Определение № 1947 от 16.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 5197/2023 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по обща касационна жалба, подадена от ищците по делото Н. И. И. и Д. И. И., чрез пълномощника им адв.Я. Р. от АК – П., срещу въззивно решение № 203/09.06.2023 г. по гр. д. № 264/2023 г. на ОС – Стара Загора, с което е потвърдено първоинстанционно решение № 120/02.11.2022 г. по гр.д. № 757/2021 г. на РС – Чирпан по чл.344, ал.1 ГПК. В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно, иска се неговата отмяна и допускане делбата на всички имоти и при посочените в исковата молба квоти на страните. С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочи наличието на основания за допускане касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Претендират се и разноски. Ответниците по касационната жалба – К. Д. Г., М. Д. П. и С. Д. П., чрез пълномощника си адв. Г. Ж. от АК - С. З., оспорват жалбата с общ писмен отговор. Претендират разноски. Върховният касационен съд, като взе предвид касационната жалба и данните по делото, намира следното: Касационната жалба е допустима - подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване, придружена е с изискуемото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Въззивният съд е посочил предмета на спора, очертан от разминаващите се твърдения на ищците, от една страна, и на ответниците- от друга, относно съсобствеността на два от трите обекта на делба, посочени от ищците, а именно относно многофамилната жилищна сграда и постройката на допълващо застрояване, налични в делбения поземлен имот (дворното място) с идентификатор ***. Относно иска за делба на многофамилната сграда ищците сочат това да е една сграда с идентификатор ****, от която ищците имат общо 1/4 по наследяване от баща си И. И., а ответниците сочат същата като състояща се от две построени на калкан жилища(близнаци), именувани в документите за собственост като „източна“ и „западна“ жилищни сгради и представляващи два самостоятелни жилищни обекта със съответните идентификатори ***** и *****, като ответниците възразяват, че по наследяване от Д. и П. П. само те-ответниците, са собственици на сградата с идентификатор ***** /цялата западна жилищна сграда/, а за сградата с идентификатор ***** /източната жилищна сграда/ сочат те-ответниците, пак по наследявани от горепосочените лица, да са собственици на общо 1/2 ид.ч. Относно иска за делба на сградата под № 2 на скицата от кадастъра-постройката на допълващо застрояване, ищците сочат също да имат общо 1/4 ид.ч. по наследяване от баща си, а ответниците възразяват, че отново само те-ответниците, са нейни собственици по наследяване от Д. П., който я е построил, и придобил по давност. Относно делбеното дворно място - ПИ с идентификатор ***, не е посочено да е налице разминаване в твърденията на насрещните страни относно съсобственост и дялове- общо 1/4 идеална част за двете ищци по наследяване от баща си, и общо 3/4 ид.части за тримата ответници. Като легитимиращи правата на страните в съсобствеността ищците сочат нотариален акт от 19.071968 г. по н.д.№ 795/1995 г. и нотариален акт от 11.09.1995 г. по н.д.№ 795/1995 г. и наследяване, ответниците се позовават на същите нотариални актове и още на н.а. 161/1995 г., и на наследяване. Въззивният съд e споделил направените от първоинстанционния съд изводи и крайния резултат, като е потвърдил обжалваното пред него от ищците само първоинстанционно решение, според което от делбата са изключени жилищната сграда означена с идентификатор ***** и сградата, означена с идентификатор **** „Постройка на допълващо застрояване“, като до делба между ищците и ответниците са допуснати само: 1/ дворно място - ПИ с идентификатор *** и 2/ разположения в това дворно място самостоятелен обект с идентификатор ***** по КККР, одобрени със Заповед РД-18-1540/03. 09.2018 г. на Изп. директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 21.10.2021 г., адрес на поземления имот: [населено място], който самостоятелният обект се намира в сграда с идентификатор ****, предназначение: Жилищна сграда - многофамилна, и е обекта на две нива, без данни за площ по документа, при конкретно описани съседи на всяко ниво, и при квоти: за Н. И. И. и за Д. И. И. /ищците/ – за всяка по 1/8 идеална част от ПИ с идентификатор *** и по 3/12 идеални части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****; и за К. Д. Г., за М. Д. П. и за С. Д. П. /ответниците/- за всеки по 2/8 идеални части от описаните в ИМ имоти и по 2/12 идеални части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****. Въззивният съд, въпреки направеното препращане по чл.272 ГПК, е изложил и свои мотиви по същество на спора относно съсобствеността на имотите, предмет на иска за делба, и дяловете на страните, при ограничението по чл.269 ГПК поради липсата на изложени с въззивната жалба конкретни доводи за неправилност. Приел е, че процесният поземлен имот с идентификатор № *** по действащия кадастрален план на [населено място], е съсобствен, по силата на нотариален акт за дарение и за учредяване право на строеж от 19.07.1968 г., вписан под № 235, том II, нот.д. № 384/1968 г. на районен съдия при РС - Чирпан, с който дядото на страните М. П. И. е прехвърлил на синовете си И. М. И./П. (наследодател на ищците) и Д. М. П. (наследодател на ответниците) по 1/4 идеална част от празното дворно място на всеки от тях и им е учредил и право на строеж на жилищна сграда. От представените писмени документи: проект за строеж, схеми на обектите в жилищната сграда (схема № 15-1287616-26.11.2021 г. и схема № 15-1287606-26.11.2021 г. на СГКК) и протокол № 26/17.04.1998 г. за дадена строителна линия и ниво на Община Чирпан е установено, че дядото М. П. И. и бащите на страните - Д. М. П. и И. М. И., са построили заедно многофамилна жилищна сграда, състояща се от две, построени на калкан жилища (близнаци), наименувани в документите за собственост като „източна“ и „западна“ жилищни сгради, представляващи два самостоятелни жилищни обекта със съответни идентификатори ***** и ***** по действащия кадастър на [населено място]. С нотариален акт от 11.09.1995 г., вписан под № 161, том II, н.д. № 794/1995 г. на районен съдия при Ч., Д. М. П. и П. С. П. са признати за собственици на цялата западна жилищна сграда и на 1/2 идеална част от източната жилищна сграда. От приложения нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка от 11.09.1995 г., вписан под № 24, том III, н.д. № 795/1995 г. на районен съдия при ЧРС, е установено, че дядото М. П. И. е прехвърлил на сина си Д. М. П. и на снаха си П. С. П. 1/2 идеална част от дворно място, заедно с една втора идеална част от жилищната сграда в източната част. Предвид посочените писмени доказателства, въззивният съд е приел, че ответниците К. Д. Г., М. Д. П. и С. Д. П., в качеството си на наследници на Д. М. П. и П. С. П., са собственици, съответно на 3/4 идеални части от дворното място, цялата западна жилищна сграда и 1/2 идеална част от източната жилищна сграда, а ищците Н. И. И. и Д. И. И., като наследници на И. М. И., са собственици на 1/4 идеална част от дворното място, представляващо ПИ с идентификатор *** и на 1/2 идеална част от източната жилищна сграда с идентификатор *****. Сградата № 2 на представената скица от кадастъра, означена с идентификатор **** - „Постройка на допълващо застрояване“, съгласно строителните книжа е построена през 1992 г. от Д. М. П., наследодател на ответниците, с предназначение „гараж“. Поради липсата на оспорване владението на тази сграда от наследодателя на ответниците, въззивният съд го е приел за безспорно установено, и тъй като от построяването е ползвана като гараж и производствена сграда от Д. М. П. и неговото семейство, спокойно и необезпокоявано, без прекъсване повече от десет години, то тази сграда е собственост на Д. М. П., съответно на неговите наследници и следва да бъде изключена от делбата. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се твърди наличие на основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Формулирани са въпроси: Има ли право съда да напъти страните към изясняване на фактическата обстановка при въпроси свързани с изясняване на придобивно основание различно от наследяване и покупко – продажба. При въпроси свързани с доказване на придобиване чрез дарение или завещание, при извършване на оспорване на същото, както и при свързани с това въпроси относно валидността на правните действия и автентичността на извършването им при формално спазване на законовите изисквания. Твърди се, че така формулираните въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, и за уеднаквяване на съдебната практика поради липсата на ясно формулирано правило в закона и на единно виждане в правната теория по въпросите. Сочи се и противоречива практика на ВКС: решение по гр.д. № 485/2009 г. на I г.о., решение по гр.д. № 539/2009 г. на II г.о., Решение по гр.д. № 613/2009 г. на II г.о. и Решение по гр.д. № 736/2009 г. на II г.о. Формулираните въпроси по начина на поставянето им са неясни, защото от страна на касаторите не е изяснено във връзка с кои мотиви на въззивния съд и/или с кои процесуални действия тези въпроси се отнасят, а само бланкетно се твърди в изложението, че те са от значение за делото и са обусловили изводите на съда. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, извън горепосоченото, е повторено съдържанието на самата касационна жалба, изразяващо се в излагане на твърденията на ищците и на ответниците, на постановеното от съда с диспозитива на решението, и на искането на касаторите да се отмени въззивното решение и да се уважи исковата претенция изцяло. Въззивната жалба на ищците също няма конкретни оплаквания относно определен мотив или процесуално действие на първоинстанционния съд, а само несъгласие с решението и искане делбата да се допусне изцяло според исковата молба. От мотивите на въззивното решение и от книжата по делото не се установява ищците да са оспорили направените от ответниците с отговорите на исковата молба и на поправената искова молба, възражения за наличие на два самостоятелни обекта на собственост в сградата с идентификатор ****, за липсата на съсобственост с ищците спрямо СОС с идентификатор ***** и спрямо сградата на допълващо застрояване с идентификатор ***** и изключването им от делбата, респ. за притежавани от ответниците права върху 1/2 ид.част от СОС с идентификатор *****, нито ищците да са оспорили представените от ответниците писмени доказателства, на които основават възраженията си - схеми от кадастралната карта, строителни книжа, нотариални актове. Ето защо поставените въпроси не са обуславящи и не представляват правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК съгласно разясненията по т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, по тях липсва общото основание за селекция, което препятства преценката дали е налице и някое от кумулативно изискуемите специфични предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 ГПК или чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Въззивният съд е основал решаващите си изводи за наличие или липса на съсобственост между ищците и ответниците спрямо делбените обекти, въз основа на доводите и възраженията им, и на приетите по делото доказателства, като правилността на изводите му не подлежи на преценка в производството по чл.288 ГПК. В резултат на извършената от касационната инстанция служебната проверка не се констатира вероятност за наличие на пороци по чл.280, ал.2 ГПК. Констатира се, обаче, очевидна техническа грешка в диспозитива на първоинстанцонното решение при посочване квотите на ответниците, в частите, в които за всеки от тримата ответници К. Д. Г., М. Д. П. и С. Д. П. е призната квота по 2/8 ид.ч. от „описаните в ИМ имоти“, вместо вярното „от ПИ с идентификатор ***“ - последното съответства на останалите абзаци на диспозитива на решението относно двата имота, за които се допуска делбата, и относно имотите, които се изключват от делбата. Грешката следва да се отстрани от първоинстанционния съд по реда на чл.247 ГПК. С оглед изхода на спора, касаторите нямат право на възмездяване за разноски в касационното производство. С отговорът на касационната жалба ответните страни са поискали присъждане на разноски, но доказателство за сторени такива не са представени, няма описани приложения за разноски към отговора, нито списък по чл. 80 ГПК. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, Гражданска Колегия, състав на Второ гражданско отделение, на основание чл. 288 ГПК