Определение № 147 от 08.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2006/2022 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. М. Д., представлявана от адв. П. З., срещу определение № 661 от 21.03.2022 г. по в. ч. гр. д. № 100/2022 г. на Бургаския окръжен съд, с което е оставена без уважение подадената от жалбоподателката частна жалба срещу определение № 128 от 17.11.2021 г. на съдия по вписванията при Бургаския районен съд за отказ от вписване на препис от саморъчно завещание на М. И. М., [дата на раждане], посочена в молбата до съдията по вписванията като М. И. М.. Жалбоподателката счита определението за неправилно и незаконосъобразно и иска неговата отмяна. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице, в преклузивния срок по чл. 276, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че производството пред съдията по вписванията при Бургаския районен съд е започнало въз основа на писмена молба на жалбоподателката с искане за вписване на препис-извлечение от обявено саморъчно завещание на М. И. М., с ЕГН [ЕГН], починала на 06.02.2021 г., с което последната е завещала на М. М. Д. цялото си недвижимо имущество. По делото е приложено заверено от съдията по вписванията копие от саморъчно завещание с дата 01.12.2020 г., съставено от лицето М. И. М., [дата на раждане] в [населено място], обл. Бургаска. Към него е приложено заверено от съдията по вписванията копие от протокол № 1655 от 04.03.2021 г. за приемане и обявяване на саморъчно завещание, подписан от молителя С. Д. Г. от [населено място] и от З. В., помощник-нотариус по заместване при нотариус Н. М., с рег. № 409 на НК. Приложен е и протокол за връщане на саморъчно завещание с дата 30.09.2021 г., подписан от С. Д. Г., свидетелите Т. А. Г. и Ю. А. А., както и от З. В., помощник- нотариус по заместване при нотариус Н. М.. С молбата до съдията по вписванията са приложени оригиналът на завещанието, както и пет броя нотариално заверени копия от нотариус В. Д., в чийто печат е записано, че се удостоверява верността на преписа, снет от частен документ, представен от М. М. Д.. В производството пред окръжния съд са събрани служебно данни за единния граждански номер /ЕГН/, за постоянен и настоящ адрес на М. И. М., предвид липсата на данни за тях в завещанието. При тези фактически данни въззивният съд е приел, че пред съдията по вписванията е представен подлежащ на вписване документ по смисъла на чл. 4, б. „к“ ПВ – оригиналът на процесното завещание. Посочил е, че при постановяване на отказа, съдията по впиванията е излязъл извън пределите на проверката по чл. 32а, ал. 1 ПВ, като е обсъждал наличието или липсата на воля на завещателя да извърши разпореждане в полза на лицето, което е поискало вписването на завещанието. Изложил е доводи, че както оригиналът, така и преписите, издадени от нотариус В. Д., не отговарят на изискванията на чл. 6, б. „а” ПВ, тъй като не съдържат данни за ЕГН и адрес на завещателката, а от служебно извършените справки се установява, че завещателката има регистрирани ЕГН, постоянен и настоящ адрес, поради което невписването им като реквизити на завещанието съставлява пречка за вписването на последното в имотния регистър, за която съдията по вписванията, респ. съдът в производството по обжалване действията на последния следят служебно. С оглед на това, въззивният съд е приел, че отказът на съдията по вписванията е законосъобразен. Преди да разгледа по същество частната касационна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. Допускането на касационното обжалване на въззивното определение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, както и при неговата вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност – чл. 280, ал. 2 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване на въззивното определение касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Следва ли саморъчното завещание да съдържа ЕГН на завещателя, при положение, че в закона /чл. 25, ал. 1 ЗН/ не е регламентирано такова изискване, а същото е посочено в чл. 6, б. „а“ ПВ, като с оглед на тази конкуренция между актовете, кой от тях следва да намери приложение; и 2. Непосочването на ЕГН на завещателя в саморъчно завещание, основание ли е за отказ на вписването му, при положение, че същото се установява пред съдията по вписванията с препис от акта за смърт на завещателя, чието представяне е задължително. Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира, че е налице соченото основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по поставените от касатора въпроси, обуславящи изхода на спора. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗН саморъчното завещание следва да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от завещателя, като подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания. Никъде в посочената разпоредба не се предвижда посочването на единен граждански номер нито на завещателя, нито на наследника, респ. заветника. Постоянният адрес на завещателя, както и неговият единен граждански номер следва да се съдържат в представените към молбата документи, необходими за извършване на вписването на завещанието /протокол за обявяване на саморъчно завещание, данъчна оценка на притежаваните имоти, декларация от заветника и др./, от които същите могат да бъдат установени от съдията по вписванията при извършваната от него проверка. Ето защо, следва се приеме, че непосочването в саморъчно завещание на ЕГН и на постоянен адрес на завещателя не е пречка за неговото вписване, след като същите се установяват от другите представени с молбата документи. При така дадения отговор на правния въпрос частната касационна жалба се явява основателна. В настоящия случай саморъчното завещание формално отговаря на посочените в чл. 25, ал. 1 ЗН изисквания, като същото е заявено за вписване с молба от 17.11.2021 г., към която са представени всички необходими документи за извършване на вписването, а именно протокол за обявяване на саморъчно завещание, преписи от завещанието, данъчна оценка на имотите, както и декларация от заявителката, в която са посочени имотите, които са и известни. В производството пред окръжния съд са събрани служебно данни за ЕГН, постоянен и настоящ адрес на завещателката М. И. М., предвид липсата на данни за тях в завещанието, поради което законови пречки за вписване на завещанието не са налице. Без значение за този извод е обстоятелството, че в случая саморъчното завещание е обявено от един, а представеният за вписване препис от него е заверен от друг нотариус, доколкото доказателственото значение и на двата преписа би било еднакво. Не представляват пречка за вписване на завещанието и обстоятелствата, че нотариусът, обявил саморъчното завещание, го е върнал на пълномощника на жалбоподателката и понастоящем то се намира у нея, както и че същата погрешно е посочила като лично име на завещателката М., вместо М.. В допълнение следва да се отбележи, че целта на вписването на обявено от нотариус завещание е да даде единствено гласност на факта, че то съществува и че бенефициентът е заявил намерение да се ползва от него, като валидността на самото завещание и евентуалните негови материалноправни последици са извън обхвата на проверката, която съдията по вписванията може да извършва. Изложеното налага отмяна на обжалваното определение, както и на потвърдения с него отказ на съдията по вписванията, като вместо това бъде разпоредено извършване на исканото вписване. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, ІІ г. о.,