Определение № 172 от 07.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1162/2013 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от адв.В.– пълномощник на С. Б. Б. от [населено място], против определение № 451/18.12.2012год. по гр.д.№ 903/2012г. по описа на Върховен касационен съд, ІІ г.о., с което е оставена без разглеждане касационната й жалба против постановеното въззивно решение, като процесуално недопустима. Правят се оплаквания за неправилност на постановеното определение, като се твърди, че съдът в нарушение на нормата на чл.235 ал.3 ГПК не е взел предвид фактите, настъпили след предявяване на иска. Според жалбоподателя такъв факт е увеличаването на данъчната оценка на спорното право към момента на подаване на касационната жалба. Прилага към жалбата удостоверение за данъчна оценка, актуална към 14.01.2013г. Искането е за отмяна на атакуваното определение и разглеждане на касационната жалба. Ответникът Т. А. Т. - Ж. в писмения си отговор, подаден чрез пълномощника си Б. Б. Ж., изразява становище, че частната жалба е неоснователна и атакуваното определение следва да остане в сила. Ответниците Б. Н. Б. и А. Н. Б. не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе съобрази следното: Частната жалба е допустима – подадена е в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от легитимирано лице. Разгледана по същество е неоснователна. За да остави без разглеждане подадената касационна жалба, като процесуално недопустима, съставът на ВКС е отчел обстоятелството, че цената на иска е под 5000 лв., която сума ограничава касационното обжалване на постановеното въззивно решение, съгласно разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК/в редакцията й в ДВ бр.100/2010 год.,в сила от 21.12.2010 год./ Чл.280 ал. 2 от ГПК предвижда критерий - установен минимален праг на цена на иска от 5000лева, който изключва приложното поле на чл.280ал.1 от ГПК. Разпоредбата е императивна и съгласно нея не подлежат на касационно обжалване решения на въззивния съд по граждански дела, с цена на иска под 5000 лева. Касационната жалба е депозирана в окръжния съд на 16.07.2012 г., поради което с оглед разпоредбата и по аргумент от § 25 от ПЗР на ЗИД на ГПК /ДВ бр. 100/2010 г./, по отношение на подадената касационна жалба следва да се приложи разпоредбата на чл. 280 ал. 2 от ГПК, в редакцията от 21.12.2010 г. Искът е предявен на 15.03.2011г., поради което по отношение на определяне цената на иска е приложима разпоредбата на чл. 69 ал.1 т.2 ГПК. Съгласно тази разпоредба, цената на предявения иск с правно основание чл.124 ГПК е в размер на данъчната оценка на имота. Видно от удостоверението за данъчна оценка /л.12 от първоинстанционното производство/, представено от ищеца при завеждане на делото, данъчната оценка на спорното право е 4522,70лв. Следователно тази сума, като цена на иска, обосновава извода на предходния състав на ВКС за недопустимост на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 2 от ГПК. Неоснователни са изложените в частната жалба доводи за това, че цената на иска следва да се преценява към момента на подаване на касационната жалба. Цената на иска се определя към момента на неговото предявяване и се посочва от ищеца, а въпросът за нея може да бъде повдигнат от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. Срокът е установен по съображения за правна сигурност, тъй като цената на иска е от значение не само за определяне на държавната такса, но и обуславя родовата подсъдност на делото. След този момент посочената от ищеца или определената от съда в случай на несъответствие цена на иска става окончателна и не може да бъде променяна, освен в случай на изменение на размера на иска по реда на чл.214 ГПК. Настъпилите в течение на процеса промени в данъчната или в пазарната оценка на спорното право, не влияят върху цената на иска. С оглед изложеното обжалваното определение, като законосъобразно постановен акт, следва да бъде оставено в сила.