Определение № 399 от 10.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 2764/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. М. К. против решение № 1844/19.07.2019г. по гр.д.№ 5363/ 2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 4567/06.07.2018 г. по гр.д.№ 124087/2016 г. на Софийски градски съд, за отхвърляне предявеният от касатора против ЗД „Бул Инс„ АД иск, с правно основание чл. 226 ал.1 КЗ /отм./, за присъждане обезщетение за неимуществени вреди от ексцес на уврежданията, в причинна връзка с ПТП от 08.10.2011 г., настъпило по вина на застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите водач на МПС, в размер на 60 000 лева, ведно със законната лихва върху същото, претендирана от от датата на ПТП, к а к т о и е отхвърлен предявеният иск за обезщетяване на имуществени вреди, за разликата между присъдените от първоинстанционният съд 1 800 лева и претендираните 2 396,53 лева. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, досежно съобразения обхват на силата на пресъдено нещо, формирана с решение № 1309/18.06.2015 г. по гр.д. № 1293/2015 г. на Софийски апелативен съд, с което предходно е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в причинна връзка със същото застрахователно събитие, ексцес спрямо които увреждания е предявен с настоящата искова молба. Оспорва се извода на съда, че претендираните увреждания – еректилна дисфункция, херния на лява подбедрица и разкъсани мускулни влакна на дясно рамо – са били предмет на производството по гр.д.№ 1293/2015 г. на САС, тъй като, макар да са били коментирани в мотивите на съдебния акт / а и обект на доказателствени искания /, доколкото исковата молба не ги визира и не съдържа петитум за обезщетяване на такива увреждания, за обезщетяване на същите не е формирана сила на пресъдено нещо, тъй като не са били предмет на спора – чл.298 ал.1 ГПК. Оспорва се правилността на формираната от въззивния състав преценка, като несъответна на събраните доказателства, че досежно останалите претендирани увреждания от ексцес - пневмонии и белодробни усложнения, енцефалопатия и дискова херния - не е установена пряка причинно следствена връзка между същите и ПТП от 08.10.2011 г., респ. да са усложнение на констатираните за претърпени от същото увреждания, обезщетени с преждепосоченото решение по гр.д.№ 1293/2015 г. на САС. Ответната страна – ЗД „ Бул Инс „ АД – не е депозирало отговор на касационната жалба. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване – само в частта по предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди, с оглед цената на иска на предявения за обезщетяване на имуществени такива - под минималния праг за касационна обжалваемост съгласно чл.280 ал.3 т.1 ГПК - съдебен акт. За да се произнесе настоящият състав съобрази следното: С предявеният иск за обезщетяване на неимуществени вреди от увреждания, заявени като съществували към датата на постановяване, но не обезщетени с влязлото в сила решение по гр.д.№ 1293/ 2015 г. на САС, както и като нововъзникнали усложнения, в резултат на получените при ПТП от 08.10.2011 г. увреждания, без разграничаването им в посочените две групи, ищецът претендира 60 000 лева, с оглед: претърпени множество пневмонии и белодробни усложнения, енцефалопатия, херния на лявата подбедрица, разкъсани мускулни влакна на дясно рамо, дискова херния и еректилна дисфункция. По делото са изслушани две съдебно - медицински експертизи, чиито заключения са съобразени от съда. За да потвърди отхвърлителното решение на първоинстанционния съд, въззивният съд е приел, че еректилната дисфункция не е в доказана причинна връзка с ПТП от 08.10.2011 г., тъй като предхожда като проявление същото, но и че единствено със степен на вероятност се заявява от вещите лица - по същество предположението – че проведените операции и телесните увреждания на ищеца са повлияли прогресиращо върху тази дисфункция. Паралелно е изказано съображението, че това увреждане, както и хернията на лява подбедрица и разкъсаните мускулни влакна на рамото, са били предмет на производството по гр.д.№ 1293/2015 г. на САС, като първото увреждане е отречено в причинна връзка с ПТП, а последните - обезщетени. Съдът е приел, че отправна начална точка на допустимия за изследване период на проявление на усложнения от настъпилите увреждания от ПТП е датата 18.05.2015 г. и считано след тази дата няма установено прекарани пневмонии. Отрекъл е твърдяната дискова херния да е в причинна връзка с ПТП, тъй като се е проявила едва четири години след същото, без да са констатирани болки в лумбалната област в историята на заболяването /очевидно съдът визира коментираната и от първоинстанционния съд липса на оплаквания с това съдържание след инцидента /. В изложението по чл. 284 ГПК касаторът формулира следния въпрос: Постановените решения по гр.д.№ 6489/2013 г. на СГС и по гр.д.