Определение № 1238 от 23.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 2091/2024 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба Г. В. И. срещу въззивно решение № 187/10.05.2024 г. по в. т. д. № 137/2024 г. на Апелативен съд Пловдив, с което е отменено решение № 419/03.11.2023 г. по т. д. № 622/2021 г. на Окръжен съд Пловдив за осъждане на „ЗАД „Армеец“ АД да заплати на касаторката обезщетение в размер над 40 000 лв. до 90 000 лв. за претърпени от ПТП на 31.03.2021 г. неимуществени вреди и за осъждане на застрахователното дружество да заплати обезщетение в размер над 1 759, 50 лв. до 3 167, 10 лв. за претърпени имуществени вреди от същото ПТП, както и в частта, с която първоинстанционното решение е потвърдено за отхвърляне на исковете до предявените размери от 110 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, и от 3 519 лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главниците от 23.04.2021 г. Касаторката оспорва въззивното решение с твърдения за неправилност поради допуснато нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД и чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Заявява становище, че съставът на апелативния съд е присъдил обезщетение в занижен размер. Отделно оспорва извода му за наличие на съпричиняванев обем 50%. В изложението на основания за допускане на касационно обжалване поддържа приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Формулира въпроси относно критериите, които следва да бъдат съблюдавани от съда, за да се определи справедливо обезщетение за причинените й неимуществени вреди, както и относно предпоставките за редуциране на това обезщетение поради принос на пострадалия. Отделно поставя питане, касаещо задълженията на въззивния съд да обсъди всички релевантни факти и да изложи мотиви, от които с категоричност да става ясно каква е причината за редуциране на определените обезщетения. Претендира постановяване на решение, с което да бъде отменено въззивното такова в обжалваните части и да бъдат присъдени обезщетенията в пълните им заявени размери. Ответникът по касация „ЗАД „Армеец“ АД оспорва касационната жалба с доводи за нейната неоснователност и липсата на предпоставки тя да бъде селектирана с цел извършване на касационен контрол на въззивното решение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Исковото производство е образувано по предявени от Г. В. И. срещу „ЗАД „Армеец“ АД претенции с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на 110 000 лв. и 3 519 лв. – обезщетения за причинени на ищцата неимуществени и имуществени вреди вследствие ПТП, настъпило на 31.03.2021 г. С атакуваното в настоящото производство решение въззивният съд е отделил като безспорно обстоятелството, че за автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, рег. [рег.номер на МПС] е сключена застраховка „Гражданска отговорност” със „ЗАД „Армеец“ АД и срок на валидност, покриващ датата на процесното ПТП. Въз основа на тези факти съставът е достигнал до извод за наличие на пасивна материалноправна легитимация в полза на посочения в исковата молба ответник. Възприемайки заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза, е приел наличие на причинено закрито разместено счупване на горния край на лява раменна кост и горния край на лява бедрена кост, мекотъканна рана по гърба и палеца на дясно ходило, контузия на главата и екскуриации по лявата част на тялото; извършени две оперативни интервенции под обща анестезия на 31.03.2021 г. и открито оперативно наместване на фрактурите, фиксирани със заключваща плака, винтове и остеосинтеза с интрамедуларен заключващ пирон; оперативна интервенция – хирургична обработка и шев на раната на дясното ходило. Съдебният състав е отчел, че фрактурата на левия горен крайник е довела до трайно затруднение на движенията му за период от 3-4 месеца, което продължава и към датата на извършения от вещото лице прегледа с прогноза да остане до края на живота на ищцата. Фрактурата на левия долен крайник е ограничила движенията на пострадалата в период от 6-7 месеца, като и към момента на прегледа е било установено, че тя се придвижва с леко накуцваща походка, подкрепяна от бастун. При определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди съдът е отчел характера и степента на уврежданията, интензитета и продължителността на търпените физически болки и страдания, как е протекъл оздравителният процес и неговата продължителност, налице ли е възможност за пълно възстановяване от травмата, респ. има ли възможност за бъдещо влошаване на състоянието, както и социално-икономическите условия в страната. В заключение е счел, че справедливото обезщетение за неимуществени вреди следва да е в размер на 80 000 лева. По повод противопоставеното от застрахователното дружество възражение за съпричиняване въззивният съд е съобразил заключението на съдебноавтотехническата експертиза, според което процесното ПТП се дължи не само на несъобразяване скоростта и траекторията на автомобила с намиращата се на платното за движение пешеходка, но и на нейното движение по платното - вдясно и попътно на автомобила, което е ограничавало възможността й да възприеме движещия се зад нея автомобил, както и косото й движение по платното с навлизане в коридора на автомобила по начин, на място и в момент, когато това не е било безопасно. Съобразил е разпоредбите на чл. 108, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП и е кредитирал показанията на свидетелката Г., според които ищцата се е движила по платното за движение, въпреки че отстрани е имало отъпкана тревна площ, явяваща се пътен банкет по смисъла на §6, т.5 ЗДвП. Тези нарушения според съда са попречили на ищцата да забележи приближаващия автомобил, което я е стреснало, а това пък е довело до промяна на траекторията й на движение и съприкосновение с автомобила – действие в нарушение на чл.113, ал. 1, т. 1 ЗДвП. С оглед на тези съображения, съдът е определил обем на съпричиняване от 50%, респективно дължимо обезщетение в размер на 40 000 лева. Прилагането на възприетият процент съпричиняване е довело до редукция и на обезщетението за причинени имуществени вреди. Въпросите относно приложението на чл. 52 ЗЗД и определяне на справедливото обезщетение покриват общия селективен критерий за достъп до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК. Доколкото касаторът е мотивирал оплакване за формално спазване на критериите, очертани от ППВС № 4/1968 г. и доразвиващата го казуална практика /напр. посоченото от него решение № 72/2019 г. по т. д. № 2252/2017 г. на II т.о. и служебно известното на съда решение № 25/2022 г. по т. д. № 422/2021 г. на I т.о. ВКС/, е необходимо да бъде допуснато касационно обжалване за проверка наличието на отклонение от тази практика при постановяване на обжалвания въззивен акт. Въпросите относно приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, касаещо редукция на определеното обезщетение поради наличие на съпричиняване, настоящата инстанция също счита за релевантни. Те са обусловили изводите на въззивната инстанция и е необходимо да бъде извършен контрол дали даденото от съда разрешение по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е съответствие със служебно известното на съда ППВС № 17/1963 г., както и с посочените от касатора решение № 339/2018 г. по т. д. № 2882/2017 г. на II т.о. и решение № 94/2019 г. по т. д. № 2711/2018 г. на I т.о., ВКС, които разясняват дали при определяне степента на съпричиняване следва да бъде направена съпоставка между тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на съвкупния вредоносен резултат. В решението си по същество на спора настоящият състав ще обсъди и формулираните в изложението процесуалноправни въпроси, които таргетират в оплакванията за немотивираност и необоснованост на решението. Касаторът е освободен от заплащане на държавна такса. С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС