Определение № 217 от 02.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 99/2010 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частната жалба на В. В. Д. срещу О. № 984 от 24.09.2009 год. по ч.гр.д. № 897/2009 год. на Пловдивския апелативен съд. С него въззивният съд е оставил без уважение частната жалба на Д. срещу определението от 15.05.2009 год. по т.д. № 827/2008 год. с което Пловдивски окръжен съд е постановил отказ за разглеждане на иска на Д. срещу "БСПФ- М. ;ЕАД и "Магнолия Х. ;ЕАД за установяване, че сключеният на 30.11.2006 год. договор за залог на акции е нищожен, поради липса на форма и поради нарушение на закона. За да прекрати производството по делото, първоинстанционният съд е приел, че поради наличие в договора на арбитражна клауза, спорът подлежи на разглеждане от АС на БТПП. До същият извод е стигнал и съставът на ПАС, който е счел доводите на Д., че спорът е неимуществен по своя характер, за неоснователни. Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК. В изложението по чл.274 ал.3 вр.чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът се позовава на основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Формулирания въпрос е процесуалноправен – "Произнасянето на въззивния съд относно липсата на процесуални предпоставки за разглеждане на спора по реда на ГПК и установяване на несъществуващи основания за разглеждане на спора от А. съд по един очевидно неимуществен спор е съществен процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона". П. по т.1 е на ТР № 1 от 04.01.2001 год. и на ТР № 1/17.07.2001 год., както и на решения на 3-членни състави на ВКС, постановени при действието на ГПК-1952. П. на основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК е неконкретно. Настоящият съдебен състав счита, че касационен контрол ще следва да бъде допуснат на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК за произнасяне по твърдението за противоречие с цитираните Тълкувателни решения на ВКС. При произнасянето по частната жалба на Д., Пловдивският апелативен съд не е допуснал противоречие с ТР № 1/04.01.2001 год., постановено във връзка с правомощията на въззивните съдилища. ТР № 1/17.07.2001 год. свързано с правомощията на ВКС няма отношение към спора. В съответствие с процесуалния закон съставът на ПАС е обсъдил доводите на Д. за неарбитрируемост на спора, и изводът му, че те са неоснователни е правилен. Тезата на В. Д., че се касае за „един очевидно неимуществен спор” се дължи на както на неправилно тълкуване на термина имуществен, ката и на очевидно смесване на понятията „имуществен спор” и „установителен иск”. Както бе посочено по-горе, искът е за установяване недействителността на сключен между страните договор и оттук – съществуването или несъществуването на заложно правоотношение. Т.е. отнася се за право, оценимо в пари. Това, че даден установителен иск може да бъде квалифициран като неоценяем, не означава, че правото (съществуването или несъществуването на което е предмет на иска) е такова. Не се касае за спор за произход, съществуване/несъществуване на брак, родителски права, право на име и пр., а за установяване на конкретна облигационна връзка с преки имуществени последици. Налице е ясна арбитражна клауза, спорът е арбитрируем, поради което правилно съдилищата са приели отвод за подведомственост. Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.