№ 1293/2015 г. на САС ползват ли се със сила на пресъдено нещо по оттношение искането в настоящото съдебно производство, за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди - еректилна дисфункция, херния на подбедрицата и разкъсани мускулни влакна на рамото, които се нуждаят от операция ? Въпросът е обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие в приложението на чл.298 ал.1 ГПК от въззивния съд и приетото в т.18 от ТР 1/ 04.01.2001 г. по тълк.дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС / мотивите на съдебното решение не се ползват със сила на пресъдено нещо, констатациите относно доказателствените и правнорелевантните факти не са обхванати от спорния предмет /, както и в решенията по гр.д.№ 2042/2015 г. на ІІІ г.о., гр.д.№ 3848/2015 г. на ІV г.о., в определения по гр.д.№ 4927/2015 г. на ІV г.о. и гр.д.№ 5227/2015 г. на ІІ г.о. на ВКС. Без формулиране на правен въпрос е визиран за неправилен, като приет в разрив с установеното от доказателствата, извода на съда за установена като предхождащо проявила се, спрямо ПТП, еректилна дисфункция. В тази връзка страната твърди произнасяне в противоречие с т.10 от ТР № 1/2001 г. по тълк.дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, посочвайки, че ако съдът е имал съмнение относно това обстоятелство е следвало служебно да възложи експертиза. В евентуалност страната се позовава и на „ очевидна несправедливост „, имайки предвид допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.2 пр.; трето ГПК – „очевидна неправилност „ – обосновавайки я с доводите относими към приетата за формирана сила на пресъдено нещо ,досежно заявените увреждания – еректилна дисфункция, херния на подбедрица и разкъсани мускулни влакна на рамото. Формулираният въпрос не е правен - по принципното, еднозначно приложение на правна норма или правен принцип – а фактологичен, чийто отговор предпоставя съобразяване с конкретиката на спора и изискващ преценка на правилността на конкретното решение, дължима в производството по чл.290 ГПК и на основанията по чл.281 т.3 ГПК. Необосноваването на общия селективен критерий изключва необходимостта от коментар на допълнителния такъв. Впрочем, не отговаря на истината, че ищецът в предходното производство по обезщетяване на вреди, в причинна връзка с ПТП от 08.10.2011 г., не е въвел в предмета на същото увреждането еректилна дисфункция – макар и не по съответния ред, с исковата молба и последващите допълнителни молби. Същият изрично е ангажирал доказателства във връзка с това увреждане / протокол от 28.05.2014 г. по гр.д.№ 6489/2013 г. на СГС /, както и го е включил в писмената си защита пред съда. Въвеждането на допълнителен предмет на спора, в разрив с процесуалните правила, но в унисон с изявлението на ищеца, обуславя недопустимо въведен допълнителен предмет, недопустимо последващо обективно съединяване на искове, подлежащо на инстанционен контрол. Неупражненият такъв, обаче, предпоставя единствено недопустимо в тази му част решение, но последното - аналогично с допустимото - формира сила на пресъдено нещо, обвързваща страните. Аналогично стои въпроса и с усложнението от травмата на лявата подбедрица – херния на подбедрицата, съобразявано в предходното съдебно производство, като проявило се в хода на същото, на основание чл.235 ал.3 ГПК. Неформулирането на правен въпрос, във връзка с твърдението за необоснован от доказателствата правен извод / относно настъпила еректилна дисфунция преди ПТП /, изключва нуждата от коментар на цитираната задължителна съдебна практика, в качеството на допълнителен, поради необоснован общ селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Дори да би бил формулиран адекватен въпрос, същият отново не би бил правен, като непозволяващ сам по себе си промяна на правния резултат, доколкото наличието на установима причинно – следствена връзка на това увреждане с деликта е заявено само като съпътстващ извод за неоснователност на иска, при формиран и такъв, отнасящ се до заявяването му в предмета на предходно воденото производство по обезщетяване на вреди, приключило с влязло в сила съдебно решение. Очевидна неправилност на въззивното решение, по смисъла на чл.280 ал.2 пр. трето ГПК, е налице, когато е налице особено тежък порок, установим без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на съда и на извършените от него процесуални действия. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона – материален и процесуален - и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна, но едва след допускане на касационното обжалване, при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания по чл.280 ГПК. Неправилност от такъв характер не е установима само от мотивите на въззивния акт, а и самото й обосноваване в изложението е предпоставено от проверка, относно обхвата на силата на пресъдено нещо с влязло в сила друго съдебно решение, която никога не би могла да се извърши единствено чрез мотивите. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение