Определение № 1632 от 04.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4178/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. С. А., И. С. А. и М. И. М. против решение №219 от 24.2.2023 г., постановено по въззивно гражданско дело №1723 по описа за 2022 г. на Софийския апелативен съд, 12-ти граждански състав, с което е потвърдено решение №901349 от 7.1.2022 г. по гр. д. № 70 по описа за 2019 г. на Благоевградския окръжен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от А. С. А. и И. С. А. против М. С. Л. и Д. Б. Л. искове за разваляне поради неизпълнение на договор, отразен в нотариален акт № .........., том № .............., рег. № ............., дело № ............. от ........... г. на нотариус К. М. с рег. № ..........., с който С. И. Т. е прехвърлила срещу задължение за издръжка и гледане 5/8 идеални части от апартамент № 1, находящ се в [населено място], в блок „Щастие“, кв.116/малко тяло/, ведно с прилежащите идеални части от общите части на сградата, както и исковете за прогласяване нищожността на същия договор поради липса на основание, поради противоречие със закона, поради заобикаляне на закона и нарушаване на добрите нрави.

Касаторите твърдят, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила-основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочат очевидна неправилност и чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по следните въпроси:

1. За да разгледа иска за разваляне на договор за прехвърляне на право на собственост срещу задължение за издръжка и гледане поради неизпълнението му от страна на приобретателя, следва ли съдът да установи обема и съдържанието на дължимите от приобретателя към прехвърлителя грижи и издръжка?

2. При разпределението на доказателствената тежест по иска за разваляне на алеаторен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане следва ли на приобретателите да бъде указано изпълнение на задълженията за гледане и издръжка в обем, съответен на отразеното в договора „грижи и издръжка до настоящия етап“, тоест до сключване на договора и след това?

3. Длъжен ли е въззивният съд при преценка на събраните гласни доказателства да изложи подробни мотиви защо дава вяра на показанията на един от заинтересованите свидетели пред тези на други?

4. Как и кога и в какъв обем следва да се престира издръжка и гледане от приобретателя по алеаторен договор, с който е уговорена цялостна издръжка и гледане на прехвърлителя до края на живота му?

М. С. Л. и Д. Б. Л. застъпват становището, че няма предпоставки за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд, като оспорват касационната жалба и по същество. Претендират за присъждане на 700 лв. разноски за касационното производство.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

А. А., И. А. и М. М. са посочили в исковата молба, че първите двама от тях са наследници на починалите С. и С. Т., които приживе са били собственици на процесния апартамент. На 22.06.2017 г. С. Т. е прехвърлила своите 5/8 идеални части от апартамента на дъщеря си ответницата М. Л. по време на брака и с ответника Д. Л. срещу задължението на приобретателката да поеме издръжката и гледането на прехвърлителката. Невярно било записаното в нотариалния акт, че преди това М. Л. се грижила за своята майка, тъй като тя била здрава и силна жена и нямала нужда от грижи и парични средства. Когато навършила 82-83 години и след престой в болница от 3-4 дни, тя била преместена в дома на ответницата без съгласието на ищците. В дома на ответниците за нея не били полагани грижи в нужния обем, поради което е налице пълно неизпълнение на договора. Понеже до смъртта си С. Т. не е имала специални ежедневни нужди от гледане, не е била на легло, можела да се обслужва сама, имала доходи, договорът бил нищожен като сключен без основание. Ищците са поискали от съда да развали договора за издръжка и гледане, евентуално да прогласи неговата нищожност поради липса на основание, противоречие със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави.

В отговора на исковата молба ответниците М. и Д. Л. са оспорили предявените искове. Заявили са, че договорът е действителен и е бил изпълняван в уговорения обем.

Благоевградският окръжен съд е отхвърлил исковете за прогласяване на нищожността и за разваляне на договора за издръжка и гледане, а Софийският апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение. Приел е, че няма нарушение на императивна правна норма, поради което договорът не е нищожен поради противоречие със закона. Според ищците заобикалянето на закона се състои в това, че не е уговорено плащане на сума, а ответницата е превела по сметка на майка си 24 000 лв., което означава, че страните са прикрили друга сделка. Въззивният съд е счел за недоказано това обстоятелство, поради което е потвърдил отхвърлянето на иска за нищожност на договора поради заобикаляне на закона. Съдът е пояснил, че договорът за издръжка и гледане може да бъде нищожен поради липса на основание, когато приобретателят знае за предстоящата неизбежна смърт на прехвърлителя. В случая прехвърлителката е страдала само от хронични заболявания, не е била в тежко състояние и приобретателката не е могла да знае, че тя ще почине в скоро време. Затова е счел, че договорът не е нищожен и на това основание. Въззивният съд е констатирал, че ответниците са се грижили за прехвърлителката както в минало време-преди сключване на договора, така и след това. За периода от месец август 2013 г. до прехвърляне на имота С. Т. се е нуждаела от допълнителни грижи, каквито не е могла да полага сама за себе си и те са и били осигурени от ответниците в пълен обем. Тя е живеела в тяхното жилище, където е имала много добри битови условия за живот. Била е обгрижвана, наблюдавано е било завословното и състояние, лекувана е била своевременно. Било и е осигурено спокойствие и тя се чувствала доволна, видно от свидетелските показания. След сключване на договора на 22.06.2017 г. грижите за кредитора по договора са предоставяни съобразно изискванита на закона и възприетото от съдебната практика. След като в нотариалния акт задължението на приобретателя е описано като издръжка и гледане, издръжката включва изцяло храна, режийни разноски, дреги и други според нуждата на прехвърлителя и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлител според неговата нужда и възможностите да се справя сам. На прехвърлителката са били осигурявани храна, дрехи, отопление, предписаните лекарства, както и всички битови условия за нормален живот. Било осигурено също редовно извършване на прегледи при личен лекар и специалист, изследване на кръвни и биохимични показатели, като прехвърлителката била винаги придружавана до лекаря. Постоянно е било следено нивото на кръвната и захар и кръвното налягане. Прехвърлителката не била лишавана от заниманията, които е извършвала преди преместването си при дъщеря и, като е била извеждана с придружител на разходка, пазар или за среща с прителките и при топло и подходящо време. Прехвърлителката освен това е получавала освен редовна издръжка и внимание, уважение и семейна привързаност.

Според касаторите така постановеното въззивно решение е очевидно неправилно, тъй като изводът за неоснователност на исковете е неправилен, необоснован и изведен при допуснати съществени нарушения на формалната логика. В решението на въззивния съд обаче не се съдържат вътрешни противоречия, мотивите са последователни, убедителни и логични. Следователно от съдържанието на решението не се констатира необоснованост и съществени нарушения на формалната логика като квалифицирани негови пороци. Ето защо касационно обжалване на решението поради очевидна неправилност не може да се допусне.

За да обобщи установената фактическа обстановка, въззивният съд е извършил съвкупна преценка на събраните гласни доказателства. Показанията на свидетелите не съдържат противоположни твърдения за факти, които да налагат съдът да се мотивира защо предпочита да се довери на едни свидетели вместо на други и да посочи кой от тях казва истината. Ето защо няма противоречие между разрешението на въззивния съд на третия въпрос и цитираните от касаторите решения № 60170 от 30.07.2021 г. по гр. д. № 124/2021 г. на III ГО и № 159 от 22.02.2016 г. по т. д. №1871/2014 г. на II ТО. Същият извод за липса на противоречие между разрешенията на въззивния съд и практиката на ВКС следва и за останалите въпроси на касатора. За да разгледа иска за разваляне на договор за прехвърляне на право на собственост срещу задължение за издръжка и гледане поради неизпълнението му от страна на приобретателя, съдът трябва да установи обема и съдържанието на дължимите от приобретателя към прехвърлителя грижи и издръжка/ решение № 93 от 16.08.2022 г. по гр. д. № 546/2021 г. на IV ГО/. Ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, дължи се цялата необходима издръжка и всички необходими грижи. Когато в договора задължението на приобретателя е описано като издръжка и гледане, издръжката включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други, според нуждата на прехвърлителя, както и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и възможностите му да се справя сам/ решения № 163 от 7.10.2019 г. по гр. д. № 229/2019 г. на III ГО, № 82 от 5.04.2011 г. по гр. д. № 1313/2009 г. на IV ГО, № 60170 от 30.07.2021 г. по гр. д. № 124/2021 г. на III ГО/. Ответникът е този, който носи тежестта да докаже, че е предоставил пълно изпълнение/решение № 60170 от 30.07.2021 г. по гр. д. № 124/2021 г. на III ГО/. Всички тези указания са спазени от въззивния съд, който е изяснил обема на дължимите грижи и издръжка, приел е, че е била необходима цялата издръжка и грижи и е достигнал до извода, че ответниците са доказали напълно изпълнението на своите задължения.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска.

При този изход на спора касаторите дължат на М. и Д. Л. 700 лв. разноски за касационното производство.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,