Определение № 377 от 20.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 4221/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по съвместна касационна жалба на М. К. Ж., лично и като правоприемник на съпруга си И. К. Ж., К. И. К. и Т. И. К., като правоприемници на баща си И. К. Ж., всички от [населено място], [община], срещу решение № 1423 от 10.07.2013 г. по гр. д. № 808/2013 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която, след отмяна на постановеното от Софийски градски съд, ГК, І-11 състав решение № 8025 от 03.12.2012 г. по гр. д. № 4725/2008 г., предявените от касаторите срещу [фирма], [населено място] искове с правно основание чл. 407, ал. 1 ТЗ (отм.) за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на К. И. К., настъпила в резултат на пътно-транспортно произшествие от 19.04.2004 г., са отхвърлени съответно: за сумата над 20 000 лв. до предявения размер 45 000 лв. – за ищцата М. К. Ж. и за сумата над 6 667 лв. до 15 000 лв. – за всеки от ищците М. К. Ж., К. И. К. и Т. И. К., конституирани като правоприемници на починалия в хода на процеса ищец И. К. Ж.. Касаторите молят за отмяна на обжалвания акт в посочената му част поради допуснато нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Излагат подробни съображения срещу извода на въззивния съд, че дължимото им от застрахователя обезщетение не може да надвишава размера на обезщетението, присъдено им по гражданския иск в производството по нохд № 1117/2007 г. на Варненски окръжен съд срещу виновния за произшествието водач Б. Т. Д., т. е. не може да надвишава сумата от по 20 000 лв. за всеки от двамата първоначални ищци. Според касаторите, този извод е в противоречие с нормата на чл. 298 и чл. 300 ГПК (отм.) относно субективните предели на силата на пресъдено нещо и задължителния характер на присъдата за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието. Овен това, релевирано е оплакване и за материална незаконосъобразност на акта във връзка с приетото от въззивната инстанция съпричиняване на вредите от страна на починалото лице. Като въпрос, обосноваващ допускане на касационния контрол поради решаването му в противоречие със задължителната практика на ВКС – решение № 129 от 29.11.2012 г. по т. д. № 34682011 г. на ІІ т. о. и решение № 127 от 03.12.2012 г. по т. д. № 383/2011 г. на І т. о. – и поради значението му за точното прилагане на закона, касаторите посочват въпроса, свързан с обема на отговорността на застрахователя по гражданска отговорност и по-конкретно за размера на дължимото от него обезщетение в хипотезата на уважен граждански иск срещу делинквента в наказателния процес. Ответникът – [фирма], [населено място] – не заявява становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежни страни в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд, макар да е счел за доказани всички предпоставки по чл. 407, ал. 1 ТЗ (отм.) за ангажиране отговорността на ответното дружество като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на причинилия процесното пътно-транспортно произшествие водач Б. Т. Д. и да е преценил като справедливо обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 50 000 лв., е приел, че исковете не могат да бъдат уважени над сумата 20 000 лв., за която именно са били уважени гражданските искове на ищците М. К. Ж. и И. К. Ж. в наказателното производство по нохд № 1117/2007 г. на Варненски окръжен съд, приключило с влязла в сила присъда, като се е позовал на формираната в тази част сила на пресъдено нещо. Поради това, исковете с правно основание чл. 407, ал. 1 ТЗ (отм.) за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на К. И. К., настъпила в резултат на пътно-транспортно произшествие от 19.04.2004 г., са уважени за сумата 20 000 лв. и са отхвърлени за разликата до 45 000 лв. Въззивният съд е счел за основателно и направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредите в размер на 1/3, предвид допуснатото от страна на починалото лице нарушение на чл. 135, т. 2 ЗДвП, което обаче не се е отразило на крайния правен резултат, предвид приетата обвързаност от силата на пресъдено нещо на присъдата в гражданската й част относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато. По отношение на поставения от касаторите въпрос е осъществена както общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК – да е обуславящ изхода на конкретното дело, така и поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Приетото от въззивния съд по този въпрос е в противоречие с решение № 129 от 29.11.2012 г. по т. д. № 34682011 г. на ВКС, ІІ т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК и имащо задължителен характер за долустоящите съдилища съобразно т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което обемът на отговорността на застрахователя на гражданската отговорност на застрахования делинквент към трети лица не може да бъде ограничен до размера на присъденото обезщетение в наказателния процес по уважения граждански иск срещу делинквента. Наличието на цитираната задължителна практика, която настоящият състав споделя напълно, изключва приложимостта на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и поради това същото не следва да бъде обсъждано. Предвид освобождаването на ищците от заплащане на държавна такса на основание чл. 83 ГПК, такава не следва да бъде внасяна за касационното разглеждане на делото. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК