Определение № 128 от 29.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 80/2021 г.

Производството е по чл.288 вр. чл.280 ГПК.

С решение № 317 от 23.09.2020 г. по гр. д. № 526/2020 г. на Сливенския окръжен съд, е потвърдено решение от 02.07.2020 г. по гр. д. № 5370/2019 г. на Сливенския районен съд, с което на основание чл.124, ал.1 ГПК е признато за установено по отношение на община Сливен, че И. Н. И. е собственик на поземлен имот № *** по кадастралната карта в м. „Д.“ в землището на [населено място], представляващ земеделска земя, с площ от 1 944 кв. м., при описани граници.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена в срока по чл.283 ГПК от юрисконсулт И. Г. като пълномощник на ответника община Сливен, в която са изложени съображения относно недопустимостта на обжалвания съдебен акт, както и наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Ответникът по касация е подал писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК със становище, че касационно обжалване не следва да се допуска.

Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., при произнасяне по допускане на касационното обжалване, намира следното:

Производството пред районния съд е образувано по предявен от И. Н. И. срещу община иск за признаване за установено, че ищецът притежава право на собственост върху процесния имот. В исковата молба са изложени твърдения, че правата му произтичат от наследствено правоприемство от Й. С. /починала през 2005 г./, която през 1959 г. е закупила процесния имот. Същият не е включван в ТКЗС и не е било изгубено владението върху него. Ответникът е въвел твърдение, че имотът съставлява земя по чл.19 ЗСПЗЗ /протоколно решение от 26.05.2009 г. на Областна дирекция „Земеделие“ – гр. Сливен за определяне на имотите по землища/.

По делото е установено, че процесният имот е идентичен с имот пл. сн. № *, за който е отреден парцел *, в кв.4, описан в нотариален акт № 140/1959 г., по плана от 1937 г. По плана от 1966 г. същият е изключен от регулация - представлява имот пл. сн. № *, а по плана от 2001 г. – част от имот пл. № *.

Продавачът по договора от 1959 г. С. М. /дядо на Й. С./ се е легитимирал като собственик с нотариален акт № 162 от 1959 г., издаден въз основа на обстоятелствена проверка – давностно владение и покупка. В актовете имотът е описан като дворно място, съставляващо парцел *, в кв.4, при граници: П. Й., М. Р.,. От събраните свидетелски показания се установява, че към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ владение е упражнявано от майката на ищеца, а преди това от нейните родители.

В отдел „Държавен архив“ – Сливен към Дирекция „Регионален държавен архив“ – Бургас не се съхраняват данни, че процесният имот е бил отчуждаван, коопериран и включен в ТКЗС, ДЗС, АПК или друга колективна организация, както и за членство в тях на наследодателката на ищеца. Не е заявен за възстановяване пред органа по земеделска реституция.

За да потвърди решението на първоинстанционния съд, въззивният съд е приел, че имотът не е влизал в ТКЗС и няма данни стопанството да го е обработвало или предоставяло за ползване. Посочил е, че не е установено същият да е бил част от кооперативното земеползване или да е одържавен или отнет по друг начин. Имотът не е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ и не е съществувало основание за включването му в земите, незаявени за възстановяване от собствениците им, съгласно чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към жалбата на касаторите са поставени следните процесуалноправни въпроси, формулирани от настоящата инстанция съобразно правомощията й по т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС:

1.„следва ли въззивният съд в мотивите на въззивното решение да разгледа наведените от страните доводи и възражения, изложени във въззивната жалба и съответно да обоснове защо отхвърля същите; ако не е сторил това, постановено ли е решението при съществено процесуално нарушение“; Сочи се противоречие с решение № 15/30.01.2015 г. по гр. д. № 4604/2014 г. на ВКС, четвърто г. о., решение № 228/01.10.2014 г. по гр. д. № 1060/2014 г. на първо г. о., решение № 166/15.07.2013 г. по гр. д. № 1285/2012 г. на трето г. о.

2. „може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите“. Поддържа се противоречие с решение № 24/28.01.2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г. на първо г. о.

Недопустимостта е обоснована с неучастието в процеса като трето лице помагач на страната на касатора на Областна дирекция „Земеделие“ – гр. Сливен. С определение от 19.12.2019 г. като подпомагаща страна на ответника – касатор, по негово искане, е конституирана Областна дирекция „Земеделие“. Същата е редовно призована за първото съдебно заседание на 24.01.2020 г., като е изразила становище. В диспозитива на решението погрешно е посочено, че е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника – ОС „Земеделие“, която е участвала и във въззивното производство. Действително, съдът следи служебно за надлежната процесуална легитимация на страните, тяхната процесуална правоспособност и надлежното им представляване, но в настоящата хипотеза предпоставките за привличане като трето лице-помагач на Областна дирекция „Земеделие“ обективно не са били налице, поради което и същата няма да бъде обвързана от решението. Освен това касаторът не може да релевира като процесуално нарушение засягането на чуждо право /на същото може да се позове само засегнатата страна/.

Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по първия поставен в изложението процесуалноправен въпрос. Въззивната инстанция е посочила кои факти приема за установени и въз основа на кои доказателства, като е обсъдила доводите и възраженията на ответника. В практиката на ВКС /решение № 218/29.09.2014 г. по гр. д. № 6670/2014 г., І г. о./ е дадено тълкуване, че имотите, за които е запазено владението в реални граници, защото собствениците им не са станали членове на ТКЗС или ако са били членове на ТКСЗ са запазили собствеността в реални граници до размера и при условията, определени с Примерния устав на ТКЗС и тези имоти не са били отнети фактически, те са запазили характера си на частна собственост и реалните си граници и не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Посоченото тълкуване е приложимо в случаите, в които към момента на обобществяване на земята имотът е имал селищен характер или земеделски характер и собственикът, респ. владелецът му не са станали членове на ТКЗС, запазили са владението в реални граници и владение в реални граници е осъществявано и към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ без междувременно имотът фактически да е отнет от държавата /решение № 101 от 03.10.2018 г. по гр. д. № 4402/2017 г. на второ г. о./. Преценката дали имотът е подлежал на възстановяване изисква установяване на отнемането на собствеността /одържавяване/ или включване в ТКЗС или друга селскостопанска организация, като същата е въпрос на фактическо установяване във всеки конкретен случай. Съдът е изпълнил задължението си да обсъди в съвкупност приетите доказателства относно правнорелевантните факти, като е приел за установено, че върху имота е било запазено владението в реални граници и не е подлежал на възстановяване по ЗСПЗЗ. Придобивната давност не е релевирана като придобивно основание, като запазването на владението от наследодателката на ищеца е разгледано именно с оглед на горните предпоставки.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения в изложението втори процесуален въпрос. Той е мотивиран с довод, че е налице разлика в площта между процесния имот и имота, описан в нотариалните актове, с които се легитимират наследодателката на ищеца и нейния праводател. Изводът за идентичност е направен въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза, която е установила местонахождението и границите на процесния имот. В решение № 672/07.03.2011 г. по гр. д. № 1584/2009 г. на ВКС, първо г. о., е прието, че индивидуализацията на недвижимите имоти става по тяхното местонахождение, граници, регулационен статут, площ, както и всички други данни и доказателствата за тях, които могат да послужат за установяване на това обстоятелство. За да се установи идентичност между два имота, съществували към различни периоди от време с различна индивидуализация е достатъчно те да съвпадат по местонахождение и граници, като последната характеристика се свързва с пространствените предели на правото на собственост върху определена част от земната повърхност, достигащи до там, откъдето започват имотите на неговите съседи и на тяхното право на собственост. Ако в различни периоди от време съседите /или техните наследници/ съвпадат, може да се направи извод, че и заключеният между тях имот не е променен. Площта на имота и сигнатурата по плана, ако има такава, не са присъщи белези, тъй като зависят от начина на измерване или могат да се променят при изменение на плана. Не се разкрива противоречие с решение № 24/28.01.2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г. на първо г. о., тъй като в същото е разгледана хипотеза, в която събраните експертизи относно горните белези са били противоречиви.

В обобщение, не се констатират предпоставки за допускане на касационната жалба за разглеждане по същество.

С оглед изхода на делото касаторът следва да заплати на ответника по жалба направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 600 лв. /за адвокатско възнаграждение/.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.