Определение № 189 от 07.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 1379/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Тони 2004“ ЕООД със седалище в [населено място] срещу въззивно решение № 260035 от 04.01.2022 г., постановено по в. гр. д. № 13320/2020 г. на Софийски градски съд. С посоченото решение е отменено решение по гр. д. № 24831/2019 г. на Софийски районен съд и е отхвърлен предявеният от „Тони 2004“ ЕООД против „Българска рециклираща компания“ АД иск с правно основание чл.79, ал.1 вр. чл.24, ал.1 вр. ал.7 от Наредба за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса за сумата 9 959 лв., представляваща подлежащи на възстановяване продуктови такси по договор № [ЕГН]/09.07.2018 г., заплатени в периода 18.12.2018 г. - 11.03.2019 г. при внос на 9 бр. автобуси; Осъдено е „Тони 2004“ ЕООД да заплати на „Българска рециклираща компания“ АД разноски по делото в размер на 1 900 лв. - за производството пред първата инстанция, и 2 085.18 лв. - за въззивното производство. В касационната жалба се сочат основания по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на обжалваното решение и се прави искане за неговата отмяна, за уважаване на предявения иск и за присъждане на разноски. Допускането на касационно обжалване се поддържа бланкетно на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване се сочи и очевидна неправилност на въззивното решение - чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Ответникът по касация „Българска рециклираща компания“ АД със седалище в [населено място] не заявява становище по жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК, но е процесуално недопустима, тъй като обжалваното с нея въззивно решение не подлежи на касационен контрол съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК. С разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК (ДВ бр.86/2017 г.) са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска 20 000 лв., с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Предмет на обжалване с касационната жалба е решение на въззивен съд, с което е разгледан осъдителен иск за парично вземане с размер 9 259 лв. Страните по разрешения с въззивното решение правен спор са търговци по смисъла на чл.1, ал.2, т.1 ТЗ, а претендираното с иска вземане произтича от правоотношения по сключен във връзка с осъществяваната от тях търговска дейност договор от 09.07.2018 г. Предвид търговското качество на страните и търговския характер на спорното правоотношение, разгледаното от въззивния съд дело е търговско и тъй като цената на иска /9 259 лв. - чл.69, ал.1, т.1 ГПК/ е под предвидения в чл.280, ал.3, т.1 ГПК минимален праг за достъп до касационно обжалване по търговски дела - 20 000 лв., обжалваното решение е изключено от обхвата на касационния контрол. Въззивният съд е съобразил разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК и изрично е указал в решението си, че то не подлежи на обжалване, но въпреки това касаторът е подал касационна жалба, която е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,