Определение № 4337 от 01.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3161/2023 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 от ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Л. Й. срещу решение № 39/13.04.2023 г. по в. гр. д. № 56/2023 г. на Окръжен съд Търговище, с което е потвърдено решение № 581/14.12.2022 г. по гр. д. № 823/2022 г. на Районен съд Търговище за отхвърляне на предявен от касаторката срещу М. Д. Г. иск за делба на каравана „CHATEAU“, модел „CANTARA 380“ с рег. [рег.номер на МПС], цвят бял, рама № .... Твърди се неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила: неизпълнение на задължението на въззивния съд да укаже на ищцата какви действия следва да предприеме за установяване на относимите обстоятелства; необоснованост поради необсъждане на всички доказателства - основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответникът по касация М. Д. Г. не изразява становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като извърши преценка за допустимост на производството, прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283, изр. 1 от ГПК, от легитимирана страна и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК. С определение № 3506 от 08.07.2024 г. по ч.гр.д. № 2047/2024 г. на ВКС, ІІ г.о. е прието, че подадената касационна жалба е допустима, тъй като има за предмет въззивно решение, постановено в първа фаза на съдебната делба, в която искът се приема за неоценяем. За да потвърди първоинстанционното решение, с което искът за делба на каравана е отхвърлен, въззивният съд приел, че вещта е придобита от ищцата и Й. Й. по време на брака им, който впоследствие е прекратен с развод от 02.11.2021 г. Още преди това с договор от 07.01.2021 г. съпругът продал караваната на сина Х. Х. без съгласието на ищцата като след анализ на доказателствата е прието, че купувачът е знаел за липса на знание и съгласие за продажбата от страна на неговата майка. Прието е, че не е налице хипотезата на чл.24, ал.5, изр.1 СК за придобиване правото на собственост от купувача Х.. Направен е извод, че при продажбата от 01.10.2021 г. ответникът е договарял с несобственик, но не е знаел това. Приложена е нормата на чл.78, ал.1 ЗС като е намерено, че са налице всички елементи от хипотезата на посочената норма, поради което е прието, че ответникът М. Г. придобил правото на собственост като добросъвестен купувач по възмезден договор от несобственик. Направен е извод, че придобитото от ответника право върху цялата вещ изключва претендираната от ищцата съсобственост, поради което е потвърдено решението на районния съд за отхвърляне на иска за делба. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси с твърдение, че са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС: Д али при основателни възражения за непълнота и неточности в доклада по чл. 146 ГПК въззивният съд следва да даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест и укаже на страните необходимостта да ангажират съответни доказателства. Какви са правомощията на въззивната инстанция при допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка с доклада по делото? Въпросите са разрешени от въззивния съд в съответствие, а не в противоречие с посочената от касатора практика на ВКС, включително и задължителна такава. При въведените от страните твърдения относно правата им върху процесната вещ съдът не е бил длъжен да указва на ищцата да доказва знание на ответника, че купува от несобственик. Това е така, защото ответникът не се е позовавал на придобивна давност, а на сделка като придобивно основание за правото му на собственост върху караваната. Недобросъвестността на купувача по първата продажба Х. Х. няма отношение към добросъвестността на неговия съконтрахент по втората продажба Г.. Затова пропускът на въззивния съд да укаже на ищцата, че носи доказателствената тежест за установяване знанието на сина, купувач по първата продажба, за липсата на съгласие на ищцата за извършване на продажбата, не се е отразил на крайните изводи, при които е постановено въззивното решение. Ето защо така поставените въпроси нямат характер на правни въпроси, обусловили правните изводи на съда. Във връзка с оплакването, че не са обсъдени показанията на свидетеля Д. Й. относно дочутото от него, че ответникът се хвалел с изгодната цена на закупената от него каравана, която се продавала спешно поради предстоящ развод на собственика, за да не може съпругата да вземе нищо, е формулиран и въпросът: Може ли съдът да обоснове своите изводи само на избрани доказателства, без да обсъди същите в тяхната пълнота и да изложи съображения защо възприема едни, а други отхвърля? Този въпрос също не може да обуслови допускане до касационно обжалване, доколкото посочените показания на свидетеля Й. не променят извода, че липсват доказателства за недобросъвестност на ответника като купувач по договора от 01.10.2021 г. От тези показания, дори да бъдат кредитирани (въззивният съд е посочил, че свидетелят е заинтересован, същевременно показанията не отразяват лични възприятия на свидетеля, а преразказ на чутото от сина на негов колега), не може да се направи извод за знание на ответника, че продавачът Х. Х. не е бил собственик на караваната. Ето защо и така поставеният въпрос не е обусловил правните изводи на съда, при които е прието, че ответникът е придобил правото на собственост на основание добросъвестно владение. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо гражданско отделение