Определение № 359 от 16.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 25/2024 г.

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на А. В. С. срещу определение №628/13.10.2023г. по ч.т.д.№718/2023г. на Софийски апелативен съд. С него е потвърдено определение от 10.07.2023г. по ф.д. №4684/2004г. на СГС, ФО, 5 състав, с което е оставено без разглеждане заявление с вх.№279 614/26.06.2023г. на А. В. С. за вписване в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на новонастъпили промени по партидата на Сдружение „МИРТА – Младежки инициативи за развитие и творческа активност“. Частният касационен жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли същото да бъде отменено. Изтъква, че срокът за пререгистрация на юридическите лица с нестопанска цел е изтекъл на 31.12.2022г. и към момента не съществува друга правна възможност за промяна на обстоятелствата по партидата на сдружението, освен подаване на заявление пред Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към Софийски градски съд. Поддържа, че съставът на САС неправилно е тълкувал приложимите разпоредби и отчитайки, че в Закона за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел /обн. ДВ бр.74/2016г., изм. ДВ бр.107/2020г./ липсват предвидени неблагоприятни последици при неизпълнение на задължението за пререгистрация на тези юридически лица, е възприел това като пожелателна пререгистрация, по преценка на представляващите лица, а не като празнота в правната уредба. Жалбоподателят счита за недопустимо подобно разширително тълкуване и за изцяло неправилен извода на съда, че изтичането на срока за пререгистрация не влияе на правоспособността, нито ограничава дейността на тези сдружения и фондации, които не са пререгистрирани. Излага доводи, че непроизнасянето по същество относно прекратяването на участието му в управителния съвет на сдружението може да доведе до ограничаването му при упражняване на права и при заемане на публична длъжност. Допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280 ал.1 т. 3 от ГПК. Поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по следния правен въпрос, който е обуславящ за изхода на спора и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото:1.Какви са правните последици за юридическите лица с нестопанска цел, които не са заявили пререгистрация в срок до 31.12.2022г. съгласно § 25 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел /обн. ДВ бр.74/2016г., изм. ДВ бр.107/2020г./ и за членовете на управителните ми органи, в частност упражняване правото им да прекратят отношенията си /управленски и членствени/ с юридическото лице? Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната жалба е недопустима. Съгласно императивната норма на чл.274 ал.4 от ГПК, не подлежи на касационно обжалване въззивно определение по дело, решението по което не подлежи на касационен контрол. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по заявление с вх.№279 614/26.06.2023г. на А. В. С. за вписване в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на новонастъпили промени по партидата на Сдружение „МИРТА – Младежки инициативи за развитие и творческа активност“, а именно – заличаване на заявителя като член на управителния съвет на сдружението. За да потвърди определение от 10.07.2023г. по ф.д.№4684/2004г. на СГС, ФО, 5 състав, с което заявлението е оставено без разглеждане, съставът на САС е приел, че съгласно чл.17 и чл.18 от ЗЮЛНЦ от момента на влизане в сила на измененията на същия закон компетентността по отношение на извършването на вписванията на промените в регистрирано сдружение с нестопанска цел е на Агенция по вписванията, а за съда съществува единствено задължение да издаде удостоверение за актуалното състояние по регистрацията на лицето. Като неоснователни е преценил въведените твърдения, че не съществува друг правен ред за уреждане напускането на заявителя като член на сдружението и член на УС на същото, поради невъзможност да бъде открит председателят на сдружението. Изтъкнал е, че приемането на решения по тези въпроси е от изключителната компетентност на общото събрание на сдружението, а законодателят е предвидил специален ред за свикване на такова събрание при бездействието на председателя. Съгласно задължителните разяснения в Тълкувателно решение №5/2015г. от 12.07.2018г. по тълк. д.№5/2015г. на ОСГТК на ВКС не подлежи на касационно обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.2 от ГПК акт на апелативен съд, с който е потвърден отказ на окръжен съд за вписване в регистрите на юридическите лица. Дадени са разяснения, че в Част шеста на ГПК - Охранителни производства, Глава петдесет и пета - Вписване на юридически лица, е предвиден специален ред за вписване образуването, преобразуването, обявяването в ликвидация, прекратяването на юридически лица и за вписване на други обстоятелства, когато закон предвижда вписване в съдебен регистър, воден от окръжните съдилища. Общите правила на охранителните производства се прилагат и за предвидените в ГПК и в други закони охранителни производства, доколкото не са установени особени правила. Поради това общото правило за охранителните производства в чл.540 от ГПК не се отнася до уредбата на вписванията в съдебни регистри на юридическите лица с оглед изричната разпоредба на чл.606 от ГПК. В последната са предвидени особени правила по отношение обжалваемостта на отказ за вписване в съдебен регистър на юридическо лице, за което в специален закон не са предвидени други, различни правила. Според чл.606 от ГПК решението на регистърния съд, с което е отказано вписване по тази глава, подлежи на обжалване с частна жалба пред съответния апелативен съд. С посочената разпоредба законодателят изрично е регламентирал реда за обжалване на отказа на регистърния съд, компетентността на съответния апелативен съд и реда за разглеждане на частната жалба, без да е предвидена възможност за обжалване на акта на апелативния съд. В тълкувателното решение е изяснено, че различни правила във връзка с обжалваемостта на решението, с което е отказано вписване в съдебен регистър на юридически лица, са установени в други закони - например, в Закона за политическите партии и в Закона за вероизповеданията. С приемане на Закона за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър – /ДВ, бр.74 от 20 септември 2016г., в сила от 01.01.2018г./, част от противоречивата практика на ВКС относно възможността за касационно обжалване на въззивни актове, постановени в производство по чл.595 – чл.606 от ГПК, следва да се счита за преодоляна. След цитираната дата законодателно въведеното ограничение за инстанционен контрол по отношение на отказ за вписване в търговския регистър / чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ / вече разпростира своето действие и по отношение на отказ за вписване в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Съгласно задължителните постановки на цитираното тълкувателно решение даденото в т.2 от Тълкувателно решение №1/17.07.2001г. ОСГК на ВКС разрешение за обжалваемост на потвърдения от апелативен съд отказ за вписване на обстоятелства, подлежащи на вписване в съдебен регистър, следва да се приеме за загубило сила. В настоящата хипотеза заявлението за вписване по партидата на сдружението с нестопанска цел е подадено след влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър /ДВ, бр.74 от 20 септември 2016г., в сила от 01.01.2018г./, съгласно който регистърът на юридическите лица с нестопанска цел се води от Агенцията по вписванията към министъра на правосъдието. Дори да се възприеме поддържаното в жалбата становище, че тъй като сдружението не е било пререгистрирано в срока до 31.12.2022г. съгласно § 25 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, то компетентен да се произнесе по подаденото заявление е СГС като окръжен съд по седалището на юридическото лице, това не променя преценката за недопустимост на подадената частна касационна жалба. Евентуално постановен от СГС отказ за вписване съгласно разпоредбата на чл.606 от ГПК би подлежал на обжалване с частна жалба пред съответния апелативен съд, без разпоредбата да предвижда възможност за обжалване на акта на апелативния съд. С оглед обстоятелството, че решението на апелативния съд по жалба срещу отказ за вписване в регистъра е изключено от касационен контрол, съгласно чл.274 ал.4 от ГПК такъв е недопустим и за всички определения, постановени в производството по подаденото заявление за вписване, включително и определението, с които заявлението се оставя без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд