Определение № 5246 от 18.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1105/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. №13407/28.07.2023г., допълнена с касационна жалба вх. №19173/08.11.2023г. и касационна жалба вх. №19245/09.11.2023г. от „Интрейд Инженеринг" АД, представлявано от управителя И. А. срещу решение №677/09.06.2023г. по гр. дело №982/2021г. по описа на ОС – Бургас. Касаторът счита, че решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на процесуалните правила. Твърди, че е било допуснато съществено процесуално нарушение от въззивния съд, който е отказал да извърши проверка на доказателствата и е пропуснал да разгледа заявеното от жалбоподателя искане за право на задържане. В изложението по чл. 284, ал.1, т. 3 ГПК касаторът посочва следните основания за допускане до касационно обжалване:

1. основанието по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. Второ ГПК, като излага, че решението е недопустимо доколкото въззивната инстанция не е извършила проверка на предявеният иск, който касаторът счита за недопустим, тъй като [община] никога не е била собственик на земята, нито на сградите посочени в иска. Счита, че при липса на пасивна процесуална легитимация, съдът не би следвало да се произнася по съществото на спора, а да прекрати производството по делото в тази част. Твърди, че решението е недопустимо и в частта му, с която съдът се е произнесъл по ревандикационния иск за сградите и земята;

2. наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се мотивира с произнасянето на въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по въпроса за задължението на въззивния съд да обсъди всички направени от страните доводи, като изложи съображения кои от тях намира за неоснователни и защо. Твърди се, че въпросът дали има валидно разпореждане на общинския съвет с процесните частни имоти в ответното дружество, който е от значение за изхода на спора въобще не е обсъден от въззивната инстанция, което е в нарушение със съдебната практика, обективирана в ППВС №7 от 27.ХII. 1965г., Решение № 173/ 03. 01. 2016 г. на В КС по т. д. № 1689/ 2015г.; II т.о., Решение № 15/ 30. 01. 2015 г. на ВКС по гр. д. № 4604/ 2014 г., IV г. о.; Решение № 69/ 09. 07. 2015 г. на ВКС по гр. д. № 1582/2014 г., IV г. о.

3. По следващия въпрос: Приложим ли е редът, установен в Търговския закон, за извършване на непарична вноска в капитала на общинско с изцяло общинско участие в капитала, в случаите, когато не се касае за преобразуване на общинско предприятие по смисъла на ЗППДОП /отм,/, а за възникване на ново търговско дружество по смисъла на ТЗ, касаторът счита, че е налице основание по чл. 280, ал. 2, т. 3 ГПК, тъй като той е от значение за точното прилагане на закона, и за развитието на правото.

4. Наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, се мотивира с произнасянето на съда в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Решение №16/08.02.2013г. на ВКС по гр.д. №621/2012г., по въпроса дали изводът, че процесният имот е предоставен за стопанисване и управление /с оглед приложението на чл. 17а ЗППДОП /отм// може да се основава на доказателства, в които имотът, не е индивидуализиран. Твърди се, че като е приел, въпреки липсата на индивидуализация на процесното имущество, че процесните земя и сгради са били сред ДМА на ДФ ФИНА МЕХАНИКА, съдът се е произнесъл в противоречие с посоченото решение, в което се приема, че даден имот е предоставен за стопанисване и управление на общинска фирма не може да се основава на доказателства, в които имотът, за който се твърди, че е предоставен за стопанисване и управление, не е индивидуализиран чрез никакви индивидуализиращи белези, което в настоящия случай най-вече се отнася процесната земя.

5. Касаторът счита, че решението е очевидно неправилно- което е основание за допускането му до касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. последно ГПК, тъй като въпреки, че в приетите по делото документи процесната земя не е спомената, нито индивидуализирана, въззивният съд е приел, че в тях се визира именно „процесният имот”.

6. Налице е основание за допускане по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като по въпроса: „Допустими ли са, при приложението на ГПК /обн. Изв, бр. 12/1952г., в редакцията му от ДВ, бр. 53 от 30,06.2007г., в сила от 30.06.2007г., отм., бр. 59 от 20.07.2007г., в сила от 1.03.2008г./ нови доказателства пред въззивния съд и след закритото /разпоредителното/ и първото по делото заседание, не само при обективна невъзможност за своевременното им представяне, но и когато непредставянето им се дължи на небрежното й процесуално поведение, щом като те са от съществено значение за изхода на делото“ касаторът сочи, че съдът се е произнесъл в противоречие с относимата по приложението на отменения процесуален закон задължителна тълкувателна практика - т.7 от ТР №1 от 4.01.2001г. на ВКС по т. гр. д. №1/2000г., ОСГК. Този въпрос се поставя по повод твърдението на касатора, че във въззивното производство неколкократно е поискал допускането на съдебно-икономическа експертиза за установяване на извършените подобрения от ответното дружество трети добросъвестен собственик във връзка със своевременното възражение за право на задържане от ответната страна до изплащане на признатите от съда значителни суми за подобрение. Отделно от това твърди, че съдът е отказал да конституира държавата като трето заинтересувано лице въпреки многобройните доказателства в т.ч. актове за държавна собственост, а въззивната инстанция е допуснала съществени процесуални нарушения като е приключила събирането на доказателства и производството по същество при условията на висящо частно производство по конституиране на заинтересовани лица- помагачи. По изложените съображения моли жалбата да бъде допусната до касационно обжалване и уважена в нейната цялост.

Чрез депозирания писмен отговор, ответникът – [община] оспорва касационната жалба, като моли да не бъде допускана до касационно обжалване, тъй като липсват основанията по чл. 280 ГПК за това. Излага, че решението не е нищожно, недопустимо, нито очевидно неправилно. Отделно излага и съображения за неоснователност на касационната жалба като оспорва твърдението на касатора за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения. Счита, че след обстоен анализ на всички събрани по делото доказателства, съдът е достигнал до обоснован извод за основателност на предявения от Общината иск.

Постъпила е и касационна жалба вх. №13406/28.07.2023г., допълнена с жалба вх. №19169/08.11.2023., допълнена с касационна жалба Вх. 19247/09.11.2023г. на ПФК „НЕФТОХИМИК" АД, представлявано от управителя И. А. срещу решение №677/09.06.2023г. на БОС по в. гр. дело №982/2021г. Според касатора решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като въззивният съд по същество е отказал всякаква проверка, събирането на доказателства и анализ на вече събраните такива. Счита, че е допуснато и съществено процесуално нарушение с отказа да санира незаконосъобразното определение на първоинстанционния състав, с което е отказано приемането на правото на задържане и съответно са отказани свързаните с него доказателствени искания. При тези процесуални нарушения излага, че обжалваното решение е и по- скоро нищожно, освен необосновано и немотивирано. Твърди, че липсват доказателства за изваждане на имота от баланса на активите и съответно отразяване в ТР, при наличието на огромно разминаване между стойността на разпоредените имоти от общински съвет - Б. и стойността на тези, които са описани в ТР. Според касатора решението по т.5.2 от Протокол №26/12.12.1997г. не представлява волеизявление за разпореждане с право на собственост, принадлежащо на дружеството, насочено към безвъзмездното прехвърляне на това право на [община]. В изложението по чл. 284, ал.1, т. 3 ГПК касаторът в 6 пункта е посочил касационни основания, идентични със съдържащите се в изложението към касационната жалба на „Интрейд Инженеринг" АД.

Чрез депозирания писмен отговор, ответникът – [община] оспорва същата, като моли да не бъде допускана до касационно обжалване, тъй като липсват основанията по чл. 280 ГПК за това. Излага, че решението не е нищожно, недопустимо, нито очевидно неправилно. Отделно излага и съображения за неоснователност на касационната жалба като оспорва твърдението на касатора за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения. Счита, че след обстоен анализ на всички събрани по делото доказателства, съдът е достигнал до обоснован извод за основателност на предявения от Общината иск.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.

Досежно наличието на предпоставките за допускане до касационно обжалване, настоящият състав на Върховния касационен съд съобрази следното:

Производството е образувано по иск с правно основание чл. 108 ЗС. Ищецът [община] твърди, че е собственик по силата на решение по протокол №26 от заседание на Общински съвет-гр.Б., проведено на 12.12.1997г. /с което капиталът на “Фина механика“ ЕООД е намален/, на недвижим имот, публична общинска собственост като отреден за задоволяване на обществени потребности от местно значение, представляващ дворно място от 239 кв.м., ведно с построената в него четириетажна масивна сграда, с разгъната застроена площ от 471.98 кв.м., представляващ имот с пл. №588, в УПИ №..., кв.45 по плана на ЦГЧ на [населено място], актуван с Акт за публична общинска собственост № 989/27.10.1998г., с настоящ адрес: [улица], [населено място], съставляващо идеална част от поземлен имот с идентификатор [№], целият с площ от 2537 кв.м., ведно с изградената в същия четириетажна масивна сграда, с разгъната застроена площ от 471.98 кв.м., с идентификатор [№], с предназначение - административна, делова сграда. Счита, че същите, съобразно условията на договора за приватизация, не са преминали в патримониума на „Фина механика“ – АД, поради което това дружество не е могло валидно да се разпореди с правото на собственост в полза на „Интрейд груп“ – АД, последното – в полза на „Фина механика“ – АД, което от своя страна не е могло валидно да учреди върху тях договорна ипотека в полза на „Първа инвестиционна банка“ – АД. Ищецът претендира след като спрямо всички ответници бъде установено правото му на собственост, те да бъдат осъдени да му предадат владението върху съответните части от имотите както следва: от „Професионален футболен клуб Нефтохимик“ АД- предаване на владението на дворно място от 239 кв.м., ведно с построената в него четириетажна масивна сграда, съставляващо идеална част от поземлен имот с идентификатор [№], целият с площ от 2537 кв.м., с предназначение административна, делова сграда, състояща се от 5 самостоятелни обекта на собственост с посочени идентификатори, с предназначение за офис; от „Професионален футболен клуб Ч. Б.“ АД- владението на реално обособена част от същата четириетажна масивна сграда, с РЗП от 471.98 кв.м, представляваща магазин на първи етаж с площ от 46 кв.м. – СОС с идентификатор [№], с площ от 41.71 кв.м., с предназначение за търговска дейност и СОС с идентификатор [№], с площ от 8.60 кв.м., с предназначение за търговска дейност; от „Хотелски комплекс Ч.“ ЕАД- владението на втори и трети етаж от същата четириетажна масивна сграда, съставляващ самостоятелен обект с идентификатор [№], с площ от 147.81 кв.м., с предназначение за офис и самостоятелен обект с идентификатор [№], с площ от 91.29 кв.м., с предназначение за офис. Ищецът моли за отмяна на основание чл.431, ал.2 ГПК /отм./ като неверен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 44/28.02.2002г., том 1-4, рег. № 697, дело № 37/2002г., вписан в службата по вписванията с вх. № 1134/28.02.2002г., акт 65, том 3, дело № 601, с който “Интрейд Инженеринг“ АД е признат за собственик на описания имот.

Ответниците оспорват така предявените искове.

От фактическа страна въззивният съд е приел за установено следното:

С акт за държавна собственост №8286/24.12.1985г. и №8356/14.01.86г., на осн. чл.98 ЗТСУ – отчуждаване със заповед №1275/28.10.1985г. на ОНС - Б., като държавни са актувани дворни места от съотв. 212 кв.м. и 22.98 кв.м., които са предоставени за оперативно управление на СД „Местна промишленост и битови услуги“. Със заповед №18/20.01.1986г. и заповед №201/01.03.89г. на ОбНС Б. имотите са предадени на ППУ „Фина механика“ – [населено място]. Видно от представеното разрешение за строеж №11/20.03.1985г., на ППУ „Фина механика“ е разрешено да построи представителни ателиета за услуги по [улица]. След влизане в сила на Указ 56, ППУ „Фина механика“, е преобразувано в ОФ „Фина механика“, а в последствие - „Фина механика“ ЕООД.

На заседание на Общински съвет – Б., проведено на 12.12.1997г., е взето решение за намаляване капитала на общинското дружество „Фина механика“ ЕООД, с балансовата стойност на дълготрайни активи, сред които сграда и терен на [улица]. Със същото решение управителят на „Фина Механика“ ЕООД е задължен да извърши вписване на промяната в ТР на ФО при БОС и да предаде обектите на ОП “Общински имоти“. С решение от 27.05.1998г. на БОС по ф.дело № 1917/1996г. в Търговския регистър е било вписано намаляването на капитала. На осн. чл.2, ал.1, т.6 е съставен е Акт за публична общинска собственост №989/27.10.1998г., с който горепосоченият имот като четириетажна сграда с разгъната застроена площ от 471.98 кв.м. и дворно място от 232.98 кв.м., са актувани като общински на основание чл.2, ал.1, т.6 ЗОС.

На 09.12.1998г., с договор за приватизационна продажба на пакет от 763213 дяла, 80% от капитала на „Фина механика“ ЕООД [населено място], са продадени на „Фина Механика“ АД. В чл. 3 от договора подробно са описани имотите, собственост на приватизиращото се дружество, сред които не са посочени процесните сграда и терен, описани по-горе, които са изключени от капитала на дружеството. Промените по отношение на “Фина Механика“ ЕООД и преобразуването му във „Фина механика“ ООД са вписани с решение на БОС от 28.06.1999г. по ф.дело № 1917/1996г. С решение на БОС от 29.07.1999г., по същото дело, е вписана промяна, според която новото наименование “Фина механика“ ООД е “Интрейд Инженеринг“ ООД. С решение на БОС от 23.10.2000г., е вписано преобразуването на „Интрейд Инженеринг“ ООД в „Интрейд Инженеринг“ АД.

С нотариален акт №44/28.02.2002г., дело №37/2002г., „Интрейд Инженеринг“ АД е признато за собственик на четириетажната сграда и на терена, върху който тя е построена. С последващ нотариален акт №54/11.03.2002г., дело №45/2002г., „Интрейд Инженеринг“ АД продава на „Фина механика“ АД процесната сграда и терен. С нотариален акт №8/26.09.2002г., дело №174/2002г. „Фина механика“ АД учредява договорна ипотека в полза на “Първа инвестиционна банка“ АД върху сградата и терена.

На 15.06.2002г. между продавача „Фина механика“ АД и купувача „Обединени спортни клубове-Ч.“ АД, е сключен предварителен договор за покупко-продажба на магазин на първи етаж със застроена площ от 46 кв.м., находящ се в четириетажната сграда с уговорка, че владението върху обекта ще бъде предадено на купувача в деня на подписване на договора.

Със заповед № 17/13.01.1999 г. на заместник кмета по ТСУ, влязла в сила на 26.04.1999 г. е одобрено попълване на кадастралния план на ЦГЧ с четириетажната масивна сграда в имот пл. №588, границата между имоти с пл. №588 и 589 е коригирана, като същата минава по калканите на сградите в двата имота. След влизане в сила на заповедта, имот пл. №588 е с площ от 239 кв.м. и е идентичен с бивш п-л ІІ и част от бивш п-л Х, в бивш кв.268, а имот пл. №589 е идентичен с останалата част от бивш п-л Х. Съгласно действащия ПУП, одобрен със заповед № РД-02-14-142/1989г. на председателя на Комитета по ТСУ при Министерски съвет, имоти с пл. №588 и 589 попадат в УПИ [№], кв.45, по плана на ЦГЧ с обща площ 2524 кв.м., отреден за „административна делова сграда, киносалон, жилищно строителство и КОО”,

За индивидуализиране на процесните имоти, в първоинстанционното производство е изслушана съдебно – техническа експертиза, която дава пълно описание на процесните имоти, представляващи дворно място и сграда.

Във връзка с оспорването от ответника „Интрейд инженеринг“ АД на истинността на Акт за публична общинска собственост №989/27.10.98г., е било проведено отделно исково производство, до приключването на което настоящото е бил спряно. С влязло в сила Решение №VІ-108/21.06.2016г. по ВГД №1398/2015г. на БОС, искът на „Интрейд инженеринг“ – АД за признаване на АПОС за неистински, е отхвърлен.

За установяване на обстоятелството дали процесните имоти са били част от баланса на „Фина механика“ – ЕООД, респ. – дали са преминали в патримониума на „Фина механика“ – АД с договора за приватизация, в хода на делото са били приети три СИЕ.

Според тройната СИЕ, в инвентарната книга на “Фина Механика“ ЕООД, към 09.12.1998г. по сметка 203-сгради е записан ДМА с наименование четириетажна масивна административна сграда с местонахождение [улица]. Сградата е заприходена на 28.07.1989г. Към 31.12.1997г. няма данни за записването на имота в баланса на „Фина механика“ ЕООД. В о.с.з. на 11.02.2010г., вещите лица уточняват, че към момента на приватизацията през 1998г. сградата не е включена в активите на приватизираното дружество. В амортизационния план на дружеството сградата е включена чак през декември 1998г., т.е. след приватизацията. Всички останали сгради фигурират в балансите преди тази дата. Според вещото лице Т. Д., извършила третата СИЕ, в досието на “Фина механика“ в Държавен архив не се съхраняват първична документация и счетоводни сметки, а само балансите, в които се съдържа обобщена цифрова информация, поради което не може да се отговори дали имотът е бил в баланса на дружеството към 24.12.1989г. и към 14.05.1996г. Според експертизата, единствената налична информация е решението на ОС – [населено място] за намаляване на капитала със стойността на сградата и терена, от което може да се направи косвен извод, че преди 12.12.1997г. имотът е бил в капитала на “Фина механика“ ЕООД. От документите, съхранявани в ТР, не може да се установи каква е била балансовата стойност на имота, преди да бъде намален капиталът на „Фина механика“ ЕООД. Не може да се установи дали стойностите на сградата и терена, посочени в решението на ОС за намаляване на капитала, съответстват на стойността по балансите на дружеството за този имот, тъй като в балансите е посочена обща стойност за всички имоти.

Въззивният съд е посочил, че с протоколно определение от 18.03.2010г. първоинстанционният съд не е приел за съвместно разглеждане възражението на ответника за право на задържане на процесния имот до заплащане на стойността на направените в него подобрения. Поради това първоинстанционният и въззивният съд са оставали без уважение доказателствените искания за установяване стойността и вида на подобренията.

От правна страна, въззивният съд е съобразил, че с приемането на нормата на § 7 ПЗР ЗМСМА /от 17.09.91г. - ДВ бр.77/91г./, преминават в собственост на общините посочените в разпоредбата държавни имоти, с което всъщност започва процес на отделяне на общинската собственост от държавната. С нормите на Указ 56/1989г. за стопанската дейност /отм./, Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество от 1991г. /ЗОЕТДДИ -отм./, и Закона за преобразуване на държавни и общински предприятия от 1992 г. /ЗППДОбП- отм./ се извършва трансформиране на държавната собственост при преобразуването на държавните и общински предприятия в търговски дружества. С това се извършва промяна на собствеността, като предоставеното за стопанисване и управление държавно или общинско имущество, включено в капитала на новообразуваното дружество, става собственост на последното, в качеството му на самостоятелен стопански субект, независимо от имуществото на собственика – държавата или общината.

Позовавайки се на разпоредбата на чл.2, ал.1, т.6 ЗОС в първоначалната ѝ редакция, въззивният съд е приел, че след изключване на процесните дворно място и четириетажна сграда от капитала на общинското дружество „Фина механика“ – ЕООД, същите са преминали в собственост на собственика на капитала на дружеството – в случая [община]. Поради което е счел, че отразеното в АПОС законово основание е валидно придобивно основание. Посочено е също, че възражението на ответниците, че съставеният АПОС е неистински, е отречено с влязло в сила решение по предявен от „Интрейд инженеринг“ АД срещу [община] иск.

Предвид изложеното, въззивният съд е направил извод, че [община], в качеството си на собственик на „Фина механика“ – ЕООД, валидно е изключила от капитала на дружеството процесните имоти и последните не са включени в предмета на сключения приватизационен договор, по силата на който праводателят на ответниците е придобил 80% от капитала на общинското дружество. Имотите са се върнали в патримониума й на горепосоченото основание, поради което е съставен валиден акт за публична общинска собственост за тях.

Счел е, че владението върху имотите следва да бъде предадено от останалите ответници, които упражняват фактическа власт върху тях, съобразно посоченото в решението на първоинстанционния съд.

Производството е образувано по касационни жалби на „Интрейд Инженеринг" АД и ПФК „НЕФТОХИМИК" АД, т.е. въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение по отношение на останалите ответници е влязло в законна сила.

При така изложените мотиви на въззивната инстанция, се обосновава извод, че не са налице основания за касационно обжалване.

На първо място следва да се посочи, че липсва основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като въззивното решение не е недопустимо. Съдът се е произнесъл в рамките на валидното му сезиране. След като е преценил наличието на твърдяното от ищеца основание за собственост, съдът е осъдил ответниците да му предадат имотите на осн. чл. 108 ЗС доколкото е установил, че те владеят същите без основание.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е обусловено от посочването на правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК / ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. С определението по чл. 288 ГПК касационният съд трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба.

По поставения въпрос относно задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи на страните, като изложи съображения кои от тях намира за неоснователни и защо, не се установява противоречие със съдебната практика. Напротив, именно в съответствие с нея, въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства в контекста на твърденията на страните. В случая мотивите на въззивната инстанция са ясни и формирани в резултат на собствената й дейност по оценка и анализ на събраните по делото доказателства, вкл. и на експертизите, приети в хода на първоинстационното производство, и обсъждане на доводите и възраженията на страните. При осъществяването на тази своя решаваща дейност съдът е спазил правилата на формалната и правната логика, като е изложил обосновани фактическите констатации и правните изводи. Съдът се е произнесъл като въззивна инстанция, като сам е установил фактите по делото и е изградил свои правни заключения. Обстоятелството, че жалбоподателят не е съгласен с крайния резултат от въззивната проверка и в тази връзка излага аргументи за неправилност на изводите на решаващия съд, не е предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК.

Поставеният втори въпрос: „Приложим ли е редът, установен в Търговския закон, за извършване на непарична вноска в капитала на общинско дружество с изцяло общинско участие в капитала, в случаите, когато не се касае за преобразуване на общинско предприятие по смисъла на ЗППДОП /отм./, а за възникване на ново търговско дружество по смисъла на ТЗ?“ не кореспондира на фактите по делото. Видно от събраните доказателства, „Фина механика“ ЕООД е била общинска фирма. На заседание на Общинския съвет на [населено място], проведено на 12.12.1997г. е взето решение капиталът на дружеството да се намали с балансовата стойност на дълготрайните материални активи- сграда и терен на [улица]. Това решение е взето въз основа на докладна записка на надзорния съвет на Мероприятия „Общинска агенция за приватизация“, в която се посочва, че тези обекти не са свързани с основната дейност на приватизиращата се фирма и не следва да се приватизират заедно с нея. Намаляването на капитала на „Фина механика“ – еднолично дружество с общинско имущество от 20 064 000лв., извършено с две последователни решения на Общинския съвет /второто от които е посоченото по-горе/, е било надлежно вписано в Търговския регистър по сила на решение от 27.05.1998г. на БОС, ФО. В резултат на така изпълнената процедура, на 27.10.1998г. е издаден и АОС №989, с което четириетажната сграда с разгърната площ 471.98 кв.м., и дворно място 232.98 кв.м. са актувани като публична собственост.

Към дата на сключване на договора за приватизационна продажба на пакет от 763 213 дяла, представляващи 80% от капитала на „Фина механика“, [община] е прехвърлила на Фина Механика АД на осн. чл. 25, ал.2, т. 3 ЗППДОП собствеността на посочените 80% от капитала, като в чл. 3 в предмета на договора е включен недвижим имот, находящ се в [населено място], който е различен от процесните.

Доколкото „Фина механика“ е била общинско предприятие и прехвърлянето на капитала е извършено на осн. чл. 25 от ЗППДОП, и не се касае за възникване на ново търговско дружество с внасяне на непарична вноска по реда на Търговския закон, то така поставеният въпрос не кореспондира на фактическата обстановка по настоящото дело.

По следващия въпрос касаторът твърди произнасяне на въззивния съд в противоречие с Решение №16 от 8.02.2013г. на ВКС по гр. д. № 621/2012г. В същото ВКС приема, че при оспорване на твърдение по приложението на чл. 17а от ЗППДОП /отм./ от насрещната страна, изводът на съда, че процесният поземлен имот е предоставен за стопанисване и управление, може да се основава на доказателства, в които имотът не е напълно индивидуализиран /по местоположение, поне три граници, евентуално площ/, но за който са посочени отделни индивидуализиращи белези, които да дадат възможност на съда да извърши съвкупна преценка, която да обоснове извода му, че именно процесният имот е идентичен с този, за който се твърди, че е предоставен за стопанисване и управление. Индивидуализиращи белези могат да се съдържат освен в актове за държавна собственост, също и в счетоводни баланси, инвентарни описи /книги/ на налични активи, протоколи, съставени при предоставяне на стопанисването, амортизационни планове и други вътрешни актове на държавното предприятие. Преценката е конкретна във всеки отделен случай и се основава на логически правила.

При изричната забележка, че в случая разпоредбата на чл. 17а от ЗППДОП е неприложима, тъй като спорът е досежно изключването от капитала, следва да се посочи, че въззивният съд не се е отклонил от даденото разрешение. Процесните имоти, представляващи дворно място с площ 232.98 кв.м. и построената в същото четириетажна сграда с площ 471.98 кв.м., находящи се на [улица] [населено място], са достатъчно добре индивидуализирани, чрез белезите им, посочени в книжата по делото, включително и посредством заключението на приетата СТЕ, предвид което в съответствие с цитираното решение преценката на въззивния съд е била извършена конкретно, съобразно събраните доказателства и логическите правила.

Решението не е и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на решението като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, е необходимо неправилността да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постанови решението си, съдът е приложил относимите към спора правни норми в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. При постановяване на решението, съдът е обсъдил в съвкупност всички събрани по делото доказателства. Следователно, в случая не е налице основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

По последния поставен въпрос: „Допустими ли са, при приложението на ГПК /обн. Изв, бр. 12/1952г., в редакцията му от ДВ, бр. 53 от 30.06.2007г., в сила от 30.06.2007г., отм., бр. 59 от 20.07.2007г./ нови доказателства пред въззивния съд и след закритото /разпоредителното/ и първото по делото заседание, не само при обективна невъзможност за своевременното им представяне, но и когато непредставянето им се дължи на небрежното й процесуално поведение, щом като те са от съществено значение за изхода на делото?“, според касатора съдът се е произнесъл в противоречие с относимата по приложението на отменения процесуален закон задължителна тълкувателна практика - т.7 от ТР №1 от 4.01.2001г. на ВКС по т. гр. д. №1/2000 г., ОСГК.

Налице е основание за допускане на касационно обжалване по този въпрос, който се поставя във връзка с твърдението на касатора, че съдът не е приел за разглеждане своевременно заявеното от него възражение за задържане. Касационно обжалване следва да бъде допуснато на осн. чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по следния, преформулиран от съда въпрос: „Допустими ли са, при приложението на ГПК /обн. Изв, бр. 12/1952г., в редакцията му от ДВ, бр. 53 от 30.06.2007г., в сила от 30.06.2007г., отм., бр. 59 от 20.07.2007г./ нови доказателства пред въззивния съд и след закритото /разпоредителното/ и първото по делото заседание, щом като те са от съществено значение за изхода на делото и са останали несъбрани поради несъобразяване на съда със съдебната практика относно правото на задържане в хипотеза, като настоящата, при която възражението е своевременно въведено в спорния предмет?“.

Касационното обжалване следва да бъде допуснато за преценка дали изводът на въззивния съд, че след като възражението на ответника за право на задържане до заплащане на стойността на направените подобрения не е прието от първоинстанционни съд, то доказателствените искания за установяване на тяхната стойност следва да се оставят без уважение, съответства на практиката на ВКС, според която ако първоинстанционният съд незаконосъобразно е отказал да разгледа и да се произнесе по надлежно заявено пред него възражение за подобрения, това процесуално нарушение може да бъде отстранено във въззивното производство по повод на жалбата, в която се съдържат изрични доводи в тази насока, обективирана в решение №24/25.02.2022г. на ВКС по гр. дело № 2617/2021/, определение № 903/27.12.2013 г. по ч. т. д. № 3015/2013 г. на II т. о. на ВКС; определение № 105/19.04.2016 г. по ч. гр. д. № 1390/2016 г. на I г. о. на ВКС и др./.

Основание за допускане на касационно обжалване е налице само по отношение на онази част от обжалваното решение, потвърждаваща решението на първоинстанционния съд в частта, с която ответникът ПФК „НЕФТОХИМИК" АД, представлявано от управителя И. А. е осъден да предаде владението на процесните недвижими имоти с оглед връзката на възражението за право на задържане именно с осъдителната част на диспозитива по предавения ревандикационен иск.

Доколкото по въпросите, касаещи произнасянето на въззивния съд по принадлежността на правото на собственост върху процесните недвижими имоти не е налице основание за допускане на касационно обжалване, то в тази част въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение