Определение № 348 от 29.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4530/2019 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Й. Г. П., И. И. П. и П. Г. П. чрез адв.С. К. против решение № 129 от 11.06.19г. по гр.дело № 188/19г.на Ловешкия окръжен съд. С него е отменено решение № 459/8.11.18г.по гр.дело № 1083/17г.на Районен съд – Ловеч и са отхвърлени исковете на същите страни по чл.108 ЗС,предявени срещу „Ставен „АД и „Ромфарм Компани“ООД и иска по чл.26 ал.2 ЗЗД ,предявен срещу П. С. К. и „Серес“ЕАД. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поддържа,че въззивното решение е недопустимо, тъй като, макар и от изложените обстоятелства в исковата молба да се установява,че твърдяния порок не е липса на съгласие,а недействителност по чл.42 ал.2 ЗЗД, съдът е разгледал иск за нищожност на основание чл.26 ал.2 ЗЗД. Сочат основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси: 1.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти, както и направените от страните доводи, възражения и изявления, и може ли да основе изводите си само на избрани от него доказателства,без да изложи доводи защо отхвърля останалите като недостоверни; 2.Допустим ли е иск по чл.42 ал.2 ЗЗД от трето лице за прогласяване на недействителност на сделка,сключена без представителна власт,при наличие на отказ от мнимо представлявания за потвърждаването й; 3.При въведено от ищеца твърдение за недействителност по чл.42 ал.2 ЗЗД на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен от лице без представителна власт,от който договор ответникът по иск по чл.108 ЗС черпи права, съдът длъжен ли е да провери неговата действителност при обективиран в хода на производството отказ от потвърждение от мнимо представлявания; 4.При сключване на договор при липса на учредена представителна власт, третото лице, договаряло с мнимия представител, упражнява ли добросъвестно владение и съответно такъв договор представлява ли правно основание, годно да го направи собственик по смисъла на чл.70 ал.1 ЗС. Поддържа се и основанието по чл.280 ал.2 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. В отговори по чл.287 ГПК ответниците по касационната жалба молят да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от фактическа страна следното: На 2.04.1963г.е починал И. С. Кафалийски и оставал за наследници по закон П. С. К. и Г. П. Х. – негови внуци.Последният е починал на 19.08.2005г.и оставил за свои наследници по закон И. И. П. / преживяла съпруга/ Й. Г. П. и П. Г. П. /негови деца/ - ищците по делото.С решение № 98М от 13.06.96г.на Поземлена комисия [населено място] на наследниците на И. Кафалийски е възстановено правото на собственост върху земеделски земи в землището на [населено място], сред които нива от 21.994 дка, четвърта категория, м.М. връх,съставляваща имот № 142002 по плана за земеразделяне; пасище, мера от 2.710 дка,четвърта категория, м.М. връх, съставляваща имот № 0590 по картата на землището, и пасище,мера от 2.713 дка, четвърта категория,м.М. връх,съставляващо имот № 059046 по картата на землището. С нот.акт № 150 /9.06.2006г.П. К. чрез пълномощник А. П. П.,съгласно пълномощно рег.№ 122/25.05.06г.на Кметство [населено място], е продала на „Земеделска земя“ АД собствени наследствени земеделски територии,сред които нива с площ от 21.994 дка в м.М. връх,съставляваща имот № 142 002 по плана за земеразделяне, за обща сума 9328 лв, която продавачът,чрез пълномощникът си е заявил,че е получил напълно и в брой от пълномощника на купувача.Владението на земята е предадено на купувача „Земеделска земя“АД. С нот.акт № 174/16.12.08г.ответникът „Серес“ЕАД /предишно наименование „Земеделска земя“АД/ е продал на „Ставен“ООД няколко недвижими имота,в т.ч. и поземлен имот № 142 002,като в акта е отбелязано, че владението върху земята е предадено на купувача.Впоследствие това дружество е отдало имота под аренда с договори от 1.07.10г.и 20.07.15г. С нот.акт № 92/7.07.2006г.П. С. К. чрез пълномощник М. Л. П. е продала на „Ком плюс“ЕООД мера с площ от 2.710 дка,находяща се в м.М. връх, съставляваща имот № 59024 по плана за земеразделяне,и пасище, мера от 2.713 дка в същата местност,съставляващо имот № 059046 по плана за земеразделяне,за обща сума от 161.07 лв,която сума продавачът,чрез пълномощникът си е заявил,че е получил напълно и в брой от пълномощника на купувача.В акта е отбелязано, че владението върху земята е предадено на „Ком плюс“ЕООД, който на 27.07.12г.го отдал под наем. С нот.акт № 188 /15.10.12г.“Ком плюс“ЕООД е продал на „Ромфарм компани“ООД няколко недвижими имота,сред които и поземлени имоти с идентификатори 48060.59.24 и 48060.59.46 по КККР на [населено място].На 16.07.14г.купувачът по договора е отдал имотите под наем. Установено е, че поземлени имоти с идентификатори 48060.59.24 и 48060.59.46 по КККР на [населено място] са идентични на поземлени имоти № 059024 и № 059046 по плана за земеразделяне на [населено място], а поземлен имот с идентификатор 48060.142.2 по КККР на [населено място] е идентичен с поземлен имот № 142002 по плана за земеразделяне. С определение № 115 от 13.05.11г.по нохд № 666/11г.на РС Ловеч е одобрено споразумение между страните в наказателното производство,с което подсъдимият В. П. В. е признат за виновен в това,че за периода 20.04.06г.- 12.06.06г.в [населено място] ,Л. област, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – кмет на [населено място],в кръга на службата си, съставил официални документи – удостоверения за наследници на конкретно посочени лица,между които и на И. Кафалийски с рег.№ 145/25.05.06г., в които удостоверил неверни обстоятелства относно кръга на наследници на посочените лица и съгласно правомощието му по чл.83 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност съставил официални документи – нотариални заверки на подписи на упълномощители в пълномощни за покупко-продажба от тяхно име и за тяхна сметка на поземлени имоти, находящи се в землището на [населено място],и за представителство пред нотариус, ОСЗГ и др.,в които удостоверил неверни обстоятелства – присъствено полагане на подписи на няколко посочени лица,между които и на П. С. К. в пълномощно с рег.№ 122/25.05.06г. и декларации с рег.№ 123/25.05.06г. и рег.№ 124/25.05.06г.,с цел да бъдат използвани тези документи за доказателство за удостоверяване на тези обстоятелства – престъпление по чл.311ал.1 в.с чл.26 ал.1 НК. И. пълномощно рег.№ 122/25.05.06г. е използвано при продажбата на ПИ № 142 002,извършена с нот.акт № 150/06г., а удостоверение № 145/25.06.06г.също е използвано при изповядване на сделката, като в него е посочено, че П. К. е единствен преживял наследник. Въззивният съд е приел,че и в пълномощното с рег.№ 67/28.06.06г.,заверено от кмета на [населено място] и използвано при продажбата на ПИ № 059024 и № 059046, извършена с нот.акт № 92/06г., е налице неистинско удостоверяване на отразеното в него присъствено полагане на подпис от упълномощителя П. К., въз основа на факта,че в регистрите на Кметство [населено място] няма вписано такова пълномощно. В отговор на въпроси по реда на чл.176 ГПК П. К. е заявила,че тя не е подписвала пълномощни пред кмета на [населено място] и не е продавала свои наследствени имоти. При тези данни по делото въззивният съд е приел,че са предявени искове с правно основание чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД за нищожност поради липса на съгласие на двата договора за покупко-продажба на недвижими имоти от 9.06.06г. и от 7.07.06г.и на упълномощителните сделки, въз основа на които са сключени, но в случая е налице хипотезата на мнимо представителство, при което мнимият представител е формирал и изявил валидна воля от името на мнимо представлявания.Изложил е съображения,че липсата на представителна власт не е равнозначна на липса на съгласие по смисъла на чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД.Договор,сключен от лице,действало като представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици.Същите настъпват, ако лицето,от чието име е сключен,го потвърди съгласно чл.42 ал.2 ЗЗД.Съдът е посочил, че не може да обяви недействителност на атакуваните договори в настоящото производство, тъй като би било произнасяне по незаявено основание.Но дори и с исковата молба да е предявен иск по чл.42 ал.2 ЗЗД, същият би бил недопустим, защото при липса на потвърждаване, на недействителността може да се позове само П. К., от чието име са сключени договорите. Въззивният съд е приел за неоснователни и исковете по чл.108 ЗС,предявени срещу дружествата „Ставен „АД и „Ромфарм компани“ООД, като е счел за основателно направеното от възражение за придобиване на имотите по давност.Прието е,че те са добросъвестни владелци по смисъла на чл.70 ЗС,тъй като при сключване на договорите от 2008г.,респективно 2012г.не са знаели,че праводателите им „Серес“ ЕАД и „Ком плюс“ЕООД не са собственици на имотите.Владението върху поземлени имоти с идентификатор 48060.59.24 и 48060.59.46 е предадено на купувача „Ромфарм компани“ООД на 15.10.12г.,като неговият продавач „Ком плюс“ЕООД при сключване на договора от 7.07.06г. също е бил добросъвестен,доколкото при извършване на сделката с нот.акт № 92/06г.било представено невярно удостоверение за наследници, в което като единствен наследник на И. Кафалийски е била посочена П. К..При присъединяване на владението на праводателя му,считано от 7.07.06г.петгодишната давност по чл.79 ал.2 ЗС и по отношение на „Ромфарм компани“ООД ,е изтекла.Владението по отнешение на ПИ с идентификатор 48060.142.2 е предадено на купувача „Ставен“АД на 16.12.08г.,поради което петгодишната давност по чл.79 ал.2 ЗС е изтекла на 16.12.13г.Исковете по чл.108 ЗС са предявени на 7.07.16г.,т.е.след изтичане на придобивната давност. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като извърши преценка на основанията на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, намира следното: Съгласно т.1 от ТР № 1/19.02.10г.по тълк.дело № 1/09г.на ОСГТК на ВКС, ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е процесуално недопустимо, касационният съд е длъжен да го допусне до касационен контрол и по правен въпрос, който не е посочен от жалбоподателя.Настоящият съдебен състав приема,че следва да допусне касационно обжалване за проверка на процесуалната допустимост на въззивното решение, предвид на това, налице ли е правен интерес от предявяването на иск за прогласяване нищожност на целия договор за прехвърляне на недвижим имот, когато ищецът не е собственик на целия имот, а на идеална част. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.