Определение № 3667 от 14.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 5003/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (понастоящем Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество), чрез старши инспектор-юрист И. Ц.-Пацирска, против решение № 1002 от 18 юли 2023 г., постановено по в.гр.д. № 1234/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд, в частта му, с която се потвърждава решение № 265758 от 16 септември 2021 г., постановено по гр.д. № 2365/2017 г. по описа на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените искове за отнемане на следното незаконно придобито имущество:

• от М. В. В. – суми в общ размер на 13227,42 лева, постъпили по банкови сметки с титуляр ответника, подробно индивидуализирани в решението; сума в размер на 560 лева, представляваща пазарна стойност към датата на отчуждаването на недвижим имот – нива, с площ от 1,567 дка, осма категория, находяща се в м. „Д. път“;

• от Ц. Венеринова В. – суми в общ размер на 1416,67 лева, постъпили по банкови сметки с титуляр ответницата, подробно индивидуализирани в решението;

• от М. В. В. и Ц. Венеринова В. на основание чл. 62, вр. чл. 63, ал. 2, т. 2 ЗОПДНПИ /отм./ - недвижим имот, находящ се в [населено място],[жк], подробно индивидуализиран в решението;

• от „Вели петролиум“ ЕООД на основание чл. 66, ал. 2 ЗОПДНПИ /отм./ - лек автомобил, марка „Ауди“, модел „А3“, рег. [рег.номер на МПС], придобит на 28.06.2012 г.; лек автомобил, марка „Ауди“, модел „А3“, рег. [рег.номер на МПС], придобит на 20.07.2012 г.; лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, рег. [рег.номер на МПС], придобит на 25.02.2013 г.; лек автомобил, марка „Ауди“, модел „А4 Авант“, рег. [рег.номер на МПС], придобит на 15.10.2013 г.; суми в общ размер на 13740 лева, представляващи стойността към датата на отчуждаване на три леки автомобила, подробно индивидуализирани в решението.

С първоинстанционното решение е отнето следното незаконно придобито имущество:

• от М. В. В. на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗОПДНПИ /отм./ – 100 дружествени дяла с номинал от по 5000 лева всеки, представляващи капитала на „Вели петролиум“ ЕООД – в ликвидация; 2 дружествени дяла с номинал от по 2500 лева всеки, представляващи капитала на „М. Строй“ ЕООД – в ликвидация; 2 дружествени дяла с номинал от по 2500 лева всеки, представляващи капитала на „М. коорпорейшън“ ЕООД – в ликвидация;

• от Ц. Венеринова В. на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 ЗОПДНПИ /отм./ - 25 дружествени дяла с номинал от по 100 лева всеки, представляващи 50% от капитала на „Б.“ О.; 1 дружествен дял с номинал от 10 лева, представляващ капитала на „Д.-86“ О.;

• от Венерин И. М. на основание чл. 65, вр. с чл. 62 ЗОПДНПИ /отм./ - лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел „Б180 ЦДИ“, рег. [рег.номер на МПС].

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно и постановено в противоречие с нормите на специалния закон. Според съда общият размер на приходите на проверяваните лица се равнява на 803726,11 лева, част от които са получени от дарение и от сватбено тържество, а разходите са в размер на 842357,04 лева. Същевременно придобитото по време на проверявания период имущество е в размер на 565685 лева, в което са включени средства за придобиване на пет търговски дружества и пазарната стойност към датата на придобиване на недвижим имот. С оглед направените изчисления е констатирано значително несъответствие в размер на 527053,95 лева. Касаторът сочи, че неправилно съдът е включил като доходи сумите от дарение и от сватбени подаръци, тъй като изводът, че тези суми действително са получени от М. В., почива единствено на свидетелските показания на майка му, която е от кръга на лицата по чл. 172 ГПК. Разказаното от свидетелката – че л.а. марка „БМВ“ е закупен от В. с дарени от родителите му 22000 лева, не се потвърждавало от други доказателства – договор за дарение, извлечение от банкова сметка, разписка за предаването и получаването на дарените средства. Получаването на сумата от 42000 лева под формата на сватбени подаръци, освен че не се доказвало по друг начин извън показанията на свидетелката, било и житейски нелогично с оглед размера на средната работна заплата за страната през 2007 г., когато е сключен бракът, затова неправилно показанията на заинтересованата свидетелка са приети за достоверни. Неправилно съдът приел за приходи и сумите от 12548,50 лева, с които е погасяван кредит, и 68681,29 лева – вноски по банкови сметки на ответниците, тъй като тези суми всъщност излизат от патримониума на лицето и се явяват разход. По отношение на разходите се сочи, че в тях не били включени извършените такива за придобиване на МПС, отчуждени в рамките на проверявания период, както и стойността на придобит и впоследствие продаден недвижим имот – нива. Констатацията, че отчуждено имущество не следвало да се включва в анализа, противоречала на приетото ТР № 4/2021 г. на ВКС, ОСГК. Липсвали мотиви относно отхвърлената претенция за отнемане на недвижим имот – апартамент в[жк]. Действително в началото на проверявания период ответницата В. е била собственик на Ѕ ид.ч. от процесния имот, който през 2008 г. е продаден на В. В. за сумата от 46465 лева. През 2013 г. имотът е продаден обратно на Ц. В. за сумата от 41500 лева. Нелогична била констатацията, че средствата, получени от продажбата на имота през 2008 г., са същите средства, с които той е купен повече от четири години по-късно, още повече, че към датата на придобиването ответницата не разполагала със средства за покупката му.

На следващо място се сочи, че неправилно са отхвърлени исковете срещу „Вели петролиум“ ЕООД относно четирите леки автомобила. По делото било безспорно доказано, че дружеството е контролирано от М. В. по см. на §1, т. 2 ДР ЗОПДНПИ /отм./, както и че за времето от учредяването си до края на проверявания период то не е разполагало със средства от дейността си. Следователно средствата, с които е придобило автомобилите, нямат установен законен източник. По делото е установено, че за придобиването на МПС и плащанията на разходите за оперативна дейност е използван капиталът на дружеството от 500000 лева, за който не е установен законен източник. Към момента на придобиване на МПС дружеството е декларирало като финансов резултат счетоводна загуба в размер на 23907,63 лева и приходи в размер на 0 лева. В противоречие с чл. 72 ЗОПДНПИ /отм./ не е отнета паричната равностойност на отчуждената нива в м. „Д. път“. Неправилно били отхвърлени и исковете срещу М. В. и Ц. В. за отнемане на парични суми, внесени на каса или от трети лица по картова сметка, тъй като за тези суми не бил установен по безспорен начин законен източник и тяхната равностойност можела да се претендира на основание чл. 72 ЗОПДНПИ /отм./. В изложението към касационната жалба се поставят въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и се твърди, че решението е очевидно неправилно.

Ответниците М. В. В., Ц. Венеринова В. и Венерин И. М., чрез адв. Д. В., в отговор на касационната жалба възразяват срещу допускането на касационно обжалване.

Производството е образувано по предявени от КПКОНПИ срещу М. В. В., Ц. Венеринова В., Венерин И. М. и „Вели петролиум“ ЕООД искове с правна квалификация чл. 74, ал. 1, вр. чл. 75, ал. 1, вр. чл. 62, вр. чл. 63, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 4 ЗОПДНПИ за отнемане от ответниците в полза на държавата на имущество на обща стойност 666239,09 лева. Съдът е изброил предпоставките за уважаване на исковата претенция: да се установи, че проверяваното лице М. В. е привлечено като обвиняем за престъпление, включено в обхвата на чл. 22, ал. 1 ЗОПДНПИ /отм./ към момента на образуване на процедурата за отнемане на незаконно придобито имущество; ответницата Ц. В. да попада сред лицата, визирани в чл. 63, ал. 2, т. 2 и т. 4 ЗОПДНПИ /отм./, т.е. да е била съпруга на М. В. в периода на проверката; ответникът Венерин М. да е сред лицата, визирани в чл. 65 ЗОПДНПИ /отм./ - роднина по сватовство на М. В. до втора степен; ответникът „Вели петролиум“ ЕООД да е сред лицата по чл. 66, ал. 2 ЗОПДНПИ /отм./ - юридическо лице, контролирано от М. В.; да се установи значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 7 ДР ЗОПДНПИ /отм./ в ред. ДВ бр. 66/2013 год. между имуществото на проверяваните лица и законните им доходи за проверявания период 04.06.2004 г.-04.06.2014 г. В производството следва да се установи имуществото на проверяваното лице в началото и в края на проверявания период и при установяване, че същото се е увеличило над размера, посочен в § 1, т. 7 ДР ЗОПДНПИ /отм./, на отнемане подлежи съществуващото реално имущество, което е налично към приключването на проверката като част от патримониума на проверяваното лице или свързаните с него лица, или да е отчуждено по непротивопоставим на държавата начин, без цената да е трансформирана в друго имущество, в който случай на отнемане подлежи следващата се при отчуждаването парична равностойност.

По делото не се спори, че Ц. В. е съпруга на М. В., а Венерин М. е баща на Ц. В.. Дружеството „Вели петролиум“ ЕООД – в ликвидация, е учредено на 18.04.2012 г., като негов едноличен собственик на капитала от учредяването до настоящия момент е проверяваното лице М. В.. Между страните не се спори и че с решение № 576/07.12.2016 г. на КОНПИ е образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество въз основа на постъпило в ТД на КОНПИ-София уведомление от Специализираната прокуратура за образувано досъдебно производство срещу лицето М. В. за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. ал. 2 НК, което престъпление е в обхвата на чл. 22, ал. 1, т. 23 ЗОПДНПИ /отм./. От заключението на техническата експертиза и автотехническата експертиза се изяснява стойността на процесното имущество – МПС и недвижими имоти, както и на отчуждени моторни превозни средства и недвижими имоти, като страните не спорят относно определените стойности на същите, както и относно дружествените дялове в съответните дружества.

Пред въззивната инстанция е спорен въпросът за придобиване на капитала на „Вели петролиум“ ЕООД с парични средства, предоставени на М. В. въз основа на инвестиционно споразумение, по силата на което той се е задължил да регистрира търговско дружество с капитал от 500000 лева, което да придобие лиценз за управление на данъчен склад, да закупува и съхранява в него енергийни продукти, с цел последващата им продажба, както и да закупи имот за построяването на административна сграда, а Ц. Г., в качеството му на инвеститор, се е съгласил да финансира със собствени средства горепосочените дейности. По делото е представена разписка от 19.03.2012 г., с която Ц. Г. е предал на В. сума в размер на 520000 лева. С протокол от 12.01.2015 г. към споразумение от 19.03.2012 г. В. и Г. са взели решение за замразяване на инвеститорския проект относно закупуването на имот за построяване на административна сграда за нуждите на „Вели петролиум“ ЕООД за неопределен срок, като предадената сума от 520000 лева остава на съхранение при изпълнителя В.. За тези документи е открито производство по чл. 193 ГПК. Въззивният съд е посочил, че представеното инвестиционно споразумение не съдържа яснота относно отношенията между страните, за да се приеме, че такава значителна сума е била предоставена на В.. Доводите, че дружеството „Вели петролиум“ ЕООД е създадено с предоставената сума, са приети за неоснователни, тъй като уговорката е била за създаване на ново юридическо лице. Не се установявало какъв интерес и цели е имал инвеститорът от сключване на посоченото споразумение, в което В. е бил записан като едноличен собственик на капитала, както и от последващото опрощаване на задължението за връщане на дадената сума с договора от 01.09.2016 г. Не било установено и че Г. е имал в наличност посочената сума в споразумението, като твърденията, че същата му е била предоставена от трето лице, е оборено от представена декларация от 13.12.2001 г. за непредоставяне на такава сума на инвеститора. Затова съдът е приел, че инвестиционното споразумение е привидно, поради което не установява, че на В. е била предоставена посочената в него сума.

Относно доводите кои суми следва да се включат при изчисляване стойността на имуществото съдът е приел, че неналичните суми в края на проверявания период и стойността на сумите по погасен кредит на проверяваното лице не следва да се съобразяват. Затова са изключени вноски по банкови сметки на ответниците в размер на 39755,37 лева, 16087,44 лева – платени вноски по усвоени банкови кредити, вноски по сметки от трети лица в размер на 12825,59 лева, както и стойността на разходите за МПС, придобити в проверявания период, а именно 67332,49 лева, тъй като МПС са отчуждени. Възраженията на КПКОНПИ, че не следва да се отчитат вноски по банкова сметка в „ОББ“ АД на ответника В. в размер на 12548,50 лева, вноски по други банкови сметки на ответниците в размер на 68681,29 лева, лихви върху средства по банкови сметки в размер на 34,02 лева и приходи от дарения в размер на 64000 лева, са приети за неоснователни. Дарената сума от 22000 лева на В. е приета за установена от свидетелските показания на св. В., негова майка, което е житейски съответстващо съобразно неговата възраст. Според съда няма основание да не се кредитират показанията на свидетелката и за получена сума на сватбено тържество през 2007 г. в размер на 42000 лева, което е обичайно за такъв вид събития.

След така определените суми съдът е приел, че общият размер на приходите на проверяваните лица се изчислява в размер на 303726,11 лева, със сумата от 500000 лева, съответно 803726,11 лева. Разходите на проверяваните лица се изчисляват в размер на 842357,04 лева, от които 342357,04 лева обичайни разходи (за издръжка, пътувания, за теглени суми в брой, плащани стокови кредити, консумативни разходи, по застраховки, лизингови вноски, плащания по банкови кредити и такси) и 500000,00 лева разходи за първоначален капитал на дружеството „Вели петролиум“ ЕООД. При това положение съпоставката със стойността на наличното имущество в края на проверявания период води до несъответствие, чийто размер е по-висок от 250000,00 лева, което прави несъответствието значително по смисъла на § 1, т. 7 ДР ЗПКОНПИ /отм./, а именно 527053,95 лева. Доколкото не е установен законен източник за придобитото през проверявания период имущество, с оглед презумпцията на чл. 5, ал. 1 ЗПКОНПИ, която не е била оборена от ответниците по делото, e прието, че същото е незаконно придобито, поради което е налице фактическият състав на предявения иск по чл. 75, ал. 1 ЗОПНПИ /отм./.

Относно възражението за неналичните парични средства съдът е съобразил практиката на ВКС, с която се приема, че не подлежи на отнемане равностойността на имущество, което е преминало през патримониума на проверяваното лице. Това се отнася и за постъпилите суми по банкови сметки, които стават част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица, тъй като това са техни вземания от съответната банка. С оглед на това е отхвърлено искането на комисията за отнемане на суми, постъпили по банкови сметки и равностойността на вноските по погасен кредит, тъй като не са налични в края на проверявания период.

Предвид изложеното въззивният съд е стигнал до извода, че дружествените дялове подлежат на отнемане в полза на държавата, тъй като не е установен законен източник на доход за придобиването им. По отношение на исковата претенция относно недвижим имот нива, намираща се в местността „Д. път“, самият ищец е посочил, че е прехвърлен възмездно на трето добросъвестно лице, поради което съдът е приел, че равностойността на имота не може да бъде отнета. Относно лекия автомобил марка „Мерцедес“, модел „Б180 ЦДИ“, който е бил прехвърлен на Венерин М., съдът е счел, че са налице условията за отнемането му, тъй като лицето е роднина на прехвърлителя и е осъществена презумпцията, че е имало знание за произхода на имуществото. Претенцията за отнемане на леки автомобили от „Вели петролиум“ ЕООД е отхвърлена по съображения, че не е установено имуществото на дружеството да е незаконно.

При тези изводи във въззивното решение касационният съд приема, че не са налице определените в закона предпоставки за допускането на касационното обжалване.

Първите два въпроса по същество касаят приложението на чл. 172 ГПК. Пита се: допустимо ли е да се приемат за безспорен законоустановен доход/приход по смисъла на ЗПКОНПИ парични подаръци от сватбено тържество, установени само със свидетелски показания на лице/лица по чл. 172 ГПК, без да са налице други доказателства за получаването им, както и да са конкретизирани по вид, размер и пр., и допустимо ли е за законен доход от дарение да се приемат парични средства, чието даряване и размер се удостоверява единствено от свидетелски показания, за което дарение липсват каквито и да било други доказателства (договор, извлечение от банкова сметка, разписка за приемане и получаване). Налице е константна съдебна практика, според която във всички случаи свидетелят се явява заинтересован, ако в резултат на показанията му за него или негови роднини и близки би възникнала определена облага или отговорност. Поради това към показанията на такива свидетели съдът трябва да подходи със засилена критичност, но не съществува забрана въз основа на техните показания да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован (в този смисъл решение № 60173 по гр.д. № 1431/2021 г. ВКС, I г.о. и решение № 207 по гр.д. № 165/2020 г. ВКС, IV г.о.). В случая съдът се е позовал на показанията на майката на ответника М. В. относно произход на суми, за които се твърди да са получени от ответника като дарение от родителите, и от ответника и съпругата му като сватбени подаръци. Съдебният състав е съобразил изводите си с житейски нормалните, обичайни отношения между родители и деца, както и с общовъзприетата практика за даване на подаръци или определени суми при встъпване на две лица в брак. Само за пълнота следва да се посочи, че с оглед обществените отношения е житейски необосновано да се изисква сватбени подаръци или дарения между родители и деца да бъдат писмено документирани. Поради изложеното касационно обжалване по тези въпроси не следва да се допуска.

На следващо място се пита допустимо ли е при установено значително несъответствие по смисъла на ЗОПДНПИ /отм./, респ. ЗПКОНПИ, и при установен отрицателен нетен доход за целия проверяван период (т.е. недостиг на законни средства) да се приеме, че имущество (недвижим имот), придобито през проверявания период и налично в патримониума на проверяваното лице към края на същия, не подлежи на отнемане по реда на ЗПКОНПИ. Въпросът предполага отговор по същество на спора, тъй като изисква преценка на доказателствата по делото и на осъществяването на предпоставките за уважаване на исковата претенция. Такава проверка обаче не се осъществява в производството по чл. 288 ГПК и затова въпросът не обосновава допускане на решението до касационно обжалване.

На следващо място се пита допустимо ли е без наличието на доказателства и без изложени от страната такива твърдения да се приеме, че получени средства от продажба на имущество (недвижим имот) са същите тези средства, с които няколко години по-късно е наново придобито това имущество. Съдът не е дал разрешение по поставения въпрос – такава е и констатацията на касатора в касационната му жалба: липсват мотиви относно отхвърлената претенция за отнемане на недвижим имот – апартамент в[жк]. Въпросът визира мотивите на първоинстанционното решение, които не са предмет на проверка в касационното производство. Липсата на мотиви по изрично направено оплакване във въззивната жалба налага касаторът да постави въпрос за задълженията на съда по смисъла на чл. 269 ГПК. Съответно – липсата на поставен процесуален въпрос в посочения смисъл не позволява на касационния съд да извърши необходимата проверка.

Петият въпрос е допустимо ли е да се приеме за законно придобито имущество, собственост на търговско дружество, контролирано от проверяваното лице, при положение, че по делото е установено по безспорен начин, че това дружество не е извършвало дейност и че средствата за учредяването му са с неустановен законен източник, респ. дружествените дялове подлежат на отнемане в полза на държавата. Относно искането за отнемане на четири леки автомобила от „Вели петролиум“ ЕООД касаторът твърди, че по делото било безспорно доказано, че дружеството е контролирано от М. В. по см. на §1, т. 2 ДР ЗОПДНПИ /отм./, както и че за времето от учредяването си до края на проверявания период то не е разполагало със средства от дейността си. По отношение на искането за отнемане на посочените движими вещи съдът е посочил единствено, че не е установено по делото имуществото на дружеството да е незаконно. За да отговори на въпроса, касационният съд следва да подложи на преценка събраните по делото доказателства, предвид липсата на подробни мотиви, изложени от въззивната инстанция, а такава преценка във фазата по селекция на касационните жалби за достъпа им до касационно обжалване не е възможна. Въпрос във връзка с излагането на мотиви от съда не е поставен, поради което касационният съд е препятстван да даде отговор и на този въпрос.

Последният въпрос е допустимо ли е изтеглените от банкови сметки парични средства, неналични в патримониума на проверяваното лице в края на проверявания период, за които не е установен законен източник, да се третират само като доход на проверяваното лице, без да се отрази, че същите са разходвани, и как следва да се приемат за целите на ЗПКОНПИ такива парични средства – доход, разход или и двете. Отговор на този въпрос е даден с т. 1 от ТР № 4/2021 г., ВКС, ОСГК, в която се приема, че не представляват „имущество“ по смисъла на §1, т. 4 ДР ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1, т. 3 ДР ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Макар тълкувателното решение да е постановено след отмяната на ЗОПДНПИ и при действието на актуалния конфискационен закон, предвид единството на ползваната терминология разясненията му следва да се възприемат и по настоящия спор. Доколкото изводите на въззивния съд относно неналичните парични средства в края на проверявания период са в съответствие с тълкувателното решение, по последния въпрос не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.

На последно място, обжалваното решение не е очевидно неправилно, каквито твърдения касаторът навежда. В практиката на ВКС се приема, че очевидната неправилност е тежък порок, който е установим пряко от мотивите на обжалвания съдебен акт. Въззивното решение е очевидно неправилно, когато мотивите му са вътрешнопротиворечиви, изводите на съда са явно необосновани с оглед правилата на формалната логика и почиват на предположения. В случая оплакванията на касатора са свързани с нарушения на материалния и процесуалния закон, които се квалифицират като неправилност по смисъла на чл. 281 ГПК. Не е налице порок, който може да се установи единствено от съдържанието на самия акт, без да се извърши анализ на процесуалните действия на съда и страните и без да се обсъдят събраните по делото доказателства.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,