Определение № 1359 от 02.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 2543/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Вето 2002“ ЕООД, [населено място] и „Киприяна М“ ЕООД, [населено място] срещу решение № 516/07.08.2024 г., постановено по в.т.д.№ 344/2024 г. от Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260016/22.01.2024 г. по т.д.№ 2446/2020 г. на Софийския градски съд за заплащане на основание чл.125, ал.3 ТЗ на сумата от 103172,23 лв., представляваща полагащия се наследствен дял от равностойността на дружествен дял на А. А. Т., починал на 14.05.2019 г., ведно със законната лихва от 09.12.2020 г. и сумата от 5473,86 лв. – лихва за периода от 30.05.2020 г. до 08.12.0220 г., както е прогласен на основание чл.135, ал.1 ЗЗД за недействителен по отношение на Д. М. Т. договорът за покупка-продажба на обособено търговско предприятие с наименование „Управление на недвижим имоти“, сключен на 26.11.2020 г., с който „Вето 2002“ ЕООД е прехвърлило на „Киприяна М „ЕООД недвижими имоти, подробно описани в решението. Касаторите поддържат, че решението е неправилно, а допускането на касационно обжалване основават на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК. Ответникът оспорва жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционното решение относно приетото за безспорно, че ищцата по исковете – Д. М. Т. е наследник на съпруга си А. А. Т., починал на 14.05.2019 г., който е бил съдружник във „Вето 2002“ ООД и е притежавал 50 % от капитала. На 27.08.2019 г. дружеството е съставило междинен счетоводен баланс към 31.05.2019 г., а на 25.11.2020 г. е вписана промяна, като едноличен собственик на капитала е посочен В. С. Н.. С нотариален акт от 26.11.2020 г. „Вето 2002“ ЕООД е продало на „Киприяна М“ ЕООД търговско предприятие с наименование „Управление на недвижим имоти“, представляващо обособена част от „Вето 2002“ ЕООД и включващо няколко недвижими имота. Управител на „Киприяна М“ ЕООД от момента на учредяването му на 10.02.2020 г. е М. И. Н., която е съпруга на В. С. Н.. Решаващият състав на апелативния съд е счел, че правилно първоинстанционният съд е основал решението си на вариант 3 от заключението на тройната съдебно - икономическа експертиза, изготвила баланс към 31.05.2019 г. с оглед на оспорен баланс, който е бил съставен от дружеството. Посочено е, че доводът за основаване на решението на оспорените експертизи е неоснователен, тъй като оспорването, което е направено от „Вето 2002“ ЕООД, е с оглед на оспорената оценителна експертиза на вещото лице Т., но поддържаното становище е било за неотносимост на експертизите към спора. Според въззивния съд в единичната съдебно - икономическа експертиза на вещото лице Д., липсва анализ за документалната обоснованост на извършените счетоводни записвания, докато в заключението, изготвено от вещите лица А., К. и Т., такъв анализ е бил направен. Формиран е извод, че обоснованост няма по отношение на придобивната цена на недвижимите имоти на дружеството и по отношение на осчетоводените допълнителни парични вноски: цената на ДМА е посочена в баланса на дружеството само като цената по нотариален акт, но без да е осчетоводено плащане; за нито един от недвижимите имоти в стойността им не са включени преките разходи за привеждането им в работно състояние, тъй като една част от тях са закупени в груб строеж, а други - само като право на строеж; разходи за подобрения са отчетени за ресторанта, находящ се на [улица]; отчетна стойност на имотите била начислена некоректно, тъй като не са начислявани амортизации според избрания в счетоводната политика на дружеството метод. Решаващият състав е приел, че в случая са били налице предпоставките стойността на ДМА, включени в баланса на дружеството, да бъде определена по справедлива цена. Липсата на данни за пълната цена на придобиване на имотите представлявала пречка за определяне на т.нар. историческа цена поради невъзможността амортизационните отчисления да бъдат определени върху действителната стойност, по която са придобити имотите. Въззивният съд е посочил, че справедливата цена може да е продажна, борсова или пазарна такава, тъй като няма как по друг начин да се прецени каква е стойността на имотите, представляващи ДМА, включени в баланса на дружеството. По отношение на осчетоводяването на сумите, за които дружеството е твърдяло, че представляват допълнителни парични вноски от съдружниците, също е прието, че то не са документално обосновано, поради което правилно допълнителните парични вноски не са признати като такива, а са включени в резервите на дружеството, които имат характер на капитал, който не подлежи на регистрация и не участва при формирането на т.нар. „чист актив“. По отношение иска с правно основание чл.135 от ЗЗД оплакванията във въззивната жалба са счетени за неоснователни: качеството на кредитор на ищцата Т. е установено в производството по делото; увреждащо кредитора е всяко правно или фактическо действие на длъжника, с което се осуетява или затруднява осъществяването на правото на кредитора да се удовлетвори от длъжниковото имущество и е без значение дали длъжникът притежава друго имущество, от което кредиторът да се удовлетвори, като в случая дружеството се е лишило от всички свои недвижими имоти; налице е и знание за увреждането, доколкото на дружеството е известен фактът на прекратяване на членственото правоотношение на съдружника А. Т. поради настъпила смърт и това, че дължи изплащане на стойността на неговия дружествен дял на наследниците му; презумпцията на чл.135, ал.2 от ЗЗД по отношение на „Киприяна М“ ЕООД се прилага, тъй като физическите лица, които представляват прехвърлителя и преобритателя са съпрузи и тази презумпция не е опровергана. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице въведени основания за допускане на касационно обжалване. Касаторите заявяват основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и поставят процесуални и материално правни въпроси, а основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК е обосновано със същите доводи за неправилност, от които са изведени формулираните правни въпроси. Процесуалните въпроси: „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди отново и изцяло всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, установените факти, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с предмета на спора с оглед нормите на чл.235, ал.2, чл.236, ал.2 и чл.12 ГПК?“ и „Следва ли съдът при осъществяване на тази своя решаваща дейност да спазва правилата на формалната и правна логика, т.е. фактическите констатации и правните изводи следва ли да са обосновани?“, са мотивирани с оплакванията за неправилност на решението поради кредитиране единствено на заключението на тройната СИЕ, но без да се обсъди заключението и изводите на единичната експертиза на вещо лице Д.; с липсата на коментар на „преоценъчния резерв“ и необсъждане на доводи и доказателства от значение за основателността на иска по чл.135 ЗЗД. Тези въпроси са свързани с поставените материалноправни въпроси: „С каква стойност следва да бъдат отразени активите на дружеството в междинния счетоводен баланс, изготвен в края на месеца, през който е настъпило прекратяване на участието на съдружник поради смъртта му ?“ и „Допустимо ли е изчисляването на размера на дружествения дял да става на база на пазарна оценка на активите?“. Допускането на касационното обжалване е мотивирано с доводите, че практиката на ВКС (решение № 100/07.02.2013 г. по т.д.№ 665/2011 г. на ВКС, I т.о.) допуска в междинния баланс активите да се отразяват по историческата им цена, която е цена на придобиване, себестойност, справедлива цена или друга цена според приложимите счетоводни стандарти, като дружеството прилага историческата цена на придобиване на активите. Касаторът сочи, че въззивният съд се е позовал на оценката на вещите лица, която е по пазарната цена на имотите, но не към момента на придобиване, а към 2019 г. По отношение на процесуалната част на въпросите следва да се посочи, че въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционното решение, като съгласно практиката на ВКС (Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк.д. 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и конкретно за приложението на чл.272 ГПК - решение № 123/28.05.2014 г. по гр.д.№ 7750/2013 г. на ВКС, І г.о.) въззивният съд може да препрати към мотивите на първоинстанционния без да излага свои собствени съображения за осъществяването на имащите правно значение факти и приложимата правна норма само ако първоинстанционният съд е обсъдил всички наведени с исковата молба и отговора на ответника доводи и възражения (в рамките на съдържащите се във въззивната жалба оплаквания) и изразеното от първоинстанционния съд становище по тези въпроси се споделя изцяло от въззивния съд. В случая освен препращането съдът е направил и обсъждане на въведените с жалбата възражения и доводи, като е изложил съображения както по отношение на кредитирането на заключението на тройната счетоводна експертиза, така и с оглед на приетата оценка на активите на дружеството и отразяването в баланса на допълнителните парични вноски. Според решение № 100/07.02.2013 г. по т.д.№ 665/2011 г. на ВКС, I т.о., на което се позовава касаторът „Вето 2002“ ЕООД, е възприета практика на ВКС от предходни решения, а именно, че в междинния баланс активите и пасивите се отразяват по историческата им цена, която е цена на придобиване, себестойност, справедлива цена или друга цена според приложимите счетоводни стандарти, като в компонентите за формиране на равностойността на дела не се включват записванията в пасива на баланса на собствения капитал и резервите, а изчислението се извършва въз основа на т.нар. чист актив (без собствения капитал, резерви и финансов резултат). Прието е, че направената първоначална вноска в капитала на дружеството от съдружник не се включва в компонентите при определяне на равностойността на дружествения дял при прекратяване на участието на съдружника съгласно чл.125, ал.3 ТЗ. Въззивният съд е съпоставил заключенията на единичната и тройната счетоводни експертизи и изразил ясно становище защо възприема заключението на трите вещи лица. Решаващият състав изрично е посочил, че липсата на данни за пълната цена на придобиване на имотите представлява пречка за определяне на т.нар. историческа цена, поради невъзможността амортизационните отчисления да бъдат определени върху действителната стойност, по която са придобити имотите. В мотивите на първоинстанционното решение е прието, че следва да се спазват изискванията на счетоводен стандарт 16 „ДМА“, както и на другите приложими счетоводни стандарти. Във въззивната жалба е направено позоваване именно на този счетоводен стандарт, според който за ДМА следва да се отчита цена на придобиване, намалена с амортизации и загуба от обезценка, а не преоценената стойност. Коментирани са оплакванията, че от пазарната цена следвало да бъде приспаднат ДДС и да се начислят съответните амортизационни отчисления. Посочено е, амортизационните отчисления се начисляват върху цената на придобиване тогава, когато същата е надлежно осчетоводена, а на приспадане подлежат само тези данъци, които подлежат на възстановяване. Във възприетия вариант на междинен баланс е направено преразпределение на новата балансова стойност чрез презавеждане на подценените активи и приспадане на натрупаните през предходната им отчетна стойност амортизационни отчисления, използвайки експертната оценка на техническата експертиза, която представлява оценката, на която ДМА е следвало да бъдат включени при първоначално признаване съгласно счетоводните правила. В този смисъл въззивният съд не е приел пазарна оценка на имотите към 2019 г., като с оглед на приложените счетоводни стандарти не е коментирал т.нар. „преоценъчен резерв“. Съдът е посочил и че по възприетия вариант за баланс посочените от дружеството стойности като допълнителните парични вноски не следва да се признават като такива, а да се включат в резервите на дружеството, които имат характер на капитал, който не подлежи на регистрация и не участва при формирането на т.нар. „чист актив“. Обсъдени са предпоставките за основателност на иска по чл.135 ЗЗД с оглед доводите на въззивника, сега касатор: за качеството на кредитор на ищеца, за увреждането с прехвърлителната сделка и за знанието за увреждането. По изложените съображения съставът на ВКС приема, че обжалваното решение не е очевидно неправилно, както и не са обосновани предпоставките за допускане на касационно обжалване по поставените процесуални и свързаните с тях материалноправни въпроси. Разноски за производството не се дължат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд