Определение № 233 от 30.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 186/2009 г.
ВКСIV гражданско отделение30.04.2009 г.докладчик Надежда Зекова
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането на Окръжен съд Монтана от 7. 1. 2009 г. за връщане на касационната жалба на „Т”А., гр. С. срещу въззивното решение от 7. 11. 2008 г. по гр. д. № 243/2008 г. на МОС. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Подадена е частна жалба от „Т” А., гр. С. против разпореждане на Окръжен съд Монтана от 7. 1. 2009 год.. След проверка, касационният съд установи следното: Окръжен съд Монтана с разпореждане от 11. 12. 2008 г. по гр. д. № 243/2008 г. е съобщил на „Т” А., че подадената от него касационна жалба срещу въззивното решение по делото е нередовна и дал конкретни указания за отстраняване на нередовностите – да приложи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК и съответните доказателства и да представи доказателство за внесена държавна такса 30 лв. по сметка на ВКС. С молба, вх. № А-15/6. 1. 2009 г. пълномощникът на „Т”, А. е представил вносна бележка за платена държавна такса и уточнил като основание за допускане на касация, че с въззивното решение, съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, който е от значение за точното прилагане на закона. С разпореждане от 7. 1. 2009 год. въззивният съд е върнал касационната жалба, като нередовна, поради непосочване на конкретни основания за допускане на касационно обжалване. Разпорежданетто на Окръжен съд Монтана е правилно. Съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба следва да бъде приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, която разпоредба предвижда три хипотези на произнасяне на въззивния съд по съществен правен въпрос – да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е решаван противоречиво от съдилищата и да е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. С молбата от 6. 1. 2009 год. жалбоподателят само е цитирал съдържанието на нормативната разпоредба, без да изложи конкретни твърдения – фактически и правни, че произнасянето на въззивния съд попада в посочените хипотези. С оглед на това съдържание, молбата от 6. 1. 2009 г. не може да бъде квалифицирана като изложение на основанията за допускане на касация и въззивният съд обосновано е приел, че поради непредставяне на изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, касационната жалба следва да се върне, съгласно чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК. Върховният касационен съд