Определение № 66 от 04.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6744/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Е. Н., действаща лично и като законен представител на малолетната си дъщеря Ц. Н. Н. срещу въззивно решение № 129 от 11.07.2014 г. по гр.д. № 252 /2014 г. по описа на Видинския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение № 29 от 27.03.2014 г. по гр.д. № 424 /2012 г. на Белоградчишкия районен съд, с което е отхвърлен предявеният от И. Е. Н., действаща лично и като законен представител на малолетната си дъщеря Ц. Н., срещу [фирма] иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за установяване, че на основание покупко-продажба и наследство по закон ищците са собственици на недвижими имоти в [населено място], обл. В. – поземлени имоти и постройки.. Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно и искат то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излагат основания за това. Насрещната страна [фирма] не е подала писмен отговор на касационната жалба. Настоящият състав намира, че жалбата е допустима, т.к. е обжалвано въззивно решение и не е налице изключението по чл.280,ал.2 ГПК. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищците са придобили собствеността върху процесните имоти преди провеждането на публичната продан, в резултат на която те са придобити от ответника. Но въззивният съд е приел, че възлагането на имотите по изпълнителното дело не е извършено преди провеждането на публичната продан. Въз основа на обсъждане на събрани по делото доказателства въззивният съд е приел за установено, че съдебният изпълнител е насрочил проданта в периода от 18.01.2010 г. до 18.02.2010 г., че датата на постановлението кореспондира с датата на приключването на проданта и че по делото не са ангажирани каквито и да било доказателства за това, че постановлението за възлагане е изготвено на друга дата, различна от посочената в същото. Съдът е приел, че хронологичното подреждане на документите от проданта в изпълнителното дело след постановление от 19.05.2010 г., с което е прекратен производството, няма значение за спора. К. жалбоподатели извеждат процесуалноправния въпрос: при наличие на две постановления за възлагане на недвижим имот от една и съща дата, но касаещи публична продан по различно време и (на) различни недвижими имоти, следва ли да се приеме за безспорно, че датата на постановлението за възлагане е действителната дата. Твърдят, че въпросът има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. И. въпрос не е обуславящ. Видно от изложеното за мотивите на въззивния съд, той е обсъждал едно постановление с една дата - 19.02.2010 г. и е приел, че ищците не са опровергали нейната вярност. Обуславящ спора е въпросът дали официален диспозитивен документ има обвързваща доказателствена сила за датата на съставянето си, когато тя е оспорена от страна по гражданскоправен спор, която носи доказателствената тежест да проведе оспорването, но страната не е провела успешно доказването на оспорването. Такъв въпрос не е изведен. От изложеното следва, че не са налице основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода от това производство жалбоподателите нямат право на разноски. Насрещната страна не претендира разноски и не едоказала да е направила такива, поради което разноски не следва да и се присъждат.. Воден от изложеното съдът