Определение № 208 от 21.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1555/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК. Общинска служба по земеделие и гори”, [населено място], представлявано от В. В. е подала касационна жалба срещу решение № 1280 от 16.06.2010 г. по гр.д. № 336 от 2010 г. на Софийския окръжен съд в частта, с която е признато право на възстановяване на четири броя ливади по реда на чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ. В касационната жалба подържа, че решението е неправилно, постановено при съществени процесуални нарушения и при неправилно приложен материален закон като основно се сочи, че макар тези земи да са били вписани в емлячния регистър като “гора”, то те неправилно са възстановени като земеделски земи. Касатора е представил изложение, в което поставя въпроса дали следва да бъде възстановена по реда на чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ като земеделска земя, терен, който в емлячните регистри е бил вписан като гора.Счита, че касационното обжалване следва да се допусне при условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Ответника Л. Л. Л. е представил отговор, в който посочва, че касационната проверка на решението е недопустима и неоснователна. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира че решението не следва да се допусне до касационно разглеждане по жалбата на Общинска служба по земеделие и гори”, [населено място], тъй като поставеният въпрос е неотносим към съдебния резултат. Софийски окръжен съд е признал правото на възстановяване по реда на чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ на четири броя ливади по исковата молба на Л. Л. Л. както следва: ливада с площ от 2 дка в м. “Ш. о.” при граници и съседи: наследници на Д. ,В., река, и гора; ливада с площ от 2 дка в м. “Р.” при съседи: П., Б., гора и пасище; ливада с площ от 0, 5 дка в м. “Т. д.” при граници :Б. В., гора и наследници на В.; ливада с площ от 7 дка в м. “А. ч.” при граници: братя С., Н. Н., П. и И.. Приел е че искането е допустимо защото заявление за възстановяване на посочената земя не е подадено и е документирано, че тези имоти са били притежавани от наследодателя на ищеца Б. С. Д.- поч. през 1951 г. В хода на съдебното производство касатора не е навеждал довода за невъзможност да бъде признато правото на възстановяване на посочените земи с оглед техния характер към момента на обоществяването поради което не са събирани доказателства в тази насока. Настоящия състав на ВКС намира, че решението е постановено в съответствие с константната практика на ВКС по релевантни за спорно правоотношение юридически факти. Освен това поставеният материално правен въпрос не е относим защото не е бил предмет на обсъждане във въззивното решение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,