са преминали върху нейния син С. Ц. Т. и тези права, включващи и идеални части от земеделските земи, са станали негова собственост. След смъртта си С. Ц. Т. е наследен от своята съпруга Ц. Х. Т. и двете си дъщери-ищците Д. А. и С. И., като в обема на наследственото му имущество вече се включват и идеалните части от земеделските земи, придобити от него по наследство. Затова е формиран извод, че разпореждайки се с наследствените си права от наследството С. Ц. Т. и Ц. Х. Т., за което ищците са учредили представителна власт, те са извършили отчуждаване и на идеалните части от процесните земеделски земи, доколкото последните вече са били част от наследственото имущество не на П. С., а на С. Ц. Т. и Ц. Х. Т., за разпореждане с наследството от които са предоставили представителна власт. В първото съдебно заседание пред РС, проведено на 14.03.2021 г., пълномощникът на ищците адв. М. е оспорил представителната власт от името на двете ищци за разпореждане с наследствените им права от наследството на П. И. С. в полза на три лица, между които и М. К. А., който ги е представлявал при сключване на договорите. Твърдял е, че ищците са останали собственици на наследствен дял от наследството на П. С.. В това съдебно заседание, а и до приключване на производството пред първата инстанция не е заявявано възражение за нищожност на договорите за продажба на наследство, оставено от наследодателите Ц. Х. Т. и С. Ц. Т. на някакво основание. За първи път в отговора на въззивната жалба, ищците С. С. И. и Д. С. А. са заявили, чрез адв.Р. М., че договорите за продажба на наследство са сключени без тяхно съгласие и при нарушение на изричните им пълномощни. Твърдели са, че никога не са давали съгласие за продажба на наследствените им права от П. И. С., че пълномощните не касаят процесните земеделски земи, тъй като в тях изрично е посочено за кои точно имоти се предоставя представителната власт и процесните земи не са сред тях, че не знаели за договорите и затова не ги оспорили с исковата молба. При така заявеното, въззивната инстанция е очертала основният спорен въпрос между страните - дали с договорите от 23.04.2018г. и от 04.05.2018г. за продажби на наследствените права от Ц. Х. Т. и С. Ц. Т., ищците Д. А. и С. И. са прехвърлили и правата си на собственост в процесните земеделски земи, останали в наследство от П. И. С.. За разпореждане с наследството на последния не са сключени отделни договори за продажба на наследство, за да се твърди нищожността им поради липса на съгласие. Договорите по чл. 212 ЗЗД са сключени в обема предоставена представителна власт, а спорния въпрос по делото е дали в предмета им се включва наследството, останало от П. И. Сърбенишки. На основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК, касаторките твърдят противоречие с противоречи с т.3 от ТР № 5/12.12.2016 г. по тълк.д.№ 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, с решение № 923 от 17.12.2009 г. по гр.д.№ 1682/2008 г. на ВКС, ІV гр.о. и решение № 241/15.01.2021 г. по гр.д.№ 3796/2019 г. на ВКС, ІV гр.о. Съгласно т.3 от ТР №№ 5/12.12.2016 г. по тълк.д.№ 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, договор, при който представителят на едната страна се е споразумял с другата страна във вреда на представлявания по смисъла на чл. 40 ЗЗД, не поражда целените с него правни последици и е недействителен. На тази недействителност може да се позове само представляваният или неговите универсални правоприемници. По делото касаторките не са се позовавали на правилото на чл. 40 ЗЗД, не са твърдели, че пълномощника им е договарял във тяхна вреда. Това възражение се прави за първи път в касационната жалба. Така поради това, че въпросът не е бил предмет на спора, не се констатира противоречие с цитирания тълкувателен акт и не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. С решение № 923 от 17.12.2009 г. по гр.д.№ 1682/2008 г. на ВКС, ІV гр.о. е посочено, че сключването на сделка без представителна власт не е нищожна, а висящо недействителна, защото може да бъде потвърдена. В този смисъл е и т.2 от ТР №№ 5/12.12.2016 г. по тълк.д.№ 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС. При съзнавана липса на съгласие, когато волеизявлението е извършено, но страната съзнава несъгласието си да се обвърже, сделката е нищожна. Отделен договор за продажба на наследството на П. И. С. няма. То е продадено като част от наследството на Ц. Х. Т. и С. Ц. Т.. В конкретния случай въпросът не е дали договорът за продажба на наследството, останало от Ц. Х. Т. и С. Ц. Т. е нищожен. За разпореждане с това наследство изрично е изразена воля в пълномощното. Въпросът е дали в предмета на договора се включва и наследството на техния наследодател П. И. С.. Такова възражение е направил пълномощника на ищците в първото съдебно заседание и то е обсъдено от въззивната инстанция, като е даден положителен отговор. Този отговор съответства на теорията и съдебната практика по чл. 57 ЗН. Така съдът не констатира противоречие на въззивното решение с решение № 923 от 17.12.2009 г. по гр.д.№ 1682/2008 г. на ВКС, ІV гр.о., поради което не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. Третото решение, с което, касаторките считат, че въззивното противоречи - решение № 241/15.01.2021 г. по гр.д.№ 3796/2019 г. на ВКС, ІV гр.о. се отнася до основанието за нищожност по чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД - накърняване на добрите нрави, което може да се изразява в нееквивалентността на насрещните престации по един двустранен възмезден договор. В хода на производството пред първата инстанция не е правено подобно възражение, по него не са събирани доказателства и не се е произнасяла въззивната инстанция, поради което този въпрос не е включен в предмета на спора и не удовлетворява общото основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по смисъла на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Затова и по този въпрос не се допуска касационно обжалване. С т.1 от ТР № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че за валидно разпореждане с имущество на упълномощителя, необходимо и достатъчно е в пълномощното общо да е изразена неговата воля за овластяване на пълномощника да извършва разпореждане от негово име. Не е необходимо в пълномощното да са посочени вид разпореждане, конкретни по вид сделки или действия на разпореждане, нито техни елементи – определено имущество, цена (стойност) и пр., нито лице, в полза на което да се извърши разпореждане. Обемът и ограниченията на представителна власт учредена на пълномощника за разпореждане се определят изцяло от изявената за това воля на упълномощителя в пълномощното. Следователно, упълномощителят е този, който определя обема представителна власт и ограниченията, които желае упълномощеният да спазва. В подписаните пълномощни за сключване на договорите по чл. 212 ЗЗД не е имало никакви ограничения, включително и такива за изключване от разпореждане на наследството, останало от П. И. С., а неговото наследство е част от наследството на посочените в пълномощното лица Ц. Х. Т. и С. Ц. Т.. Според съдебната практика / Решение № 52 от 02.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1896/2009 г. на I г. о. и посочените в него Решение № 207 от 08.06.1996 г. по гр. д. № 70/96 г. на I г. о. и Решение № 661 от 18.11.2003 г. по гр. д. № 319/2003 г. на I г. о./ всички наследници на починалото преди възстановяване на собствеността лице наследяват по трансмисия новооткритото наследство /каквото се явяват и възстановени по ЗСПЗЗ земеделски земи/ и имат правата, каквито техният пряк наследодател би имал, ако беше жив при възстановяване на собствеността, а съгласно чл.48 ЗН, приемането на наследството, за което вече няма срок след отмяната на чл. 50 ЗН, има обратно действие. Така изводът на въззивнят съд, че наследството, оставено от П. И. Сърбенишки до размер на наследствената им квота е част от наследството на преките наследодатели на ищците кореспондира на съдебната практика. Наведено е основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по три въпроса. Това основание е налице, когато за разрешаване на спора се налага прилагане на правна норма или институт, които са неясни или непълно уредени и е необходимо тълкуване за разясняване на точният им смисъл или когато съществуващата съдебна практика по тях се нуждае от осъвременяване или от преодоляване на противоречията в нея. Първият въпрос: „когато упълномощител посочи в пълномощното конкретни наследодатели и конкретно имущество, с което се разпорежда по чл. 212 ЗЗД, съществува ли представителна власт за разпореждане с договор по чл. 212 ЗЗД с наследството на непосочени в пълномощното наследодатели“ е некоректно поставен, защото не държи сметка за това, че наследодателят П. И. С. не е само друг наследодател, а неговото наследство е част от наследството на посочените в пълномощното преки наследодатели Ц. Х. Т. и С. Ц. Т.. След приемането на наследството на преките наследодатели, част от него е наследството на техния наследодател. Затова така формулиран въпроса не обуславя изхода от спора и по него не се допуска касационно обжалване. Вторият въпрос – „може ли да се приеме за включена в пълномощно за сключване на договор по чл. 212 ЗЗД за конкретно наследство и имущество на пранаследодател, за което няма както изрично, така и чрез конкулдентни действия приемане на наследство на пранаследодателя към момента на упълномощаването“ не определя изхода от спора, защото, съгласно чл. 48, изр.2 ЗН, приемането на наследството има обратно действие. То се проявява от откриване на наследството. Ако не с предходни действия, то с предявяване на иска за делба от касаторките, е прието наследството, оставено от наследодателят П. И. С., а с подписване на пълномощното са приели наследството, останало от преките им наследодатели. Съгласно чл. 57 ЗН, наследник може да се откажат от наследството на по-общия наследодател, ако е приел наследството на прекия си наследодател. Ако ищците не са приели наследството на преките си наследодатели или на общия наследодател, те не биха могли да се легитимират като съсобственици на възстановените на наследниците му земеделски земи и иска за делба също би бил неоснователен, т.е. въпроса също не би определял изхода от спора. Последният въпрос е каква би следвало да е приблизително стойността на нееквивалентност на престации при възмезден договор за да води до нищожността му. Този въпрос не е част от предмета на делото и не определя изхода от спора, защото възражение за нищожност на договорите по чл. 212 ЗЗД поради противоречие с добрите нрави предвид липсата на еквивалентност не е правено в хода на производството пред РС в преклузивния срок. Отделно от това, по него е налице актуална и непротиворечива, а допълваща се съдебна практика - Решение № 615 от 15.10.2010 г. гр.д. №1208/2009 г. на ВКС, ІІІ гр.о., Решение № 452 от 25.06.2010 г. по гр.д. № 4277 / 2008 г. на ВКС, І гр.о.., Решение № 24/09.02.2016 по гр.д.№ 2419/2015 г. ІІІ гр.о., ВКС, което изключва наведеното основание за селекция по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. В обобщение не са налице наведените основания по чл. 280, ал.1, т. 1 и т.3 ГПК, поради което не се допуска касационно обжалване. На основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответника по касация следва да се присъдят претендираните от него деловодни разноски за настояща инстанция в доказаният с договора за правна помощ размер 2 700 лв. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение