Определение № 933 от 02.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3994/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника „Терем – КРЗ Флотски арсенал - Варна“ ЕООД, гр. Варна, чрез пълномощника му адвокат И. П. и на ищеца „Хелленика“ ООД, [населено място], чрез пълномощника му адвокат Г. А., против решение № 83 от 13.06.2022 г., постановено по гр. д. № 125 по описа за 2022 г. на Апелативен съд - Варна, с което след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 260092 от 13.12.2021 г. по гр. д. № 1358/2020 г. на Окръжен съд - Варна „Терем – КРЗ Флотски арсенал - Варна“ ЕООД, гр. Варна е осъдено: да премахне технически пречки, създадени от него за снабдяване с питейна вода и за отвеждане на отпадните води, отбелязани по скица ПУП-ПРЗ на л. 517 от първоинстанционното дело, с които пречи на упражняване правото на собственост на ищеца „Хелленика“ ООД, ЕИК 103872581, гр. Варна, [улица], № 14, върху ПИ с ид. 38354.307.9 и изградената в него едноетажна сграда за ремонтна дейност и склад със застроена площ от 765.80 кв. м, с ид. 38354.307.9.1 по КККР на [населено място], местност „Г.“, на основание чл. 109 ЗС, като скицата на л. 517 от първоинстанционното дело, приподписана от въззивния съд, представлява неразделна част от решението; да заплати на „Хелленика“ ООД, гр. Варна. обезщетение за причинени имуществени вреди в общ размер от 16 191.56 лв., представляващи разходи за гориво за месец февруари 2019 г. в размер 4 978.28 лв.; за м. март 2019 г. в размер 5 294.07 лв. и за м. април 2019г. в размер 5 919.21 лв., всички причинени от спирането на електрическото захранване на едноетажна сграда за ремонтна дейност и склад със застроена площ от 765.80 кв. м, ид. 38354.307.9.1, на основание чл. 49 ЗЗД, както и обезщетения за забава при заплащането на горните обезщетения в общ размер на 2 008.65 лв., както следва: 662.44 лв. за забава при изплащането на сумата 4 978.28 лв. обезщетение за разходите през м. февруари 2019 г. в периода 01.03.2019 г. – 21.06.2020 г.; 658.87 лв. за забава при изплащането на сумата 5 294.07 лв. обезщетение за разходите през м. март 2019 г. в периода 01.04.2019 г. – 21.06.2020 г. и 687.34 лв. за забава при изплащането на сумата 5 919.21 лв. обезщетение за разходите през м. април 2019 г. в периода 01.05.2019 г. – 21.06.2020 г., на основание чл. 86 ЗЗД да заплати на „Хелленика“ ООД, ЕИК 103872581, гр. Варна сумата в размер на още 56 350.54 (петдесет и шест хиляди триста и петдесет лева и петдесет и четири ст.) лв., представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди от спирането на електрическото захранване на едноетажна сграда за ремонтна дейност и склад със застроена площ от 765.80 кв. м, ид. 38354.307.9.1 по КККР на [населено място], местност „Г.“ за периода от 30.01.2019 г. до 17.02.2020 г., на осн. чл. 49 ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаването на исковата молба 22.06.2020 г. до окончателното изплащане на сумата да заплати на „Хелленика“ ООД, ЕИК 103872581, гр. Варна] сумата в размер на още 3 866.93 (три хиляди осемстотин шестдесет и шест лева и деветдесет и три ст.) лв., представляваща сбор от обезщетенията за забавеното плащане на обезщетенията за причинени имуществени вреди от спирането на електрическото захранване в посочения имот и за посочения период, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като предявените от „Хелленика“ ООД, гр. Варна против Терем – КРЗ Флотски арсенал - Варна“ ЕООД, гр. Варна са отхвърлени: за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди от спирането на електрическото захранване на едноетажна сграда за ремонтна дейност и склад със застроена площ от 765.80 кв. м, ид. 38354.307.9.1 по КККР на [населено място], местност „Г.“ за периода от 30.01.2019 г. до 28.02.2020 г. за разликата над дължимия размер от общо 72 542.10 лв. до претендирания размер от общо 187 852.60 лв., на осн. чл. 49 ЗЗД; за заплащане на сумата над общо дължимия размер от 5 875.58 лв. до претендирания размер от общо 23 585.85 лв., на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД; за заплащане на сумата от общо 66 105.69 лв., представляваща сбор от получени от ответника като разноски за обезпечаване по нищожни уговорки в договори за наем от 30.12.2015 г. и 24.07.2017 г., т. е. без основание, в периода от 09.07.2015 г. до 03.01.2019 г. по списък, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, както и за заплащане на сумата в размер на общо 4 729.52 лв., представляващи част от дължимата лихва за забава от датата на изтичане на срока за изпълнение - 29.03.2019 г. до предявяването на иска на 22.06.2020 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Първоинстанционното решение е обезсилено в частта, с която е отхвърлен иска на „Хелленика“ ООД, ЕИК 103872581, гр. Варна против „Терем – КРЗ Флотски арсенал - Варна“ ЕООД, ЕИК 103882821, гр. Варна за заплащане на разликата над претендирания размер от общо 66 105.69 лв. до отхвърления размер от общо 67 466.92 лв, като получена от ответника като разноски за обезпечаване по нищожни уговорки в договори за наем от 30.12.2015 г. и 24.07.2017 г., т. е. без основание, в периода от 09.07.2015 г. до 03.01.2019 г. по списък, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Ищецът „Хелленика“ ООД, гр. Варна атакува въззивното решение в частта за връщане на сумата 67 466.92 лв. представляваща сбор от получени от ответника като разноски за обезпечаване по нищожни уговорки в договори за наем от 30.12.2015 г. и 24.07.2017 г., т. е. без основание, в периода от 09.07.2015 г. до 03.01.2019 г. по списък, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, както и за заплащане на сумата в размер на общо 4 729.52 лв., представляващи част от дължимата лихва за забава от датата на изтичане на срока за изпълнение - 29.03.2019 г. до предявяването на иска на 22.06.2020 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Навежда довод за неправилност поради нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не са обсъдени възражения, консумираната електрическа енергия в наетите сгради е била заплащана отделно, за което са представени и съответните също необсъдени доказателства и необоснованост на изводите на съда. Ответникът „„Терем – КРЗ Флотски арсенал - Варна“ ЕООД атакува въззивното решение в частта, с която са уважени предявените искове и в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение. Всяка от страните е подала писмен отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване по касационната жалба на насрещната страна и претендира възстановяване на направените разноски. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е констатирал, че с подадената на 22.06.2020 г. искова молба от „Хелленика“ ООД, гр. Варна се е твърдяло, че на 15.03.2017 г. дружеството е закупило от „Блусий Марийн Сървисис“ ЕООД ПИ № 307009 с площ от 7.751 дка, находящ се в м. „Г.“ в землището на [населено място], обл. Варна, ведно с изградената в имота едноетажна сграда за ремонтна дейност със ЗП от 765.80 кв.м. Праводателят му е придобил този имот чрез закупуването му на 09.08.2005 г. от ответника „„Терем – КРЗ Флотски арсенал - Варна“ ЕООД, когато той е бил с площ от 6 420 кв. м., но по-късно след сключен на 14.09.2007 г. договор за замяна между тези две дружества, праводателят на ищеца е придобил към собствения си имот още 1 471 кв.м. Последният с актуалната си площ е нанесен в одобрената през 2018 г. КККР като ПИ с идентификатор 38354.307.9, ведно с построената сграда с идентификатор 38354.307.9.1. Закупеният от „Блусий М. Сървисис“ ЕООД обект е бил захранван с електричество от ответника, а в резултат на предприетите от посоченото дружество инвестиционни намерения през 2007 г. е било издадено разрешение за строеж за осъществяване на „Промяна на предназначението на производствената сграда в сграда за ремонтна дейност и склад“. При подготовката на тези документи са били дадени становища от дружествата, доставчици на ел. енергия и ВиК услуги относно начина на бъдещото функциониране на сградата с промененото й предназначение. Към 20.10.2008 г. инвестиционното намерение е било осъществено и е бил съставен акт за установяване годността и за приемането на строежа, а на 19.12.2008 г. е било издадено удостоверение за въвеждането в експлоатация. Така за периода от 19.12.2008 г. до датата на придобиването на имота от ищеца на 15.03.2017 г. същият е бил снабден с електричество, вода и канализация и е бил използван по предназначението си, което е мотивирало ищеца да го закупи. Това положение (ищецът несмущавано да ползва електрозахранване, водоподаване и канализация чрез комуникационна свързаност на ответника, за което да заплаща разходите на ответното дружество) продължило до 30.01.2019 г., когато захранването на имота на ищеца с ел. енергия и вода, както и ползването на канализацията са били прекъснати от служители на „Терем – КРЗ Флотски арсенал - Варна“ ЕООД. За целта ответното дружество се е позовало на прекратяването на сключени между страните договори за наем от 30.12.2015 г. и от 24.07.2017 г., както и че същото не било доставчик на такива услуги. Твърди се, че посочените договори за наем нямат връзка с доставката на ел. енергия, вода и канализационни услуги за имота на ищеца. Последният е бил принуден да поиска изработване и одобряване на ПУП за имота си, с което да бъдат решени проблемите по осигуряване на електрозахранването. В тази връзка е била издадена Заповед № Г-432/27.12.2018 г., с която е бил одобрен ПУП-ПРЗ за УПИ І-9, масив 307 по КВС на [населено място], идентичен с ПИ с идентификатор 38354.307.9. На 30.01.2019 г. обаче ответното дружество е депозирало жалба срещу горната заповед, с което е била осуетена възможността същата да влезе в сила. Счита се, че действията по прекъсване на електрозахранването, спиране на водата и запушване на канализацията чрез изливане в същата на бетон, извършени от служители на ответника, са противоправни и създават непреодолими пречки за ползването на имота на ищеца съобразно одобрените от съответните органи и комуналните дружества условия, поради което е отправено искане ответникът да бъде осъден да премахне създадените от него технически пречки за снабдяване с електрическа енергия и вода и за отвеждане на отпадните води, отбелязани по скица ПУП-ПРЗ на л. 517 от делото, с които пречи на упражняване правото на собственост на ищеца върху собствения му поземлен имот, ведно с построената върху същия сграда за ремонтна дейност и склад (съобразно уточняващата молба от 07.07.2020 г. – т. ІІ, л. 516-517 и след прекратителното определение № 260112/07.07.2020 г. на ВОС). Ищецът е навел и твърдения, че за да осигури нормалното функциониране на своя имот съобразно неговото предназначение и за да извършва след 30.01.2019 г. търговската си дейност (ремонт на корабни машини и съоръжения), същият е бил принуден да закупи и инсталира дизелов и бензинов ел. генератори със съответните съоръжения към тях. Така на 29.01.2019 г. закупил дизелов генератор на стойност 16 200 лв. и на 04.02.2019 г. бензинов генератор за 1 990 лв., а на 05.02.2019 г. резервоар за горивото и помпа за подаването му на стойност от 2 687.60 лв. (общо 20 877.60 лв.). За периода от 01.02.2019 г. до 28.02.2020 г. ищецът е закупувал и съответното гориво за двата генератора (описани в таблици в т. 4, б. „а“ – 22 927.79 лв. за 10 302.8 литра бензин и б. „б“ – 144 047.21 лв. за 67 744.89 литра дизелово гориво). Така общите разходи за процесния период от 30.01.2019 г. до 28.02.2020 г. за закупуване на ел. генераторите, резервоара и съответните части за горивопровода, както и за горивото са били на стойност от 187 852.60 лв. Тази сума се претендира за заплащане от ответника като обезщетение за имуществените вреди, причинени от противоправните действия на служители на ответното дружество за процесния период, ведно със законната лихва върху всеки един от извършените разходи, считано от датата на извършването му (този начален момент е уточнен с молба от 24.06.2020 г. – т. ІІ, л. 497) до подаване на исковата молба в съда, в общ размер на 23 585.85 лв. (след предприетото изменение на размера на акцесорните претенции с молба от 04.12.2020 г. – т. ІІІ, л. 691). Евентуално, ако дължимото обезщетение за така претърпените имуществени вреди от ищеца от прекъсването на ел. захранването в имота му се съизмери с разликата между себестойността на произведената от ищеца ел. енергия чрез ел. генераторите (187 852.60 лв.) и цената, на която доставя лицензираният за района електродоставчик „Енерго-Про Варна“ ЕАД за процесния период на стойност от 26 400 лв. (22 ст./кВтч при консумирани 10 000 кВтч за месец прави 2 200 лв. месечно, а процесният период е от 12 месеца), или в общ размер от 161 452.60 лв., ведно със законната лихва за забава върху сумата за периодите, уточнени пред въззивната инстанция, в общ размер на 21 500 лв. (след предприетото изменение на размера на акцесорните претенции с молба от 04.12.2020 г. – т. ІІІ, л. 691). Отделно от горното ищецът е твърдял, че с ответното дружество са имали съвместна дейност в продължение на повече от 10 години, израз на която са и сключените между тях договори за наем. Така на 30.12.2015 г. е бил сключен договор за наем, с който ответното дружество е отдало под наем на ищеца „Склад за корабно оборудване“ с площ от 458 кв.м. срещу цена от 800 лв. без ДДС месечно, както и срещу задължението за заплащане на разноските за електричество, вода, телефон, такса битови отпадъци и предоставени услуги, за които наемодателят издава фактури. Уговорено било наемодателят да има правото да получи в срок и направените разноски за обезпечаването на договора (чл. 8 от договора за наем). Освен горния договор, на 24.07.2017 г. е бил сключен и друг договор за наем, с което ответникът е отдал под наем на ищеца „закрита производствена площ със санитарно-битов възел от 182 кв.м.“, част от сграда „Гатерно“, на територията на ответното дружество, срещу месечна наемна цена от 190 лв. без ДДС. В договора са били отразени и идентични на горните уговорки от договора за наем от 30.12.2015 г., вкл. и тази по чл. 8 – че наемодателят има правото да получи в срок направените разноски за обезпечаването на договора. Ищецът е заплащал в срок всички свои задължения за наем и консумативи и предоставени услуги. Освен това за периода от м. 01.2016 г. до м. 12.2018 г. са били издадени и заплатени фактури от ответника с основание „обезпечаване по договор“ в общ размер на 66 106.69 лв. (посочени в т. 12 от исковата молба - по № на фактура, дата на издаването й, сума и дата на плащането). Тези суми се считат платени без основание въз основа на нищожните уговорки на чл. 8 от двата договора за наем. Нищожността се обосновава с твърденията, че разходи от никоя от страните за „обезпечаване“ (в тесния смисъл на правното понятието за „обезпечение“) по договорите за наем не са правени. Клаузата се счита за нищожна поради липсата на основание (тъй като клаузата не визира конкретни разноски, които да подлежат на плащане), поради заобикаляне на закона (тъй като може да се приеме, че в клаузата е скрита продажбата на ел. енергия и вода, за което наемодателят не е лицензиран да извършва), поради привидност (отново поради липсата на лиценз на ответника за търговия с ел. енергия и вода). В тази връзка ищецът е поканил на 22.03.2019 г. с електронно съобщение (а на 25.03.2019 г. и по куриер) да върне получените без основание суми, ведно със законната лихва от датата на изтичане на срока за изпълнение (29.03.2019 г.) до подаването на исковата молба в съда, в общ размер на 4 729.52 лв. Претендира се осъждането на ответника да заплати сумата от 66 105.69 лв. (съобразно направените уточнения за размера на главницата и периода на забавата пред въззивната инстанция), както и мораторните лихви в общ размер от 4 729.52 лв. В депозирания от ответника отговор на исковата молба се е поддържало, че исковете са допустими, но неоснователни. Не се оспорват твърденията относно придобиването на имота от ищеца, както и че на 30.01.2019 г. е било прекратено подаването на ел. енергия и вода от страна на ответното дружество към имота на ищцовото дружество. Осигуряването на ел. захранване и водоподаване е ставало без наличието на договорно основание за това между страните, но при създадена от ответника организация за отчитане на поставените контролни измервателни средства и въз основа на отчетените показания ответното дружество е префактурирало консумираните вода и ел. енергия от ищеца. Назначеният на 24.10.2018 г. нов управител на ответното дружество е предприел действия да се преустановят порочни практики, една от които е именно такъв начин на осигуряване на захранването на имота на ответника с ел. енергия и вода. Въпреки отправените покани ищецът не е предприел действия, за да открие свои самостоятелни партиди за ВиК и ел. енергия, а от друга страна ответникът счита, че не е длъжен да продължава да захранва имота му с вода и ел. енергия. Отрича твърденията на ищеца, че служители на ответника са запушили канализацията чрез изливането на бетон в нея. Счита се, че е без значение за настоящото производство одобряването на ПУП-ПРЗ за имота на ищеца и обжалването му от ответника. Счита се още, че предявените искове по чл. 109 ЗС и за обезщетение на имуществени вреди са неоснователни, тъй като ответникът няма задължение да предоставя вода и ел. енергия на ищеца. Освен това по този начин ищецът претендира ответникът да поеме всичките му разходи за произведената от него ел. енергия. Неоснователен се счита и иска за връщане на получените по двата наемни договора парични суми, тъй като за същите са били издадени съответните фактури, които са били осчетоводени от ответника и доброволно заплатени. Клаузата относно „обезпечаването на договора“ не е нищожна, предвид задълженията на страните по договорите. Дори и тази клауза да е нищожна поради заобикаляне на закона поради посоченото основание, то ищецът желае консумираните от същия ток и вода за дълъг период от време да бъдат заплатени от ответника. Посочената клауза от договорите за наем не са нищожни и поради противоречие със закона. В изпълнение на указанията на въззивния съд, дадени с определение № 214/15.04.2022 г. ищецът „Хелленика“ ООД, гр. Варна, с молба от 26.04.2022 г. е уточнил, че фактическото присъединяване към електропреносната мрежа на „Енерго-Про“ АД чрез изградения от дружеството трафопост е станало на 18.02.2020 г., но се претендира обезщетение за периода до 28.02.2020 г., тъй като на последната дата е бил въведен в експлоатация изградения трафопост (съобразно уточнението, направено в открито с.з. на 18.05.2022 г.). С посочената молба са направени уточнения и на отделните размери на претендираните лихви за забава върху направените разходи за периодите от момента на тяхното извършване (датата на съответната фактура за закупуване на съответната вещ и гориво) до датата на подаване на исковата молба на 22.06.2020 г. Направено е уточнение и на евентуално предявената претенция, че ако обезщетението се съизмерява с разликата в цените на произведената чрез ел. генератори ел. енергия и доставната цена на ел. енергията от лицензирания за това доставчик – датите за плащанията към доставчика на ел. енергия са дължими на 20-то число от съответния месец (плащане за период от един календарен месец) и авансово (междинно) плащане за следващия период в срок от 5 дни от датата на предходното плащане, което е половината от консумираната за предходния месец ел. енергия. Поради това ответникът е в забава от 20-то число на съответния месец за разликата между вложеното за производството на ел. енергия чрез генератори и цената, която би била платена на електродоставчика и представлява половината от изразходваните средства за производство на ел. енергия и на 25-то число – за другата половина. При това са посочени и размерите на лихвите за забава върху така определените параметри на претендираното обезщетение. Направено е и уточнението, че платените без основание суми (описани в таблицата към т. 12) възлизат на общ размер от 66 105.69 лв. и толкова се претендират, а не посочената сума от 67 466.92 лв. Уточнено е още, че мораторната лихва върху всяка една от недължимо платените суми, посочена в таблицата към т. 12 от исковата молба и текста след таблицата, в общ размер на 4 729.52 лв., се дължи от датата на изтичане на срока за изпълнение, даден с поканата – 29.03.2019 г. до датата на завеждане на иска. Допълнено е, че общият размер на задължението за тази мораторна лихва за периода от 29.03.2019 г. до 22.06.2020 г. възлиза на 8 299.94 лв. като посочените лихви в таблицата към т. 12 са служили само за изчисляване на цената на иска. При тези констатации Апелативният съд е приел, че с оглед релевираните от ищеца твърдения по фактите и отправените искания (в рамките на очертания предмет на въззивното производство) е сезиран с: предявен негаторен иск – ответникът да бъде осъден да премахне техническите пречки, създадени от него за снабдяване с питейна вода и за отвеждане на отпадните води, отбелязани по скица ПУП-ПРЗ на л. 517 от делото, с които пречи на упражняване правото на собственост на ищеца „Хелленика“ ООД, [населено място], върху ПИ с ид. 38354.307.9 и изградената в него едноетажна сграда за ремонтна дейност и склад със застроена площ от 765.80 кв. м., ид. 38354.307.9.1 по КККР на [населено място], местност „Г.“, на основание чл. 109 ЗС; предявен осъдителен иск – за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди за периода от 31.01.2019 г. до 28.02.2020 г ., в размер на 187 852.60 лв. (ако се съизмерява с равностойността на закупените материални активи и горива за производството на ел. енергия), но не помалко от 161 452 лв. (ако се съизмерява с разликата между себестойността на произведената за процесния период ел. енергия от ищеца и цената, на която доставя ел. енергия лицензираният доставчик в района), на осн. чл. 49 ЗЗД; предявен акцесорен осъдителен иск спрямо последния – за заплащане от ответника на мораторната лихва върху всеки един от извършените разходи за закупуване на материалните активи и горива, считано от датата на извършването им до подаване на исковата молба в съда на 22.06.2020 г., в общ размер на 23 585.85 лв., а ако обезщетението се съизмерява с разликата между себестойността на произведената от ищеца ел. енергия чрез ел. генераторите и цената, на която доставя лицензираният за района електродоставчик за процесния период, законната лихва за забава е върху сумата, за периодите, уточнени пред въззивната инстанция, в общ размер на 21 500 лв., на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД; предявен осъдителен иск – за заплащане на сумата от 66 105.69 лв. като платена за периода от м. 01.2016 г. до м. 12.2018 г. без правно основание - въз основа на нищожни клаузи по чл. 8 от договорите за наем от 30.12.2015 г. и от 24.07.2017 г., на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД; предявени акцесорни осъдителни претенции за заплащане на мораторните лихви върху неоснователно платените суми, считано от изтичане на срока на поканата за плащане - 25.03.2019 г. до подаване на исковата молба на 22.06.2020 г., в общ размер от 4 729.52 лв., на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Посочил е, че първоинстанционният съд се е произнесъл по тези искове, но при размер на иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД от 67 466.92 лв. вместо от 66 105.69 лв. (уточнен пред въззивната инстанция размер след отстраняване нередовността на исковата молба, досежно противоречието между обстоятелствена част и петитум), поради което за разликата над 66 105.69 лв. до 67 466.92 лв. решението следва да бъде обезсилено като постановено свръх петитум. Констатирал е, че първоинстанционното решение не е обжалвано и поради това е влязло в сила в частта му, с която е отхвърлен иска, предявен от „Хелленика“ ООД срещу „Терем – КРЗ Флотски арсенал - Варна“ ЕООД, за осъждането на ответника да премахне технически пречки, създадени от него за снабдяване с електрическа енергия, отбелязани по скица ПУП-ПРЗ на л. 517 от делото, с които пречи на упражняване правото на собственост на ищеца върху ПИ ид. 38354.307.9 и изградената в него едноетажна сграда за ремонтна дейност и склад със застроена площ от 765.80 кв. м, ид. 38354.307.9.1 по КККР на [населено място], местност „Г.“, на основание чл. 109 ЗС (като скицата на л. 517 от делото, приподписана от съда, представлява неразделна част от решението). Приел е за установено, че страните не спорят, че ищецът е придобил описания поземлен имот, ведно с построената в същия сграда, а това се установява и от представените писмени доказателства. Видно от представените с исковата молба доказателства, че след придобиването на имота през 2005 г., в полза на „Блусий Марийн Сървисис“ ООД, гр. Варна е било издадено разрешение за строеж № 11 1/12.02.2007 г. въз основа на одобрен инвестиционен проект за „Промяна предназначението на производствена сграда в сграда за ремонтна дейност и склад, находяща се в ПИ № 307002“. За одобряването на инвестиционния проект и издаването на разрешението за строеж са послужили: даденото от „ВиК“ ООД, гр. Варна, ЕТР-Девня становище от 01.09.2006 г., с което е посочено, че имотът е водоснабден и може да бъде въведен в експлоатация, тъй като захранването на имота с вода става от вътрешната водоснабдителна система на „Терем“ ООД, на територията на които се намират, защото „ВиК“ няма изградени водопроводи в района (т. І, л. 34); даденото на 14.11.2006 г. становище от „Електроразпределение-Варна“ АД, в което е посочено, че заявената мощност е в рамките на съществуващата трансформаторна мощност на завод „Терем“ и за осигуряване на присъединяването на обекта следва да се използва съществуващото ел. захранване от съществуващата ел. изграденост на завод „Терем“, за което е налице тяхното съгласие, поради което не е необходимо да се сключва договор за присъединяване по реда на Наредба 6 към ЗЕ, която третира ел. захранването само на нови мощности (т. І, л. 35); писмо от 20.09.2006 г. от „Терем – КРЗ Флотски арсенал - Варна“ ЕООД до „Електроразпределение-Варна“ АД, с което е посочено, че сградата на „Блусий Марийн Сървисис“ ООД, намираща се на територията на „Терем – КРЗ Флотски арсенал - Варна“ ЕООД се захранва с напрежение от мощностите на „Терем – КРЗ Флотски арсенал - Варна“ ЕООД съгласно договор № 1841321/01.11.2005 г. и не променя разпределението на договореното годишно количество по периоди и тарифни зони по договора между „НЕК“ ЕАД и „Терем – КРЗ Флотски арсенал - Варна“ ЕООД с № 1908/2004 от 20.12.2005 г. (т. І, л. 36); разрешение № 1/07.04.2006 г. от ОПУВарна в полза на „Блусий М. Сървисис“ ООД, което да извърши в обслужващата зона на път ІІІ-9004 за своя сметка, съгласно одобрен проект, пътна връзка към своя обект в ПИ 307002 при км. 13+100 – дясно; частите от инвестиционния проект – електрически инсталации (предвиждащ, че след становище от „Електроразпределение“ АД ще се уточни дали меренето на ел. енергия ще става в трафопоста или ще се монтира посоченото табло „ТЕМО“ на границата на собствеността) и част „В и К“ (предвиждащ, че водоснабдяването на сградата ще стане от съществуващ площадков питейнобитов водопровод и производствен противопожарен водопровод със съществуващи съответно водомерни шахти) – т. І, л. 39-74. Видно от договор № 1841-321/01.11.2005 г., сключен между „Терем – КРЗ Флотски арсенал - Варна“ ЕООД (наречено в договора „дружеството“) и „Блусий М. Сървисис“ ООД (наречено в договора „потребител“), че първото дружество предоставя на второто правото да се присъедини към водопроводната и канализационната му мрежа и да ползва питейна вода за битови нужди, както и пречиствателната му станция. Първото дружество е поело задължението да гарантира водоснабдяването на обекта на потребителя съобразно техническите възможности на своята действаща мрежа, а потребителят се е задължил да монтира за своя сметка на границата за присъединяване контролни уреди за отчитане на ползваната вода. За отчитане на ползваната вода потребителят се е задължил да осигури достъп до контролните уреди на служителите на дружеството. Предоставената услуга е срещу уговорено месечно възнаграждение от 10% върху стойността на ползваната вода, а отделно потребителят е следвало да заплаща на дружеството и ползваната вода съгласно тарифите на ВиК Варна, за което дружеството е следвало да издава съответните фактури (т. ІІІ, л. 747-748). Аналогичен договор са сключили посочените две дружества на 01.11.2005 г. и относно предоставяне на правото на потребителя да се присъедини към електроразпределителната мрежа и да получи срещу заплащане нужната ел. енергия, лимитирана в рамките на 2 000 кW от разполагаемата мощност на дружеството. Потребителят е имал право да монтира за своя сметка контролни електромери за отчитане на ползваната ел. енергия и задължението да заплаща до 15-то число на дружеството ползваната ел. енергия по тарифите на „Електроразпределение-Варна“. Аналогично на горните уговорки – дължимото месечно възнаграждение за предоставянето на тази услуга (правото за включване и поддръжка на собствената инфраструктура на дружеството) е било в размер на 10% от стойността на ползваната ел. енергия, за което дружеството е следвало да издава съответните фактури. Дружеството е имало задължение да поддържа собствената си инфрастуктура по електрозахранването до границата с потребителя в изправност за осигуряване на непрекъснатост и постоянност на напрежението. (т. ІІІ, л. 749-750). На 20.10.2008 г. е съставен Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа, представляващ „Промяна предназначението на производствена сграда в сграда за ремонтна дейност и склад“, находящ се в ПИ № 307002, [населено място], общ. Варна. В акта е установено, че всички части от инвестиционния проект са реализирани съобразно неговите предвиждания, като водоснабдяването на строежа е осъществено от съществуващ питейно-битов водопровод и производствен противопожарен водопровод със съществуващи съответно водомерни шахти; хоризонталната канализация за отпадните води се включва в съществуващата битово-фекална канализация, а съществуващите подови сифони в халето са включени в алкално-маслена канализация. Монтирано е табло „ТЕМО“ на границата на имота. Като приложение към Констативния акт са описани освен горните документи, но и цитираните по-горе договор от 01.11.2005 г. за присъединяване на строежа към водопроводната и канализационната система на „Терем – КРЗ Флотски арсенал - Варна“ ЕООД, както и договор от 01.11.2005 г. за присъединяване на строежа към електроразпределителната мрежа на „Терем – КРЗ Флотски арсенал - Варна“ ЕООД (идентични копия на Констативния протокол са в т. І, л. 75-79 и т. ІІ, л. 613-617). На 19.12.2008 г. е било издадено удостоверение от гл. архитект на район „Аспарухово“, общ. Варна за въвеждането в експлоатация на описания погоре строеж (на л. 80 и л. 618). Апелативният съд е приел, че от изложеното по-горе се налага извода, че експлоатацията на сградата след промяната на нейното предназначение като такава за ремонтна дейност и склад, е била осъществявана от „Блусий М. Сървисис“ ООД до продажбата на имота и сградата през 2017 г. на ищеца, при условията на издаденото удостоверение за въвеждането на строежа в експлоатация и при осъществените комуникационни връзки с мрежите на ответното дружество за ВиК и за ел. енергия. При същите условия ищецът е продължил да експлоатира имота след като го е закупил на 15.03.2017 г., осъществявайки ремонтната дейност на корабни съоръжения, вкл. и при изпълнението на съвместни търговски проекти с ответното дружество. Това е видно и от разменената между страните по настоящото дело кореспонденция: на 24.11.2018 г. новоназначеният управител на ответното дружество е изпратил писмо до ищцовото дружество, в което се сочи, че е обезпокоен от начина на работа между двете дружества след влизането за ремонт на посочен кораб и наличието на много порочни практики, които няма да продължават. Отправена е покана за среща, при която да се изрази виждането на управителя на ответното дружество как би могло да продължи сътрудничеството (л. 388); отговор на това писмо от ищеца до ответника, в което се сочи, че се потвърждават поетите от дружеството ангажименти за ремонт на други два кораба и се очаква график за ремонта на още 23 кораба през 2019 г., както и че дружествата имат взаимноизгодно сътрудничество в продължение на 10 години (л. 389); за насрочена среща в гр. София от изпълнителния директор на „Терем-холдинг“ ЕАД за 27.11.2018 г. (л. 390-391) и уведомление от 03.12.2018 г. за начина на организация за бъдещата съвместна дейност, при която ответното дружество следва да има водеща роля в търговските отношения, а ищцовото дружество би могло да бъде избирано за подизпълнител (л. 392-393); отговор от 17.12.2018 г. на това предложение с отказ същото да бъде прието от ищцовото дружество (л. 400). Между двете страни са били сключени и два договора за наем на недвижими имоти, собственост на ответното дружество – от 30.12.2015 г. за наем на Склад за корабно оборудване с площ от 458 кв.м. (със срок от 3 години, считано от 01.01.2016 г.) и от 24.07.2017 г. за наем на закрита производствена площ със санитарно-битов възел от 182 кв.м. – за срок от 3 години, считано от 01.08.2017 г. (л. 384-387). По повод на развилите се между двете дружества отношения и разменената кореспонденция, описана по-горе, ответното дружество е отправило до ищеца уведомления на 07.12.2018 г., с които първият от двата договора за наем се прекратява, считано от 01.01.2019 г. (с изтичане срока на договора), а вторият - с 1-месечно предизвестие, считано от получаването на уведомлението (л. 394-397). Уведомленията са били получени на 12.12.2018 г. – видно от отговора от 15.12.2018 г., даден от ищеца, в който е направено предложение относно начина на освобождаването на наетите имоти (л. 398). Във връзка с осъществяването на пропускателния режим и организацията по освобождаването на наетите обекти е разменена и друга кореспонденция (писмо от 17.12.2018 г. от ответника до ищеца, писмо от управителя на ищцовото дружество от 17.12.2018 г. до членовете на Съвета на директорите на холдинга, отговор от 18.12.2018 г. от ответника до ищеца) – л. 399-403. В изпратеното на 24.01.2019 г. ново уведомление от ответното дружество до ищеца е посочено, че за освобождаването на двата наети обекта е необходимо да се състави приемо-предавателен протокол, а освен това е добавено, че във връзка с прекратените договорни отношения, ще бъдат преустановени и всички, предоставяни от ответника на ищеца допълнителни съпътстващи услуги (л. 404-405). На това писмо е било отговорено на 25.01.19г. от ищцовото дружество чрез адв. М. Р. като пълномощник на „Хелленика“ ООД, че се потвърждава прекратяването на двата наемни договора и че имотите са напълно освободени от оборудването на наемателя. Изразена е надеждата, че и занапред отношенията между двете страни, макар и конкурентни търговци, ще се развиват съгласно добрите практики, добронамереност и добросъседство, предвид партньорството през изминалите години, така и предвид фактическото съседно местоположение на двете предприятия. В тази връзка е заявено намерението на ищцовото дружество да се ползва от някои от предоставяните от ответника услуги и занапред – електрозахранването към цеховете в собствения му поземлен имот. Посочено е, че ако занапред се предвижда изменение в тези условия или желание за прекратяване, то отправя искане ищцовото дружество да бъде уведомено в подходящ срок (който може да се разбира от 4 до 6 месеца), какъвто обичайно е необходим за снабдяването със съответните разрешения от местния доставчик на електроенергия и техническо изграждане (л. 81-82). На това писмо ответникът е отговорил на 30.01.2019 г., посочвайки, че относно предоставянето на комунални услуги ищецът следва да се обърне не към ответното дружество, което няма правомощието да предоставя подобен вид услуги, а към оператор на електроразпределителната мрежа (л. 83-84). На същата дата 30.01.2019 г. ищцовото дружество чрез адв. М. Р. е посочило в писмо до ответника, че не става ясно дали ще се проведе среща за формиране на временно решение по въпроса с предоставяне на мощност в краткосрочен план (4-6 месеца) и по този въпрос се очаква положителен отговор в срок до 16:00 ч. на същия ден, а в противен случай ще бъдат сезирани съответните компетентни регулаторни органи (л. 85-86). Междувременно на 27.12.2018 г. е била издадена Заповед № Г 432/27.12.2018 г. на зам. кмета на община Варна, с която въз основа на административна преписка, образувана още на 05.07.2018 г. и взето съответно решение на ЕСУТ, е одобрен ПУП-ПРЗ за УПИ І-9, масив 307 по КВС, м. „Г.“, [населено място], общ. Варна. Срещу тази заповед на 30.01.2019 г. е била депозирана жалба от ответното дружество до АдмС-Варна (л. 89-91). Образуваното по тази жалба адм. д. № 423/19 г. е приключило с влязло в сила н а 28.12.2019 г. определение за прекратяване на производството (л. 75-76 от въззивното дело). В същото е прието, че до издаването на посочената заповед имотът е бил с начин на ползване „за производствени и складови дейности“, съобразно изградения в него обект – „за ремонт и поддържане на транспортни средства“, като с одобрения ПУП-ПРЗ начинът на ползване не е променен, защото предвиденият за изграждане обект „за производствено-складови обслужващи сгради и съоръжения“, попада в квалификацията по чл. 8 ЗУТ. Не се спори между страните, че на 30.01.2019 г. служители на ответното дружество са преустановили ел. захранването, а няколко дни по-късно и водоподаването и възможността за ползване на канализацията за имота на ищцовото дружество. Това се установява и от показанията на разпитаните като свидетели служители на двете дружества. Така свидетелят Х., който работи в ищцовото дружество сочи, че на 30.01.2019 г. в двора на „Хелленика“ ООД са влезли служителите на ответника С. Д. и Х. М. и от провеждания в този момент от Д. телефонен разговор свидетелят е разбрал, че същият докладва за прекъсване на ел. захранването и следва спирането на водата. Свидетелят обаче не ги е допуснал да влязат във вътрешността на двора, където се намирали водомерните шахти. Поради това водата е била спряна няколко дни по-късно, след като свидетелят е наблюдавал как чрез багер служители на ответника са разравяли земята откъм оградата в близост до шахтата, но в двора на ответното предприятие, вероятно за да търсят тръбата. След това ровене водата е била прекъсната. Свидетелят сочи, че за да се осигури ел. захранването са били закупени ел. генератори, които били използвани до м. 02.2020 г., когато електроснабдяването е било осъществено чрез изградения от ищцовото дружество трафопост. Потвърждава, че до прекъсването на ел. захранването двата ел. генератора (дизелов и бензинов) не са били в предприятието. Горивото за последните се е доставяло във варели от по 200 литра или в туби и се е зареждало на бензиностанции в гр. Белослав и в кв. "Владиславово". Дизеловият генератор, който е по-мощен се е използвал за захранване на консуматорите през деня, а бензиновият – само за консуматори през нощта като осветление, хладилници и други уреди. Бензинът е бил закупуван в туби от по 20-25 л., които преди това са били използвани за киселина. Свидетелят П. е бивш служител на ответника от 1982 г. до 01.02.2018 г. Спомня си за продажбата на част от сградния фонд на ответното дружество през 2005 г., предназначена за галванично отделение на завода – тогава недовършена сграда. Още при продажбата на имота на „Блусий Марийн Сървисис“ ООД захранването му е било осъществено чрез електропреносната мрежа и водоснабдяването на ответното предприятие, за която цел служители от неговия „Електромеханичен отдел“ са монтирали съответните измервателни уреди. Сочи, че отпадните води не могат да се изхвърлят в езерото, а следва да минат през канализацията на ответното предприятие, тъй като същото има пречиствателна станция. Свидетелят, който е бил директор „Администрация“ в ответното предприятие потвърждава, че той е подписал писмото на л. 36 от първоинстанционното дело, както и че подобно съгласие е имало и за водата. Свидетелят Р. е служител на ответното дружество, който сочи, че е било 16 следобед, когато С. Д. (технически директор) му е казал, че трябва да спрат тока за малко към ищцовото дружество, тъй като имало авария с водата и свидетелят отишъл в „Хелленика“ ООД и спрял електричеството. Ел. захранването за ищцовото предприятие е било осъществявано чрез трафопост, който е в една от сградите на ответника (Артилерийски цех) и консумацията се отчитала чрез трифазен електромер. Свидетелят знае, че във връзка с аварията са копали с багер до двора на „Хелленика“ ООД и за да не повредят кабелите е било спряно ел. захранването му. След отстраняването на аварията на свидетеля не е било нареждано да възстановява ел. захранването и то към момента на разпита все още не е била възстановено. Свидетелят С. Д. сочи, че е чул за прекъсване на ел. захранването от свои колеги, но не е виждал нищо. Водоснабдяването е ставало чрез една шахта, находяща се преди цеха в двора на ответното дружество, но свидетелят не е присъствал на спирането на водата. Негов служител (Х. М.) го е уведомил, че има авария в участъка между шахтата и оградата. Не помни кое е било прекъснато първо – електрозахранването или водоснабдяването. Установило се, че спирателният кран в шахтата е в отворено положение, но стерженът му е бил отрязан, за да не може да бъде затворен, което наложило водозахранването да се спре централно извън завода, за да се постави фланец със заглушалка и да се преустанови водоподаването към цеха на ищеца, което е станало няколко дни по-късно. След отстраняването на аварията водоснабдяването за имота на ищеца не е било възстановено. Измерванията на консумацията на вода е било извършвано чрез монтиран водомер в шахта в двора на ищеца от служители на ответното дружество. Разпитан като свидетел е и споменатият по-горе служител на ответника Х. М., който сочи, че водата за „Хелленика“ ООД е била спряна, тъй като имало лек теч от тръбата, констатирано от самия него и от ръководителя С. Д. по овлажняването на почвата. По този повод и по нареждане на С. Д. водата е била спряна и няколко дни по-късно мястото е било разкопано и тръбата е била заварена. Мястото, където е било копано е било на около метър от оградата на имота на ищеца. Потвърждава, че спирателният кран в шахтата е бил отворен и стерженът е бил отрязан с ножовка. За да се отстрани спирателния кран и да се замени с фланец със заглушка, водоподаването е било спряно централно. След спирането на водата за ищеца, не е последвало нареждане за възстановяване на водоподаването. Споделя, че за да се отиде до водомерната шахта в двора на ищеца, където е водомера, трябва да получат достъп от служителите на ищеца, но през м. 01.2019 г. те са му заявили, че повече показания няма да му дават. При извършената очна ставка между свидетелите Х., М. и С. Д. се установява чрез показанията на Х., че в момента, в който се е приближил до влизащите в двора на ищцовото предприятие служители на ответника – С. Д. и Х. М. първият от двамата е докладвал по телефона, че в момента е спрян тока и че отиват да спрат водата, но че има проблем, тъй като са пуснати кучетата в района. Свидетелят С. Д. признава, че е воден такъв разговор с него самия по телефона, сочейки, че Х. М. му се обадил, за да попита кой е крана, за да спрат водата. Видно от представените с исковата молба фактури, че на 29.01.2019 г. ищцовото дружество е закупило дизелов генератор на цена от 16 200 лв. с ДДС, а на 04.02.2019 г. и бензинов монофазен генератор на стойност 1 990 лв. с ДДС. Освен това на 05.02.2019 г. дружеството е закупило и помпа, резервоар и съответните фитинги (холендри, накрайник, спирателен кран, инвертор и разширителен съд), необходими за дизеловия генератор, на обща стойност от 2 687.60 лв. с ДДС (т. І, л. 92-94). От заключението на СТЕ се установява, че строежът „Промяната предназначението на производствена сграда в сграда за ремонтна дейност и склад“ в имот пл. № 307002 в землището на [населено място] е изпълнен в съответствие с изготвените проекти и становища, вкл. и по части „Електротехническа“ и „ВиК“ чрез присъединяване към електро и ВиК мрежата на „Терем – КРЗ Флотски арсенал - Варна“ ЕООД. Към 30.01.2019 г. сградата на ищеца е била присъединена през съществуващата кабелна линия ниско напрежение (НН) от Разпределително устройство (РУНН) на съществуващата заводска подстанция на ответното дружество, находяща се в сграда № 22 по КК. В същото РУНН е поставен електромера, с който се е отчитала ел. енергията първоначално с консуматор „Блусий Марийн Сървисис“ ООД, а след това „Хелленика“ ООД. Към датата на прекъсване на водоподаването сградата на ищеца е била присъединена към съществуващата водопреносна мрежа на ответното дружество от съществуващ водоразпределителен възел, находящ се на югоизток от сградата на „Хелленика“ ООД. Водомерът, чрез който е отчитана консумацията на вода е бил поставен във водомерен възел, разположен в имота на ищеца. За прекъсването на електрозахранването на 30.01.2019 г. в таблото НН на РУНН, намиращо се в имота на „Терем – КРЗ Флотски арсенал - Варна“ ЕООД е бил изключен главния прекъсвач, мястото е било обезопасено с поставянето на нарочна предупредителна табела с надпис „Не включвай, работят хора!“ и са свалени предпазителите, намиращи се след прекъсвача. За прекъсването на водоподаването е бил демонтиран спирателния кран, който се намира в началото на водопроводното отклонение в имота на ответника. За прекъсването на отвеждането на отпадните води от сградата на ищеца е била запушена тръбата в шахта, намираща се в североизточната част на сградата (пред сграда № 22 по КК) в имота на ответнтика. Вещото лице сочи, че състоянието на проводите към момента на огледа са в много добро състояние и има вид да са добре съхранявани и обслужвани. Допълва, че за престоя и използването на сградата от ищеца след прекъсването на електроснабдяването единственият вариант е бил закупуването на съоръженията (генераторите) и горивото за тяхната експлоатация. При така възприетата фактическа обстановка, въззивният съд е приел, че негаторния иск, предмет на въззивното производство, е основателен. Посочил е, че се установява, че ответното дружество още през 2005 г. е дало съгласието си продадения от него поземлен имот, ведно с построената в същия производствена сграда (бивша част от територията на ответното предприятие като сградата е била предназначена при започване на строителството за Галваничен цех) да бъдат снабдени с ел. енергия и ВиК услуги чрез присъединяване към собствената му електроразпределителна, водопроводна и канализационна мрежа. Именно при тези условия са били одобрени отделните части на инвестиционния проект (вкл. част „Ел. инсталации“ и „ВиК“) при предприемане на промяната на предназначението на производствената сграда в сграда за ремонтна дейност и склад (така изрично и в становищата на съответните комунални дружества), при тези условия е било издадено и разрешението за строеж. Промяната е реализирана съобразно издаденото строително разрешение и обектът с промененото предназначение е бил въведен в експлоатация и е функционирал при тези условия от 2008 г. и до 30.01.2019 г. Вярно е, че сключените между ответното дружество и „Блусий Марийн Сървисис“ ООД договори от 01.11.2005 г. относно условията, при които ще се ползват съответните комуникационни мрежи на ответното дружество не обвързват страните по настоящото дело, предвид относителния характер на облигационните правоотношения, но този начин на използването на имота съобразно неговото предназначение е продължил и след придобиването му от ищцовото дружество на 05.03.2017 г. – ел. захранването и ВиК връзката са продължили да се осъществяват чрез съответните мрежи на ответното дружество и консумираните ел. енергия и вода да се отчитат чрез монтираните контролни измервателни уреди. Приел е, че при настоящия случай именно ответното дружество с активното си поведение (дадено съгласие) е осигурило възможността построената в имота на ищеца сграда с посоченото предназначение да бъде експлоатирана в рамките на одобрените строителни книжа и действащите строителни правила и норми, осигурявайки комуникационната свързаност на имота за получаване на ел. енергия и ВиК услуги. Това не означава, че е учредено сервитутно право в полза на собственика на съседния имот, но обвързва далия съгласието до момента, в който е технически възможно осигуряването на алтернативна и аналогична по своите характеристики свързаност за получаването на ел. захранване и ВиК обслужване на имота от съответните лицензирани доставчици на тези услуги. И това е така, защото в противен случай стабилността на един административен акт ще бъде поставена в зависимост от оттеглянето на даденото преди неговото издаване съгласие. При това положение и след като по настоящото дело не са събрани доказателства, че за обслужването на имота на ищеца съобразно неговото предназначение, е възможно да се осъществи водоснабдяването и канализационното отвеждане на отпадните води по друг от одобрения от административния орган и при даденото от ответното дружество съгласие начин, то предприетите от ответника действия по прекъсване на водоснабдяването и на канализацията чрез премахване на спирателния кран и запушване на канала, находящи се в собствения му имот, представляват неоснователни действия по смисъла на чл. 109 ЗС и попадат в обхвата на защитата по негаторния иск. По осъдителния иск за обезщетяване на вредите на осн. чл. 49 ЗЗД Апелативният съд е посочил, че с оглед изложеното по-горе прекъсването на ел. захранването за имота на ищцовото дружество представлява неоснователно действие, тъй като противоречи на условията, при които е одобрено изграждането и надлежното функциониране на сградата съобразно нейното производствено предназначение. Действието е извършено от служители на ответното дружество, на които това им е било възложено и от прекъсването на ел. захранването ищецът е претърпял вреди, тъй като ако не беше това прекъсване, нямаше да бъдат направени допълнителни разходи, с които се намалява неговия патримониум. Съобразно нормата на чл. 49 от ЗЗД обезщетение за вредите се дължи от възложителя на работата, при изпълнението на която същите са настъпили, а съобразно чл. 51, ал. 1 от ЗЗД обезщетението се дължи са всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Закупените ел. генератори и необходимите за функционирането им съоръжения (резервоар и уредите и връзките между тях) са били заведени като ДМА в счетоводството на ищцовото дружество съгласно изискванията на ЗСч по сч. сметка 204, вписани са в инвентаризационната книга на дружеството и са заведени аналитични партиди към всички счетоводни сметки (така от заключението на ССЧЕ – т. ІІ, л. 662-664, приобщено на 27.11.2020 г.). Същите обаче макар и закупени, за да се минимизират вредите, не съставляват вреди, тъй като са станали част от имуществото на ищеца и с придобиването им неговият патримониум не е намалял. За използването на ел. генераторите е било закупувано дизелово гориво и бензин, разходите за които са представени с исковата молба – фактури с посочени количества и стойности (т. І, л. 98-362, т. ІІ, л. 363-383). При извършената от вещото лице проверка в ищцовото дружество е било установено, че в същото са налични оригиналите на посочените копия на първични счетоводни документи. Последните са били осчетоводени и заведени в счетоводна сметка 302 „Материали“ и по аналитичните партиди 21 „Бензин генератори“ и „Дизел генератори“, а в края на всеки месец изразходеното гориво е било изписвано като разход по сч. сметка 601 „Разходи за материали“ и аналитични партида „Гориво“. Разходите за покупка на бензин са в общ размер на 22 927.79 лв. с ДДС, а тези за покупка на дизелово гориво са в общ размер на 144 047.21 лв. с ДДС (помесечно сумите са описани в таблиците от заключението на комплексната съдебна експертиза – т. ІІІ, л. 811-826). В това заключение е било посочено, че използването на гориво с посоченото от ищеца качество е било необходимо, предвид техническите характеристики на генераторите и КПД на същите. Вредата, претърпяна от ищцовото дружество от прекъсването на ел. захранването в неговия имот, не се съизмерява с пълния размер на разходите за производство на ел. енергия чрез ел. генераторите, а съставлява разликата между тази заплатена стойност и стойността, която дружеството би платило при ползването на същите количества ел. енергия, доставена чрез ел. мрежата на ответника по цените на лицензирания електродоставчик (тъй като не се установи ответното дружество да е начислявало извън цената на енергодоставчика, ведно с услуги по обслужването, но и възнаграждение от 10% върху стойността на ползваната ел. енергия подобно на уговореното в т. ІІІ.2 от договора от 01.11.05г. – л. 749). Искът е уважен за сумата общо – 72 542.10 лв. и отхвърлен за разликата 187 852.60 лв. По акцесорния иск за присъждане на мораторна лихва върху дължимото обезщетение на осн. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД съдът е извършил служебно изчисляване на законната лихва, като е определил момента на забавата към момента, в който най-късно е реализирана разликата между направените разноски за производство на ел. енергия и дължимата цена за доставена чрез мрежата на ответника ел. енергия, а това е от първо число на месеца, следващ месеца, в който са извършени разходите и е присъдил обезщетение за забавено изпълнение в размер общо на 5 875.58 лв. и е отхвърлил иска за разликата до 23 585.85 лв. По осъдителния иск за връщане на платени без основание парични суми на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД Апелативният съд е посочил, че между страните по делото са били сключени два договора за наем на недвижими имоти, собственост на ответното дружество – от 30.12.2015 г. и от 24.07.2017 г. В двата договора е посочено, че наемателят заплаща освен наемните вноски, но и направените разноски за ток, вода, телефон, такса битови отпадъци и предоставени услуги срещу издадена фактура от наемодателя (чл. 6, ал. 2). В чл. 8 от двата договора е посочено, че наемодателят „Терем – КРЗ Флотски арсенал - Варна“ ЕООД има право да получава в срок договорения наем и направените разноски за обезпечаване на договора. Страните не спорят, че въз основа на тези уговорки наемодателят е издавал фактури за дължими разноски да обезпечаването на договорите за наем, а наемателят-ищец ги е заплащал – подробно описани по № на фактура, дата на издаването й, стойност на фактурата и момента на нейното плащане в т. 12 от исковата молба. Самите фактури, платежните нареждания за плащането и погасяването на част от сумите чрез извършено прихващане са представени в т. ІІ, л. 414-493. Общата платена сума от ищеца на ответника на това основание е в размер на 66 105.69 лв. Приел е, че уговорките в чл. 8 във вр. с чл. 6, ал. 2, изр. 2 от двата договора за наем, за плащане от страна на наемателя освен на консумативите, но и на суми за предоставени услуги за обезпечаване на отдаването на наем на имотите, са действителни. Вярно е, че в самите договори не е изяснен точно характера на тези разноски за обезпечаване на договорите, но както се установява, ползването на всяка една от сградите със стопанско предназначение на територията на военния завод (вкл. и продадената процесна сграда на 09.08.2005 г. на „Блусий Марийн Сървисис“ ООД) е било комуникационно осигурена чрез вътрешноведомствената електрическа и ВиК мрежа на ответното предприятие. Както посочва и вещото лице Х. (л. 668) за поддържането в изправност на тази мрежа (имайки предвид в случая електрическата, но това трябва да се отнесе и към ВиК мрежата) „Терем – КРЗ Флотски арсенал - Варна“ ЕООД прави разходи. Експертът при огледите е установил, че всички уредби и съоръжения са в отлично състояние. Още в договорите от 01.11.2005 г., сключени между ответника и „Блусий Марийн Сървисис“ ООД е било уговорено освен плащане на консумираните ел. енергия и вода, но и ежемесечно възнаграждение за поддръжката на собствената инфраструктура в размер на 10 % от стойността на ползавана ел. енергия и вода. В този смисъл следва да се възприеме и съдържанието на уговореното в чл. 8, вр. чл. 6, ал. 2 от двата процесни договора за наем – разноски за обезпечаване на договорите. Поради това и посочената клауза не е с невъзможен предмет (уговорената престация е възможна и допустима от закона), за същата е налице правно основание (заплащане на разноски за поддържане на ведомствените ел. подстанция, ел. мрежи и трафопостове, както и ВиК системата, ведно с пречиствателна станция, за да се осигури нормалното ползване на наетите имоти) и няма за цел заобикаляне на закона, нито е привидна (тъй като не се извършват услуги, за които се изисква лицензия). В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът-ищец се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. При условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поставя следния въпрос: длъжен ли е да обсъди всички доказателства по делото и то в тяхната взаимна връзка и всички доводи на страните от значение за правния спор и допустимо ли е съдът да постанови решението си без да изложи мотиви по част от направените възражения и дови на страната и без да извърши анализ на събраните доказателства относно релевантни обстоятелства. Въпросите са обосновани с доводите, че в отговора на исковата молба ответникът не е възразил и не е твърдял, че платеното „за обезпечаване на договора“ са възнаграждение за поддръжката на собствената инфраструктура, нито е посочил каквото и да е друго основание, на което тези суми да са били дължими и платени, освен, че ищецът ги бил заплащал доброволно и че има основание да ги задържи. Във въззивната жалба е посочени и обосновано, че това „обезпечаване“ не може да се отнася за електроенергия, вода и канал, защото за това е предвидено отделно основания в самия договор, а именно чл. 6, ал. 2 от съответния договор. Направено е възражение, че тези разходи са плащани отделно, което не е оспорено в отговора на въззивната жалба и поради това не са били събирани никакви доказателства и не са били правени доказателствени искания. Този довод е останал необсъден от съда. Съдът напълно произволно и абсолютно необосновано е направил извод, че това същите ония разходи, които праводателят на ищеца „Блусий Марийн Сървисис“ ООД се било задължило да плаща на ответника за ползване на инфраструктурата му за ел. енергия, водоснабдяване и канализация. Между твърдението в исковата молба и доводите за недължимост на плащането, възраженията на ответника в писмения отговор, оплакването във въззивната жалба, отговора на въззивната жалба и събраните доказателства не е направена никаква връзка, най-малкото такава, която да обоснове дължимост на плащанията и по-точно за предоставяне ползването на инфраструктурата на ответника. Както следва от съдържанието на договора, това задължение е предмет на чл. 6 от договора. Възможността да се направи такова възражение е преклудирана, защото не е направено своевременно с отговора на исковата молба, нито във въззивната жалба и съдът е нямал право изобщо да се занимава с този въпрос, а като е приел, че плащането е дължимо като възнаграждение, въззивният съд е излязъл извън правомощията си, защото той може да обсъжда само доводи и възражения, които са въведени с въззивната жалба и отговора на въззивната жалба. По същество въззивният съд не е изложил собствени мотиви по въпроса за дължимостта на исковата претенция, а изложените са почти буквално повторение на тези на първоинстанционния съд, а съответно не може да се приеме, че е изпълнено задължеието на въззивния съд да обсъди представените доказателства и доводи и възраженията на страните във връзка с тях и не е изложил свои съображения при обосноваване на фактическите и правни изводи по съществуването на спора при съобразяване на обстоятелството, че въззивното производство е ограничено. С оглед посочената обосновка не се констатира противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по поставения въпрос. Следва да се посочи, че тезата, че съдът не е следвало да се занимава с въпроса дали процесната сума по иска за неоснователно обогатяване е платена с основание, тъй като твърдения за наличието на основание не са наведени в отговора на исковата молба, не съответства на данните по делото. В подаденият на 10.09.2020 г. отговор на исковата молба ответното дружество изрично е заявило, че клаузата не е нищожна с оглед правата и задълженията по цитираните договори, като ищецът е признавал задължението и го е заплащал доброволно, а становище, че евентуално се касае до продажба на вода и електроенергия е във връзка с основанието за нищожност заобикаляне на закона и е заявено при условие на евентуалност. Следователно ответникът е оспорил иска с твърдения, че основанието на сумите следва от клаузите на договорите и именно по тези твърдения и следващите от доказателствата фактически и правни изводи се е произнесъл въззивният съд, отчитайки и тълкувайки договорните клаузи. Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК е обосновано с довода, че с отговора на исковата молба и на въззивната жалба не е направено възражение за основанието за плащане по чл. 8 от съответния договор, което съдът изрично е признал в мотивите като е посочил, че „Вярно е, че в самите договори не е изяснен точно характера на тези разноски за обезпечаване на договорите ….“ И това не би могло да бъде различно, защото такъв спор не е въведен в процеса и следователно не може да бъде обсъждан. Тъй като тази теза не съответства на данните по делото, то въз основа на тези доводи, не може да се констатира очевидна неправилност на въззивното решение. В касационната жалба на касатора-ответник само бланкетно е посочено, че въззивното решение в атакуваните му от ищеца части е неправилно и незаконосъобразно, без да се навеждат конктретни доводи, свързани с основанията по чл. 281, т. 3 ГПК, които да могат да се квалифицират като твърдения за нарушение на материалния закон, за съществено нарушение на съдопроизводствените правила или за необоснованост. Някои конкретни доводи са наведени в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК при обосновка на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК. Поставят се следните въпроси: 1) може ли съдът да обоснове решението си без да обсъди всички събрани по делото доказателства, както поотделно така и в тяхната съвкупност и може ли да обоснове своите изводи само на избрани доказателства, без да обсъди другите събрани по делото релевантни доказателства и да изложи съображенията си то тях Касаторът-ответник е посочил само практика на ВКС, която дава тълкуване по този въпрос, но не и твърденията си кои доказателства не са обсъдени от въззивния съд, а съответно не е удостоверено и не може да се констатира наличието на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. 2) може ли съдът да задължава извършване на действия, включително и възстановяване на съществуващо положение, ако тези действия биха противоречали на нормативни изисквания. По въпросът, относим към изводите на въззивния съд по иска по чл. 109 ЗС, не е посочена практика на ВКС, поради което следва да се приеме, че е поставен при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Обоснован с доводите, че ответното дружество няма качеството на ВиК оператор и няма право да препродава услуга, която е получил от съответното комунално дружество, още повече, че по делото е установено, че ищцовото дружество е замърсявало канализацията, като са били изливани масла и други вещества, като в този случай отговорност би носило ответното дружество, което е собственик на мрежата и използва същата. Посочената обосновка не може да бъде свързана с мотивите на въззивния съд, че даденото от ответника съгласие за водоснабядане на имота на ищеца го обвързва до момента, в който е технически възможно осигуряването на алтернативна и аналогична по своите характеристики свързаност за получаването на ел. захранване и ВиК обслужване на имота от съответните лицензирани доставчици на тези услуги, като това е така, защото в противен случай стабилността на един административен акт ще бъде поставена в зависимост от оттеглянето на даденото преди неговото издаване съгласие, както и с данните по делото, че инвестиционните проекти за промяна на предназначението на сградата, собственост понастоящем на ищеца, са одобрени, вкл. и в част ВиК именно с оглед даденото от ответника съгласие водоснабдяването да се осъществява чрез собствената му мрежа. Доколкото въпросът е поставен не във връзка с изложените от въззивния съд мотиви, а с оглед поддържаната от страната теза, която не е възприета от въззивния съд, то по него не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК по отношение на исковете за обезщетяване на вреди не са обосновани. Касаторът е заявил, че въпросът е от значение и за точното прилагане на чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45 ЗЗД, тъй като липсва съдебна практика по аналогични случаи. Същият обаче не е посочил кой е този въпрос, а само е изложил виждането си какво е следвало да приеме съда въз основа на конкретно посочени доказателства относно размера на обезщетението. Посочените доводи обаче не могат да бъдат разгледани в производството по чл. 288 ГПК. Позоваването на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК е бланкетно, доколкото се поддържа, че “относно осъдителният иск с правно основание чл. 49 ЗЗД фактическите констатации на съда противоречат на доказателствата по делото и на простата житейска логика“ и че „решението на въззивния съд е частично необосновано. За да бъде уважена претенцията за обезщетение е необходимо в производството да бъдат доказани всички елементи на фактическия състав на непозволено увреждане, т. е. противоправните действия и бездействия на ответника, конкретно причинените вреди, както и наличието на причинно-следствена връзка“, като липсва конкретни доводи относно обективираните в мотивите към решението изводи на въззивния съд. К. съдебен състав не констатира наличие и на някое от служебно приложимите основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК. Липсва основание за преценка дали въззивното решение не е нищожно или процесуално недопустимо, нито дали някой от изводите на съда не е очевидно неправилен, поради неприлагане на императивна правна норма или неправилна квалификация на приет за установен по делото факт, нарушение на правилата на формалната логика при очевидно логическо противоречие между обсъдените доказателства в мотивите на въззивното решение и направените въз основа на тях фактически изводи или пък пълна липса на мотиви относно приет или отречен като осъществил се факт, отсъствие на анализ на събраните по делото доказателства и на фактически констатации по релевантни за спора обстоятелства, незачитане на силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение, незачитане на правила относно подсъдността и др. С оглед изхода на настоящото производство на страните не се дължат направеаните разноски по подаване на касационна жалба. Дължат се разноските във връзка с подаване на отговор на касационната жалба. Такива са удостоверени само от „Терем – КРЗ Флотски арсенал - Варна“ ЕООД – заплатено на адвокат И. П. възнаграждение за изготвяне отговор на касационната жалба на „Хелленика“ ООД, гр. Варна в размер на 2100 лв., която следва да бъде възстановена от „Хелленика“ ООД, гр. Варна. С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение