Определение № 3549 от 09.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 220/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. С. А., чрез процесуалния си представител адвокат Д. С., срещу решение № 247 от 25.10.2023 г. по в.гр.д.№336/2023г. на Шуменския окръжен съд, с което като е потвърдено първоинстанционното решение №449/08.06.2023 г. по гр. д. №342/2023 г. на Шуменския районен съд, е допусната съдебна делба между ищцата И. С. Т. и касатора А. С. А. на следния недвижим имот: апартамент №7, на първи жилищен етаж (етаж втори), със застроена площ от 65.72 кв.м., при граници: от изток - ап. 6, от запад - ап. 8 и стълбище, от юг - двор, от север - [улица](сега ул.“Съединение), от долу - партер, от горе - втори етаж, заедно с таванско помещение № 6 с обща площ от 9.5 кв.м., при граници: от изток - таван №5, от запад - таван №7, от север - общ коридор, от юг - двор, от горе - покрив, от долу - четвърти етаж, заедно с избено помещение №14 с площ от 11.50 кв.м., при граници: от изток - изба №13, от запад - стълбище, от юг - общ коридор, от север - [улица](сега [улица]), от горе - партер, от долу - земя, с 50050/1000000 ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху държавно дворно място, съставляващ парцел 1-ви, в кв.312 по плана на [населено място], [улица], ет. 2, ап. 7, с идентификатор за апартамента [№], попадащ в поземлен имот с идентификатор [№], при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - [№], [№]; под обекта - [№]; над обекта - [№], с административен адрес [населено място], [улица], ет. 2, ап. 7, при равни квоти. В касационната жалба се поддържа, че така постановеното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се моли да бъде отменено и да бъде постановено касационно решение по съществото на спора, с което предявеният иск за делба бъде отхвърлен със законните последици. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване е формулиран процесуалноправен въпрос, който според касатора е обуславящ за изхода на делото и произнасянето по който от настоящата касационна инстанция би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а именно: „редовно ли е упражнено процесуалното право на становище от страна в процеса по поискано спиране на делото, когато процесуален представител, който няма делегирано правомощие да упражни лични права на отговор на поискано от ответната страна искане за спиране, е изложил становище преди това искане за спиране да е било поискано в открито заседание“. Ответникът по касационната жалба- И. С. Т., е депозирала по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор, с който моли касационното обжалване на въззивното решение да не бъде допускано поради липса на предвидените в чл. 280, ал. 1 ГПК основания за това. Претендира присъждане на направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение. Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК и е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е приел за установено, че страните са сестри, като през 1990 г. Р. С. А. и А. А. А. (техни баба и дядо) са им дарили общо 1/2 ид. ч. от процесния недвижим имот, заедно с 50050/1000000 ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху държавно дворно място, съставляващо парцел I в кв. 312 по плана на [населено място], при граници: от изток [улица], от запад - [улица], от север - [улица], от юг - частни парцели, като дарителите са запазили правото си на ползване върху имота. Другата 1/2 ид.ч. са дарили на сина си А. А. А. (вуйчо на страните).С договор за доброволна делба от 30.01.1990 г., сключен с последния, собствеността на апартамента е била поставена в общ дял на двете сестри, при равни квоти.Въз основа на горното е формиран извод, че при така възникналата съсобственост помежду им върху делбения имот, делбата следва да бъде допусната при равни квоти, съгласно разпоредбата на чл. 34 ЗС. Изложени са съпътстващи мотиви, за неоснователност на оплакванията на А. за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от първоинстанционния съд, който не е уважил направени доказателствени искания на страната за лично явяване на ищцата, за да отговори на поставени от нея въпроси; не уважил искането за спиране на производството по делото за срок от шест месеца и дал ход на делото по недопустима молба, депозирана от процесуалния представител на ищцата.Посочено е, че процесуалното представителство е абсолютна предпоставка за допустимост на иск, предявен от представител - тя обуславя упражнението на правото на иск на представлявания от представителя и е условие за валидност на извършените от или спрямо представителя процесуални действия като за наличието на представителна власт съдът следи служебно, а въпросът за нейната липса може да бъде повдигнат по всяко време на делото.Представителната власт трябва да бъде доказана от представителя, за да бъде допуснат по делото като доказването става с акта, от който представителната власт произтича. Въпреки, че твърдения за липсва на представителна власт не се съдържат във въззивната жалба, от приложеното към исковата молба пълномощно е видно, че адвокат Г. Д. е редовно упълномощена от ищцата да я представлява и защитава в производството по съдебна делба, поради което и учреденото процесуално представителство е условие, за да бъде обвързан представляваният от правните последици на действието, предприето от представителя. Посочено е още, че в открито с.з. на 30.05.2023 г. ответницата чрез процесуалния си представител е направила искане по реда на чл. 176 ГПК за лично явяване на ищцата, за да отговори на въпроса: Кой живее в момента в жилището и съгласна ли е ответницата А. да закупи жилището, като наплати 1/2 от реалната стойност на имота, съгласно оценка на фирма за недвижими имоти.Прието е, че правилно доказателствено искане по реда на чл. 176 ГПК за явяване и отговаряне на поставения от ищеца въпрос, не е уважено, тъй като ищцата е изразила категоричното си становище за желание да закупи процесния имот, както и не е оспорила обстоятелството, че към момента в имота се намира ответницата заедно със семейството си.При изразеното категоричното становище на ищцата в депозираната молба от 19.05.2023.г., че не желае спиране на производството, за съда не е съществувала правна възможност да спре производството по взаимно съгласие на страните. Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване- правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната частна жалба до разглеждане в случая не са налице. Видно от поставените в основата на обжалваното въззивно решение правни мотиви, формулираният от касатора въпрос не представлява принципен процесуалноправен въпрос от обуславящо изхода на спора значение по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, и по него липсва произнасяне от въззивния съд.Касаторът не е обосновал и наличието на допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което е и самостоятелно основание за недопускане касационното обжалванена въззивното решение. Следва да бъде отбелязано, че съдържанието на пълномощното и обемът на представителната власт са нормативно уредени в чл. 33 и чл. 34 ГПК .Нормите не са непълни, неясни, нито противоречиви, не се нуждаят от тълкуване, по приложението им действително има установена практика и въззивният съд ги е приложил в съответствие с установената практика. С оглед на горното следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по касация направените в настоящото производство разноски, а именно сумата 800 лв. за адвокатско възнаграждение. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение