Определение № 483 от 13.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 1857/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Подадена е касационна жалба от А. К. Д. против решение № 259/17.05.2024 г. по в.гр.д. № 283/2024 г. на Окръжен съд - Враца, с която е потвърдено решение № 68/09.02.2024 г. по гр.д. № 1143/2023г. на Районен съд - Враца за отхвърляне на иска на касатора срещу ЗАД „Далл Богг: Живот и здраве“АД по чл.432, ал.1 КЗ вр. чл.477, ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата от 1 750 лв. до пълния предявен размер от 7 000 лв., за ПТП, настъпило на 02.12.2022 г. и в частта за разноските. Касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Твърди, че изводите на въззивния съд не са направени при пълна и всеобхватна преценка на критериите за определяне на обезщетението по справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД. Ответникът ЗАД „Далл Богг: Живот и здраве“АД в писмения си отговор на касационната жалба оспорва основателността на същата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че страните не спорят, че към датата на ПТП ответникът е имал качеството на застраховател на гражданската отговорност на делинквента, както и наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане. Спорен пред въззивната инстанция е бил въпросът за размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди от настъпилото ПТП и наличието на съпричиняване от страна на пострадалия за настъпването им. Съобразно СМЕ решаващият състав е установил, че в резултат на ПТП на касатора е била причинена разкъсно-контузна рана 1 брой на горен клепач и 2 броя на долен клепач на дясното око, без засягане на структурите на самото око. Кредитирал е изводите на вещото лице, че травмите се явяват пряка последица от процесното ПТП, настъпили са при удар на автомобилите, съчетан с притискане между детайли от интериора на автомобила, и са причинили на ищеца болка и страдание. Констатирал е, че оздравителният период е бил около две седмици. Посочил е, че при прегледа, извършен на касатора, вещото лице не е открило остатъчни последици от травмата, има фин, едва забележим белег на клепача; без отпадна неврологична симптоматика. Нямало е данни за т.нар. „коланни“ травми, т.е. следи от охлузвания и хематоми, образувани от натиска на колана. Съдът е приел, че експертизата е установила също, че ако скоростта на движение на автомобила е била до 50 км/ч, носенето на предпазен колан напълно би предотвратило тази травма. ВрОС се позовал на обясненията в съдебно заседание на вещото лице, че в медицинската документация липсват данни за наличие на травма в областта на гърба, че разкъсно-контузните рани по клепачите не могат да доведат до сълзене на очите, нито до дразнене от слънчева и дневна светлина и категорично потвърждава, че липсва травма на лигавицата на около, като травмата по клепача не може да доведе до травма на окото. Коментирал е и заключението на изготвената съдебно-психологична експертиза, че вследствие настъпилото ПТП касаторът е претърпял травматичен стрес, който се изразява с лека тревожна симптоматика, която се соматизира ускорение на пулса /тахикардия/ при шофиране. Не се наблюдават структурни изменения на психиката или други изразени психопатологии. Към момента на изготвяне на експертизата касаторът е бил със здравословна ментална функция, с емоционални, поведенчески и когнитивни компоненти, позволяващи му да се справя успешно с живота и да има качествени междуличностови взаимоотношения. Имало е временно разстройство на адаптацията – ограничаване на социалните контакти, нарушаване на нормалния ритъм на живот, т. нар. затваряне в себе си и повишена тревожност, като това състояние е продължило около 7-8 месеца до пълното му преодоляване. ВрОС е установил от разпита на свидетели състоянието на пострадалия непосредствено след инцидента, невъзможността да полага труд като музикант, затрудненото му финансово състояние поради това. Конастатирано е било, че след ПТП касаторът е бил зле физически и емоционално, бил уплашен, не спял, оплаквал му се, че го боли окото, че има главоболие, че го боли гърба и тези оплаквания продължили повече от месец; станал по – избухлив, говори с тон, избухва от дреболии. Оправил се след около месец и нещо. Като е взел предвид вида на полученото от касатора травматично увреждане, свеждащо се до разкъсно-контузна рана 1 брой на горен клепач и 2 броя на долен клепач на дясното око, без засягане на структурите на самото око, причинило на пострадалия болка и страдание, наложило прилагане на шев; обстоятелството, че на същия не е било проведено болнично лечение; възстановителният период за тази увреда - около две седмици, през който лицето е търпяло болки, не по-силни от обичайните за такива травми; възрастта на пострадалия при настъпване на застрахователното събитие - 23 години, което предполага бързо възстановяване от травмите; липсата на трайни увреждания и/или белези от увреждането, с изключение на почти незабележим фин белег на клепача, без остатъчни последици от травмата; настъпилото пълно възстановяване и благоприятната прогноза, тъй като след приключване на оздравителния процес настъпилите увреждания не са оказали влияние върху здравословното състояние на ищеца в бъдеще, настоящата съдебна инстанция приема, че заместващото обезщетение за преживените от ищеца болки и страдания вследствие на настъпилото ПТП, ВрОС е заключил, че дължимото обезщетение за неимуществени вреди възлиза на 2500 лв. При определянето на този размер съдът е отчел и факта, че освен физическото неразположение, касаторът е претърпял и негативни психически и емоционални изживявания – страх, тревожност, нарушения на съня, колебания в настроението, като това състояние е продължило около месец след инцидента, като към днешна дата е отминало, както и че не се наблюдават структурни изменения на психиката й или други изразени психопатологии. Съдът е съобразил и невъзможността на пострадалия да работи за около един месец, което е довело до притеснение за семейния бюджет и посрещане на разходите. Отнесъл е конкретния размер към обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие – 2022 г., и със съдебната практика относно справедливия размер за заплащане на заместващо обезщетение при подобни травматични увреждания и негативни емоционални изживявания. По въпроса за приложението на института на съпричиняване въззивната инстанция е посочила, че когато пострадалият е пътувал в лек автомобил, без да ползва предпазен колан, това обстоятелство не обуславя само по себе си приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Намаляването на обезщетението за вреди ще е допустимо само при наличие на категорични доказателства, че вредите не биха били настъпили, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан. В конкретния случай застрахователят е навел възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като пътник в лекия автомобил, с твърдения, че е пътувал без поставен обезопасителен колан, довело до липсата на възпиращото свободното движение на тялото противодействие, довело до контакт на тялото на пострадалия с детайли от вътрешното оборудване в автомобила, от което са настъпили травмите. По отношение на това възражение ВрОС е обсъдил свидетелските показания и заключенията по приетите по делото автотехническа и медицинска експертизи. Направил е извод, че в настоящия случай, макар касаторът да е бил с поставен обезопасителен колан, същият не е бил правилно поставен, тъй като лягайки на задната седалка – настрани и наляво, торсът на касатора се измъква от горната част на колана и същият вече не може да осъществи функцията си да задържи тялото му към облегалката на седалката. Доколкото травмата е причинена с ниска кинетична енергия, т.е. сблъсък при ниска скорост на движение на автомобила в неподвижно препятствие, то, както сочи вещото лице по СМЕ, носенето на предпазен колан би предотвратило тази травма, респ. правилното положение на тялото по време на движение така, че предпазният колан да може да осъществи функцията си. Предвид гореустановеното и съдът е приел, че пострадалият е пътувал с неправилно поставен предпазен колан в нарушение изискването на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, като това обстоятелство е допринесло за причиняване на телесните увреждания на касатора, респ. за техния брой и тежест, т.е. че между правонарушението, изразяващо се в неправилно поставен предпазен колан и броя и тежестта на вредите е налице пряка причинна връзка. При съпоставката между поведението на виновния водач на лекия автомобил и това на пътуващия в него пътник, е приел, че приносът категорично е несъизмерим, като се има предвид допуснатите нарушения на правилата за движение, посочени в САТЕ. Намерил е, че в общия причинно-следствен комплекс приносът на водача на лекия автомобил „Шкода Ф.”, който се е блъснал челно в паркиралия автобус, поради движение с несъобразена скорост с интензивността на движението, пътните условия (мокър, хлъзгав път) и загуба на контрол над управлението на автомобила, е много по-голям като обем в сравнение с този на пострадалия, неправилно поставил предпазния колан, т.е. нарушенията на водача значително превишават по тежест тези на пострадалия пътник. Съпоставяйки двата приноса, ВрОС е заключил, че приносът на пострадалия е от порядъка на 30 % спрямо основния такъв на делинквента, с колкото и на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е намалил определеното застрахователно обезщетение. В обобщение определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди от 2500 лв. е бил намален на 1750 лв. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира четири правни въпроси, които поставят идентичен проблем относно критериите, въз основа на които следва да се определи обезщетението за неимуществени вреди причинени от непозволено увреждане, за да съответства то на установения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост. Въведено е допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК - противоречие на въззивното решение със задължителната практика на ВКС, обективирана в ППВС № 4/1968г. и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. Искането за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение по така обощения правен въпрос е основателно, тъй като е изпълнено изискването за наличие на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С обжалваното решение съдът е изброил в решаващите си мотиви някои предпоставки за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди в резултат на ПТП. Обоснована е необходимостта от проверка на съответствието на въззивното решение със задължителната съдебна практика на ВКС по материалноправния въпрос, който се явява включен в ППВС № 4/68г. предвид дадените с него задължителни за съдилищата указания за необходимостта от отчитане на всички релевантни критерии за „справедливост“ по вложения от законодателя смисъл в разпоредба на чл.52 ЗЗД. Предвид гореизложеното следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Касаторът е освободен от внасяне на държавна такса по реда на чл.83, ал.2 ГПК, поради което делото следва да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание без внасяне на такса по чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд