Определение № 645 от 06.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1303/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Е. С. М. против разпореждане № 181 от 16.02.2023 г., постановено по в. гр. д. № 623/2022 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик, с което е върната подадената от жалбоподателката касационна жалба вх. № 375/13.01.2023 г. против постановеното по същото дело решение № 411/24.11.2022 г., поради неотстраняване на нередовностите й. Върховния касационен съд, състав на III гражданско отделение, намира следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с който се прегражда по-нататъшното развитие на делото, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С решение № 411 от 24.11.2022 г., постановено по в. гр. д. № 623/2022 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик е потвърдено решение № 835 от 22.07.2022 г. по гр. д. № 1397/2022 г. по описа на Районен съд - Пазарджик, с което са отхвърлени предявените от Е. С. М. против „Дим енд Ан“ ЕООД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 3 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищцата и осъждане на ответника да й заплати обезщетение за оставането й без работа в резултат на уволнението в продължение на шест месеца, потвърдено е и определение № 1961 от 20.09.2022 г., постановено по същото дело, с което е оставено без уважение искането на ищцата за изменение на решението в частта за разноските. Срещу въззивното решение Е. С. М. е подала касационна жалба вх. № 375/13.01.2023 г. по описа на ОС - Пазарджик. Като е констатирал, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за редовност, с разпореждане № 106 от 27.01.2023 г., докладчикът по в. гр. д. № 623/2022 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик я е оставил без движение. Дадени са конкретни указания за прилагане на изложение на основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК и за внасяне на държавна такса по сметка на ВКС. Съобщение е връчено на жалбоподателката на 31.01.2023 г., но не е последвало изпълнение на указанията. Разпореждането за връщане на касационната жалба е правилно. Основателно е оплакването в частната жалба, че дадените на жалбоподателката указания за внасяне на такса за допускане на касационно обжалване са неправилни, тъй като същата е работник/служител, касае се за трудов спор и на основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК не дължи държавна такса в производството. Независимо от това, към касационната жалба не е представено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което в тази част, указанията за представянето му са законосъобразни. Неоснователно е оплакването в жалбата, че основанията за допускане на касационно обжалване можело да се изведат по тълкувателен път от съдържанието на касационната жалба. Представянето на отделно изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК е изискване за редовност на касационната жалба съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и при дадени от съда указания непредставянето му е основание за прилагането на чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК. В случая ясно са били указани неблагоприятните последици от неизпълнението. Жалбоподателката е била длъжна да представи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, но не го е направила в предоставения й от съда срок. Неизпълнението е дало основание за връщане на касационната жалба, поради което разпореждането следва да се потвърди. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение