Определение № 50046 от 06.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2820/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Община Главиница против решение № 50 от 27.04.2022 г., постановено по въззивно гражданско дело № 8 по описа за 2022 г. на Силистренския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 260031 от 03.11.2021 г. по гр. д. № 136 по описа за 2020 г. на Тутраканския районен съд в обжалваните от работодателя части. С тези части на първоинстанционното решение съдът е признал за незаконно и е отменил уволнението на ищеца Х. Н. Х., извършено със Заповед № ЧР-02-299/20.02.2020 г. на кмета на община Главиница, възстановил е ищеца на заеманата преди уволнението работа -„началник отдел, община“ в Дирекция „Стопанско управление и хуманитарни дейности“, отдел „Общинска собственост“ при Община Главиница, като е осъдил общината да му заплати обезщетение на основание чл. 225, ал. 1 от КТ за оставането му без работа за периода от шест месеца, считано от датата на уволнението - 20.02.2020 г. до 19.08.2020 г. /включително/ в размер на 5 400 лева, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба /07.04.2020 г./ до окончателното издължаване на сумата.

Касаторът твърди, че решението на Силистренския окръжен съд е неправилно поради съществено нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи противоречие между въззивното решение и цитираната в изложението практика на ВКС по следните въпроси:

1. Налице ли е реално съкращаване на щата, при условие че към съществуващите трудови функции бъдат приравнени нови такива?

2. Налице ли е съкращаване на щата при фактическо премахване на трудовата функция като длъжност или щатна бройка?

3. Налице ли е реално съкращаване на щата, когато част от трудовите функции се запазват към друга длъжност или изцяло се разпределят между други длъжности?

Ответникът по касационната жалба Х. Н. Х. застъпва становището, че няма основания за допускане на касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за присъждане на 852 лв. разноски за касационното производство.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

В исковата молба Х. Н. Х. е заявил, че уволнението му е незаконно, тъй като не било извършено реално съкращаване на щата, доколкото в отдел „Общинска собственост“ останали 4 щатни бройки за служители и не бил извършен подбор. В щатното разписание имало свободна щатна бройка за длъжността „главен специалист“, която ищецът заемал преди да бъде назначен за началник на отдела. Назначаването на длъжността „началник отдел „Общинска собственост“ било временно /до провеждане на конкурс/. Следователно при съкращаването на длъжността „началник“ е следвало да бъде възстановен на предишната вакантна длъжност „главен специалист“. Затова е поискал уволнението да бъде отменено, да бъде възстановен на заеманата преди това длъжност и да му бъде заплатено обезщетение за оставането без работа в размер на 5 400 лв.

В отговора на исковата молба ответната община е оспорила исковете, застъпвайки становището, че уволнението е законосъобразно. При извършена проверка били констатирани редица нарушения на служителите в отдел „Общинска собственост“ и съответно на ищеца като негов ръководител, което наложило реорганизация на отдела. С решение на Общинския съвет на [населено място] № 19/23.12.2019 г. е било утвърдено ново щатно разписание, което не включва длъжността „началник отдел“ и затова ищецът е бил уволнен поради съкращение в щата.

Тутраканският районен съд е приел, че въпреки дадените указания общината не е представила доказателства за съкращаване на щата, поради което прекратяването на трудовото правоотношение е незаконосъобразно. Ето защо е уважил предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ. Силистренският окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение в тези части. Посочил е, че твърденията на ответника за злоупотреби и нарушения на служебните задължения от страна на ищеца са без значение за законността на уволнението, извършено поради съкращаване на щата. Изтъкнал е, че работодателят не е представил утвърдено ново длъжностно щатно разписание на общинската администрация. Видно от представените по делото доказателства, за отдел „Общинска собственост“, в който ищецът е работел, са били предвидени четири щатни бройки, без да се посочват конкретни длъжности. Затова не могат да се възприемат като доказани твърденията на работодателя за липса на длъжността началник на отдела в новото щатно разписание, както и за разпределяне на отделните функции по изпълнение на длъжността между различни специалисти според отредения им ресор в отдела. В крайна сметка е достигнал до същия извод, че посоченото основание за прекратяване на трудовото правоотношение/съкращаване в щата/ е останало недоказано, поради което исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 правилно са били уважени. Счел е също, че след като липсват доказателства за реализиран от ищеца доход от трудова или търговска дейност за периода след уволнението, основателен се явява и искът за присъждане на обезщетение за оставане без работа на основание чл. 225, ал. 1 от КТ.

В така постановеното въззивно решение въззивният съд не е разрешил нито един от поставените от касатора въпроси, тъй като по делото не са били установени фактите които биха довели до необходимостта от произнасяне по тях. Работодателят не е представил предходното и новото щатно разписание и длъжностните характеристики на служителите в отдела „Общинска собственост“, с изключение на намиращата се в трудовото досие на ищеца характеристика за началник отдел. Представени са извлечения от решение № 19 от 23.12.2019 г. на Общинския съвет, на което се е позовал работодателят, с което е отменено предходното решение № 4 от 22.11.2019 г. за одобряване на структурата на общинската администрация. Според новото решение отделът „Общинска собственост“ се състои от четири щатни бройки, без да фигурира началник-отдел. Не може да се установи обаче колко са били щатните бройки на отдела според отмененото решение на Общинския съвет и дали в него е била предвидена длъжността за началник отдел. На стр.14 по описа на Тутраканския районен съд има схема, която не може да се свърже с нито едно от решенията на общинския съвет/№ 19 от 23.12.2019 г., № 4 от 22.11.2019 г. или № 331/ и в нея фигурира отдел „Общинска собственост“ с пет щатни бройки без началник отдел. Приетите документи по принцип са допустими доказателства и могат да заместят непредставените щатни разписания при доказване съкращението на щата, както е прието в цитираното от касатора решение № 417 от 1.12.2015 г. по гр. д. № 2512/2015 г. на IV ГО на ВКС. Доказването посредством тези документи обаче в най-добрия случай е непълно и установява само, че в щата не е имало щатна бройка за началник-отдел, а щатните бройки за служителите в отдела вероятно са били намалени от пет на четири. При тези факти не може да се констатира какви са били трудовите функции на служителите в отдела, защото няма трудови характеристики по делото. Затова не е било необходимо да се дава разрешение на първия въпрос на касатора. Не се доказва съществуването на длъжност „началник-отдел“ в щатното разписание, за да се приеме, че е съкратена единствена щатна бройка с ръководни функции и не е бил нужен подбор/втори въпрос на касатора/. Не може да се установи и запазване на част от трудовите функции, като част от тях преминават към друга длъжност, при което има реално съкращаване на щата/хипотезата, уредена в решение № 75 от 27.03.2012 г. по гр. д. № 924/2011 г. на III ГО на ВКС, обусловила третия въпрос на касатора./

По тези съображения настоящата инстанция приема, че формулираните от касатора въпроси не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивният съд не се е произнесъл по тези въпроси. Ето защо касационно обжалване на решението на Силистренския окръжен съд не следва да се допуска.

При този изход на спора Община Главиница дължи на Х. Н. Х. 852 лв. разноски за касационното производство.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение