Определение № 465 от 16.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11676/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 11, ал. 4 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ). Образувано е по частна жалба от „А.К.М. ИНТЕРНАШЪНЪЛ“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, [улица], представлявано от управителя М. Мавров, чрез пълномощника адв. Н. Танков, срещу Определение № 2637 от 20.10.2023 г., постановено по адм. дело № 1486/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което на основание чл. 159, т. 4 от АПК е оставена без разглеждане жалбата на дружеството против писмо № РК3-10-00-2436#2/24.07.2023 г. на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, с което е отказана регистрация на краткосрочна заетост по реда на чл. 8, ал. 3 от ЗТМТМ на двама чужденци, граждани на трети държави, по подадена от дружеството декларация с рег. № РК3-10-00-2436/07.07.2023 г., и производството по делото е прекратено. В частната жалба са изложени оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържат се съображения за наличие на правен интерес у дружеството от оспорване по съдебен ред на издадения административен акт, поради настъпване на неблагоприятни последици в правната сфера на работодателя. Ответникът – изпълнителния директор на Агенция по заетостта, в срока по чл. 232 от АПК не ангажира становище. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд – Бургас е образувано по жалба на „А.К.М. ИНТЕРНАШЪНЪЛ“ ЕООД против писмо № РК3-10-00-2436#2/24.07.2023 г. на изпълнителния директор на Агенция по заетостта, в което е обективиран отказ за регистрация на краткосрочна заетост по чл. 8, ал. 3 от ЗТМТМ на двама чужденци – О. Данилов, гражданин на Руската Федерация и О. Шемет, гражданин на Украйна, поради това, че не са спазени процедурата и изискванията по чл. 11, ал. 1, т. 2 от ЗТМТМ относно изпълнение на § 1, т. 6 от допълнителните разпоредби на Закона за чужденците в Република България, установени от съответните нормативни актове за упражняване на съответната професия от чужденец в страната. За да приеме оспорването на обжалвания административен акт за недопустимо, поради липса на правен интерес, първоинстанционният съд е аргументирал теза, че постановеният отказ засяга правната сфера на чуждите граждани, чиято регистрация на краткосрочна заетост е отказана и именно те са субектите, неблагоприятно засегнати, понеже по отношение на тях настъпва ефектът на прекратяване или ограничаване на субективни права, както и хипотезите на невъзможност за упражняване на субективни права, за които законът предвижда издаване на административния акт. Съответно те са лицата, процесуално легитимирани да оспорват процесния административен акт по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав на ВАС - шесто отделение намира, че административният съд правилно и обосновано, въз основа на събраните доказателства е достигнал до извод, че в конкретния случай по отношение на дружеството жалбоподател не е налице правен интерес от обжалване на постановеното решение на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта. Правният интерес определя лицата, които са носители на правото на оспорване. Това са тези субекти, които са засегнати от оспорения акт, и поради това имат интерес от правна защита, за осъществяване на която законът им е предоставил правото на обжалване. Липсата на правен интерес от търсената съдебна защита означава, че не е налице твърдяното от оспорващия засягане или застрашаване от акта на негови субективни права, свободи и законни интереси, както и пораждане на задължения. В случая съдът правилно е приел, че липсва пряк и личен интерес от оспорването на дружеството „А.К.М. ИНТЕРНАШЪНЪЛ“ ЕООД, което е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на подадената жалба, за която съдът следи служебно. Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗТМТМ достъп до пазара на труда в Република България се разрешава на гражданин от трета държава, когато същият алтернативно: 1. има трудов договор с местен работодател; 2. е командирован или е изпратен в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България; 3. е преместен по вътрешнокооперативен трансфер или 4. извършва дейност на свободна практика. Нормата на чл. 8, ал. 2 от ЗТМТМ урежда хипотеза, при която право на достъп до пазара на труда могат да получат граждани на трети държави, които законно пребивават на територията на Република България, когато са лица от български произход – до получаване на разрешение за постоянно пребиваване. В чл. 8, ал. 3 е уточнено, че лицата, попадащи в горната хипотеза, могат да упражняват заетост след регистрация от работодателя в Агенцията по заетостта при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона. В конкретния случай пред първоинстанционния съд е оспорен именно отказ на изпълнителния директор на Агенция по заетостта, постановен в хипотезата на чл. 8, ал. 3 от ЗТМТМ, поради обоснован извод, че представените от дружеството работодател документи не аргументират регистриране на краткосрочна заетост на чужди граждани на горното основание. При тези данни правилно съдът е посочил, че законовата уредба предвижда дружеството жалбоподател да инициира производство по регистрация пред Агенцията по заетостта, но в това производство то не упражнява свое законово признато материално право, съответно правото да оспори издадения отказ принадлежи на гражданите на трети страни и по аргумент от чл. 26, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от АПК е недопустимо е да се подава жалба в защита на чужди права и законови интереси. Това е така, защото според чл. 26, ал. 2 от ГПК, приложим субсидиарно съгласно чл. 144 от АПК, освен в предвидените от закон случаи, никой не може да предяви от свое име чужди права пред съд. Упражняването на субективно материално право, в хипотеза на процесуална субституция, е изключение и е допустимо само в случаи предвидени със закон, какъвто настоящият не е. В случай, че административният орган се произнесе с акт, разрешаващ достъп до пазара на труда, то правата и задълженията биха се породили в патримониума на физическите лица, а не на техния работодател, което обуславя процесуална легитимация на гражданите на трети страни в хипотезата на чл. 8, ал. 3 във връзка с чл. 11, ал. 3 от ЗТМТМ. Предвид изложеното настоящият състав приема, че оспореното определение не страда от пороците, релевирани с частната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо във връзка чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,